БРЕМЕННОСТ В САМОТА
- Публикувана: 26 май 2008, 22:07 ч.
- Последно мнение: 28 май 2008, 11:52 ч.
26 май 2008, 22:07 ч.
Здравейте, мили бъдещи майки. Реших да напиша тези редове, защото от доста време чета този форум и не открих никъде тема за изоставени самотни бременни жени. Понеже имам братовчедка, която беше зарязана от мъжа си когато беше бременна и го преживя много трудно, аз бях до нея постоянно, но нямаше как да и дам това от което имаше нужда. Много неща научих когато бях до нея и сега имам нужда да помагам на други жени изпаднали в това положение. Незная на какво се дължи това, може би защото зная какво е да се чувстваш самотен и изпаднал в безисходица. Ако има такива жени нека да пишат, бих помогнал с каквото мога.
Виж целия пост
# 2
26 май 2008, 23:14 ч.
Там ще получиш по-адекватни отговори.
Виж целия пост
Има цял подфорум http://www.bg-mamma.com/index.php?board=33.0
Там ще получиш по-адекватни отговори. 
# 3
26 май 2008, 23:15 ч.
хохохо, стига бе. Как точно ще им помагаш? Ще им дуднеш на главата да бъдат силни?
Виж целия пост
сега имам нужда да помагам на други жени изпаднали в това положение.
хохохо, стига бе. Как точно ще им помагаш? Ще им дуднеш на главата да бъдат силни?
# 4
26 май 2008, 23:18 ч.
Много зависи... Ако съм в първа младост и срещна мъж, който обичам и няма против, че имам бебче, що да не го гледаме двамата..... 
Виж целия пост
# 5
27 май 2008, 00:10 ч.
Е,пък и да не си в първа младост,какво от това.Ако се случи,чудесно.
Виж целия пост
Много зависи... Ако съм в първа младост и срещна мъж, който обичам и няма против, че имам бебче, що да не го гледаме двамата.....
# 6
27 май 2008, 00:16 ч.
Първо ще реша, че сама ще си гледам бебето ( понеже ще съм афектирана ), после ще направя опит да си върна мъжа, ако още го обичам, а после ако не стане ще си потърся нов мъж. 
. Май отпада само една опция. Не знам как да гласувам точно. Странна ми е тази тема.
Виж целия пост
. Май отпада само една опция. Не знам как да гласувам точно. Странна ми е тази тема.
# 7
27 май 2008, 01:14 ч.
познавам няколко майки които сами са си решили,4е не искат да се обвързват с мъж ,но искат дете и сами си отгледаха децата-така 4е всяка жена ще си реши сама,а теорети4но и практи4ески вси4ко е възможно-стига да имаш желание
а и на мен анкетата ми се стори странна
Виж целия пост
а и на мен анкетата ми се стори странна
# 8
27 май 2008, 06:07 ч.
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=229169.0
Аз съм една от тези майки. Травмата е за цял живот. Това е.
Можеш да прочетеш темата в линка, който съм ти дала.
Но не виждам как ще помогнеш.
В тази ситуация ако човек сам не се издърпа за косата, никой не може да помогне. Минала съм по този път и го зная.
Въпреки всичко, поздравления за твоята добронамереност!
Виж целия пост
Аз съм една от тези майки. Травмата е за цял живот. Това е.
Можеш да прочетеш темата в линка, който съм ти дала.
Но не виждам как ще помогнеш.
В тази ситуация ако човек сам не се издърпа за косата, никой не може да помогне. Минала съм по този път и го зная.
Въпреки всичко, поздравления за твоята добронамереност!
# 9
27 май 2008, 08:17 ч.
Това е много кофти ситуация наистина.Такива мъже са страхливци.Не знам кое кара мъжете да правят такива глупости.Страх може би, не искане да поемат отговорност.Мъже всякакви.Аз пък съм чувала за обратния случай, понеже не могат да имат дете от жените си те ги изоставят или се развеждат с тях.И в двата случай мъжете са мръсници и двата случая много боли.
Виж целия пост
# 10
27 май 2008, 09:30 ч.
Като чета и направо се ужасявам... 
Айде,моля ви.Аз също бях сама когата бях бременна,беше ми ястно и че след това ще съм сама...
И какво....да ходя да се метна от някъде.
