За клизмата/сериозно/

При първото раждане ми правиха клизма в родилния дом, а вторият път ми дадоха само Дуфалак, нощта преди секциото. Явно практиката е различна в различните болници.

Ами ние, хората, сме си животни, бозайници. И правим "животински" - всъщност съвсем естествени неща - ядем, серем, течат ни разни телесни течности, издаваме разни звуци, разни миризми...  Особено много по време на раждане - също естествен процес. Ако някоя мама я сърбят крилцата от погнуса и ефирното й същество е подтиснато от мисълта за тези функционални дейности...  да си изприпка в рая и да не се връща на грешната земя. Че тук и зачеването е мръсничко занимание, хи-хик 

Мило момиче!
(позволявам  си да се обърна така към теб поради очевидната липса на сериозен житейски опит, свързвана с младостта)
Спри да се шашкаш за дребни и незначителни неща като една клизма    Това е елементарна процедура, сравнима с взимане на секрет или нещо от сорта. Правила съм клизми на бащата на сина ми, както и той на мен. Вече са ти написали, че няма болка и няма  да усетиш нищо особено (ако изобщо се наложи да се направи).
Тепърва в живота ти ще се налага да преодоляваш чувството за срам от собственото ти тяло, погрешно наложено от "цивилизацията" и възприетото в обществото ни възпитание по въпроса.
Пожелавам ти никога да не изпадаш в тежки и крайни ситуации, когато това чувство изчезва под натиска на инстинкта за самосъхранение и човек върши естествените си нужди пред много и чужди хора.  Пожелавам ти и никога да не ти се налага да сменяш подлоги и миеш задниците на най-близките си. Тогава сегашната ти мисъл за клизмата ще ти е доста смешна.

Телата ни - красиви или не чак толкова - са най-естественото нещо на този свят и няма защо да се изпитва свян и срам от елементарни природни функции. От неприемането на собствените ни тела си навличаме анорексии, тежки дисфункции, болести на имунната система, психотравми и какво ли още не.  Изтърпи философски едно дребно неудобство в името на най-важното - бъдещото ти дете. Запази емоциите си за по-нататък - ще ти трябват...

Леко раждане и да се похвалиш с прелестно бебе!   

Много мъдро казано, bilkata! Respect!
Напълно съм съгласна с всяка твоя дума.

клизмата е най-малкият ти проблем, когато отиваш да раждаш
Това за лекарите е ежеднавие, не се притеснявай, ама хич
Леко раждане ти пожелавам и да ни се похвалиш после с най-хубавото бебче

    Здравей,
 на мен също ми беше неприятен този момент, затова при второто раждане реших да си направя процедурата вкъщи. Купих си      тази,  за която пишеш - Енема Балкан, и преди да тръгнем за болницата свърших тази работа на спокойствие . В болницата искаха да ми направят, но аз настоях, че няма смисъл. Важно е да знеш, че не могат насила нищо да те принудят - просто спокойно и уверено си заявявай желанията. Успех, бързо и леко раждане ти желая .

Здрасти. Да споделя и моя опит като майка само от 6 дни Не се плаши от тази процедура,няма нищо болезнено или срамно.Аз раждах в Плевен и там има медицински университет и можете да предположите кой ми прави всички тези процедури.Студенти разбира се в присъствието и под напътствието на преподавателката им,но всичко мина ок.

Лола, и аз като другите ще ти кажа, че това ще ти е най-малкият проблем.Опита ми е от преди 9 м и няколко дни.
И без това не знаеш къде си докато раждаш, не знаеш до тоалетна ли ти се ходи от клизмата или са контракции......
Няма да имаш време да се срамуваш от клизмата когато дойде време да раждаш.
Сега, всичко ти се струва толкова разтеглено и дълго като процедури-ще стигнеш ли на време,приемане, клизми, тонове предродилни, следродилни зали, защото го разглеждаш като отделни детайли,но когато дойде момента всичко минава като един миг и се случва толкова бързо, че дори няма и да си спомняш за страха от клизмата.

Желая ти леко раждане и да се радваш на най-сладкото и здраво бебче на света

Здравейте отново! От време на време си преглеждам темичката и вече започнах да приемам по-леко мисълта за предстоящото изпитание  , благодарение на вашите отговори. Не съм толкова млада, както е предположила една от майките-на 32 години съм , но тази тема ми е болна. Не претендирам да ми никнат крилца, абсолютно съм наясно със смисъла и ползата от клизмата, не се срамувам от тялото си и естествените му функции/поне на теория/, но съм свикнала да планирам повечето неща в живота си и мисълта, че просто ще си лежа на някаква маса, а разни хора ще ми правят разни неща ме кара да се чувствам като животно, хванато в капан. Благодаря на всички за отговорите, наистина разбулихте тази мистерия, наречена клизма и определено започвам да мисля много по-спокойно за нея. А както написах и по-горе, отговорите ви ще са от полза и на много други жени, които наистина няма откъде да се информират за тази толкова обичайна процедура. Обещавам,живот и здраве, след време и аз да напиша как е минало всичко при мен и да дам кураж на други бъдещи майки. Поздрави на всички!

" Животно хванато в капан "....

Клизмата е последната ти грижа, вервай

Е, не! Тъкмо това щях да напиша 

Наистина на фона на цялата галимация това е нещо незначително, ще се чудиш как си имала такива притеснения, а някъде я правят по-културно, с разтвор готов в тубичка и ти спестяват доста срам.......втория път и аз имах това щястие, да не се чекна на магарето, ама първия път си беше първобитна работа. 

незнам и мен страшно много ме плашеше клизмата но като влязох в болницата разбрах че ни правят вече клизми това страшно много ме зарадва и успокой.така че спокойно може и ти да имаш късмет на всякъде е различно

стана ми гадно от онова, което Блонди е написала...
в тая скапана държава даже и с клизмите сме в първобитния строй, да не говорим за другите неща, свързани с раждането.
да се почувстваш неудобно и виновен, че си отишъл да раждаш - така е тук... изродска работа...

Вчера говорих с бременната си приятелка за това. Аз лично много се срамувах и тревожех от тази процедура. Представях си инквизиторски мерки и зли акушерки. Накрая се оказа, че усетих само лека струйка вода да се стича по мен. А, повярвай ми, не съм дебелокожо
Може банално да ти прозвучи, но за мен това е моята истина - в нощта, в която тръгнах да раждам, бях съвършено различен човек от себе си - всичко ми се струваше нереално, а пък и съвсем нормално и спокойно. Друго време, друг човек Напълно съм съгласна с Адриана
Имаш още време да се радваш на себе си като бремнна. Наслади му се

Ne mislq 4e nqkoi 6te ti se podigrava.Tova e ne6to koeto dori i da go napravi6 v ku6ti v bolnicata niama da ti se razmine.SPOKO- ne e bolka za umirane. Klizmata predstavlqva xladka sapunena voda koiato ti vkavat s edno tanko marku4e ne boli izob6to.Sled kato priklu4at otiva6 do toaletna i si var6i6 rabotata.Taka4e di6ai spokoino ne e koi znae kakvo.NE BOLI IZOB6TO.

И аз много се притеснявах от процедурата, но всичко се оказа по- малко неприятно, отколкото си го представях.
Не се притеснявай.Леко раждане ти пожелавам