къде, дали, как и с кого, много често си задавам тези въпроси 
Виж целия пост
страх ли ви е
- Публикувана: 26 май 2008, 09:31 ч.
- Последно мнение: 27 май 2008, 16:14 ч.
# 16
26 май 2008, 12:21 ч.
Страхувам се от това, че ще остарея, но пък го предпочитам от това да умра млада без да съм видяла детето си пораснало.
Виж целия пост
# 17
26 май 2008, 12:36 ч.
С хората, които обичам ми е все едно къде точно ще старея. С по-голяма пенсия или с по-мизерна ако съм сама сред нищото и сред никого, ще ми е все тая дали хладилника ми е пълен или не толкова.
Виж целия пост
# 18
26 май 2008, 12:45 ч.
Не. Не ме е страх. Нито от старостта, нито от смъртта. Страх ме е само да не съм сама.
Виж целия пост
# 19
26 май 2008, 12:54 ч.
Не съм се замисляла до сега над този въпрос. 
Като гледам в какъв стресов живот живеем ще се радвам да стигна до старини.
Виж целия пост
Не ме е страх от това къде ще остарея.
Вълнувам се по-скоро от това дали и как ще остарея.
Вълнувам се по-скоро от това дали и как ще остарея.
# 20
26 май 2008, 12:54 ч.
Мен ме е страх изобщо да си помисля за това!
Няма здравна политика, няма култура в обществото, няма и подобаващи пенсии за да остарееш и да се чувстваш добре.
Иначе начини има - баба ми е над 80 години, но се събира в група ветерани - спортисти, където хем спортува, хем поддържа добри социални контакти. И по заведения ходят и купони си правят, а понякога и състезания печелят.
Виж целия пост
Няма здравна политика, няма култура в обществото, няма и подобаващи пенсии за да остарееш и да се чувстваш добре.
Иначе начини има - баба ми е над 80 години, но се събира в група ветерани - спортисти, където хем спортува, хем поддържа добри социални контакти. И по заведения ходят и купони си правят, а понякога и състезания печелят.
# 21
26 май 2008, 13:13 ч.
И мен така.
Страх ме е да не остарея сама.От това май най-много се страхувам...
Виж целия пост
Не ме е страх къде ще остарея, важното е кой ще е до мен 
Страх ме е да не остарея сама.От това май най-много се страхувам...
# 22
26 май 2008, 13:23 ч.
Не вярвам на изказванията "не се страхувам от старостта и смъртта", във всеки човек е заложен този страх.
Виж целия пост
# 23
26 май 2008, 13:41 ч.
Първосигнално бих се съгласила абсолютно с тебе ...
НО ... се присетих как преди 10-15-20 години и аз съм правила такива изказвания.
И то с пълното съзнание, че го мисля .
Човек интуитивно усеща сякаш докато е на определена възраст, че има къде къде по-важни неща да преживее и върху , които да мисли.... така, че смъртта и старостта му се струват последна спирка : в смисъл
"Да стигна до там!"
Не изключвам обаче и да е общ мироглед и въпрос на съзряване
Виж целия пост
Не вярвам на изказванията "не се страхувам от старостта и смъртта", във всеки човек е заложен този страх.
НО ... се присетих как преди 10-15-20 години и аз съм правила такива изказвания.
И то с пълното съзнание, че го мисля .
Човек интуитивно усеща сякаш докато е на определена възраст, че има къде къде по-важни неща да преживее и върху , които да мисли.... така, че смъртта и старостта му се струват последна спирка : в смисъл
"Да стигна до там!"
Не изключвам обаче и да е общ мироглед и въпрос на съзряване
# 25
26 май 2008, 13:43 ч.
Аз пък се страхувам,че няма да остарея.Всеки ден се моля на Бог да ми даде живот да отгледам дъщеря си,Да видя как децата ми стават родители и да се порадвам на внуците.
Виж целия пост
# 27
26 май 2008, 14:22 ч.
И аз така
Виж целия пост
Всеки ден се моля на Бог да ми даде живот да отгледам дъщеря си,Да видя как децата ми стават родители и да се порадвам на внуците.
И аз така
# 28
26 май 2008, 14:24 ч.
В момента изобщо не ме страх. Но определено повече ме вълнува как ще остарея и дали изобщо ще остарея, отколкото къде ще стане това.
Много бих искала да отгледам детето си и да се гордея с него, да се радвам и на неговия семеен живот, но...
Виж целия пост
Много бих искала да отгледам детето си и да се гордея с него, да се радвам и на неговия семеен живот, но...
# 29
26 май 2008, 15:08 ч.
Понеже не знам какво е да си умрял, не се страхувам.
Човек не знае къде ще го "отвее вятъра", та за това не мога от сега да се притеснявам къде ще остарея, но истински се страхувам, че може да съм жива и неспособна (болна) и че може да ме няма, а децата да са още малки и да имат нужда от мен.
Виж целия пост
Човек не знае къде ще го "отвее вятъра", та за това не мога от сега да се притеснявам къде ще остарея, но истински се страхувам, че може да съм жива и неспособна (болна) и че може да ме няма, а децата да са още малки и да имат нужда от мен.
Препоръчани теми