Всичко е до воля и сили.Стягаш се.Това е положението.Ще тичам да си върна мъжа....айде нема нужда.
Стъпвате си здраво на краката и си избивате черните мисли от главата.Девет месеца в рев и бърсане на сополи....мерси.
Която пък толкова се плаши от тази мисъл-има и четвърти вариянт.
Виж целия пост
Айде,моля ви.Аз също бях сама когата бях бременна,беше ми ястно и че след това ще съм сама...
И какво....да ходя да се метна от някъде.
Всичко е до воля и сили.Стягаш се.Това е положението.Ще тичам да си върна мъжа....айде нема нужда.
Стъпвате си здраво на краката и си избивате черните мисли от главата.Девет месеца в рев и бърсане на сополи....мерси.
Която пък толкова се плаши от тази мисъл-има и четвърти вариянт.
# 11
27 май 2008, 10:24 ч.
Тъжно е, да си "сам" /независимо дали има до теб някой, който не го е грижа или няма/, точно в момент, в който живота ти се променя завинаги, в който се чувстваш по-слаб и уязвим дори и заради това, че незнаеш какво точно те чака, но ако искаш дете и се чувстваш готов, не си струва да се отказваш....в крайна сметка бременността, била тя и самотна е началото, а не края.
Виж целия пост
# 12
27 май 2008, 13:32 ч.
Браво на Оморфис 
Хора бе, бременни сме били, не болни и то не заразно болни.
И то без мъж,който да се лепва през телевизора всяка вечер и да тропа на масата за салата и ракия, докато аз имам нужда да си полежа и да гледам телевизия например
Случва се, стягаш се и го минаваш . Аз вече гледам положително на това,че бях сама , а без досаден мъж ,който и без това какво щеше да ми помага...
Преживява се.
Виж целия пост
Хора бе, бременни сме били, не болни
и то не заразно болни.И то без мъж,който да се лепва през телевизора всяка вечер и да тропа на масата за салата и ракия, докато аз имам нужда да си полежа и да гледам телевизия например
Случва се, стягаш се и го минаваш . Аз вече гледам положително на това,че бях сама , а без досаден мъж ,който и без това какво щеше да ми помага...
Преживява се.
# 13
27 май 2008, 16:42 ч.
Сега като поглеждам назад и аз не знам защо толкова съм страдала, че съм бременна и съм сама? Може би защото нещата са комплексни при бременност - хормоните влияят на настроението, има си го страха от бъдещето - отговорен си за още едно човече завинаги....и в този момент онзи генетичен материал като започне да се прави на интересен...Е, идва ти в повече безспорно! Още повече като се зачетеш по бебешките списания и розовките описания на супер-най-яко-отговорните бащи, които просто краката мият на жените си и водада изпиват после....тогава е кофти....Но после разбираш, че нещата в живота не са точно такива и че всички семейства са щастливи еднакво....но нещастни по своему...и няма за какво толкова да се съжалява! Понеже мога да кажа и за single mom (не съм самотна, само гледам детето си сама и нямаме точна дума!) - всички такива мами са щастливи еднакво...и нещастни по своему....
Така че отговорих с опцията за гледане сама..да си връщам таралежа в гащи...БНД-то....
Виж целия пост
Може би защото нещата са комплексни при бременност - хормоните влияят на настроението, има си го страха от бъдещето - отговорен си за още едно човече завинаги....и в този момент онзи генетичен материал като започне да се прави на интересен...Е, идва ти в повече безспорно! Още повече като се зачетеш по бебешките списания и розовките описания на супер-най-яко-отговорните бащи, които просто краката мият на жените си и водада изпиват после....тогава е кофти....Но после разбираш, че нещата в живота не са точно такива и че всички семейства са щастливи еднакво....но нещастни по своему...и няма за какво толкова да се съжалява! Понеже мога да кажа и за single mom (не съм самотна, само гледам детето си сама и нямаме точна дума!) - всички такива мами са щастливи еднакво...и нещастни по своему....Така че отговорих с опцията за гледане сама..да си връщам таралежа в гащи...БНД-то....
# 14
27 май 2008, 16:48 ч.
нпе съм страдала че съм била сама - не еч бях напълно
исках детето и знаех, че може да стане така и това исках - просто бебето
и с краката си ще се подпиша, още повече наистина в повечето случаи човек има избор и ако не е готов и ще се самосъжалява от зачеването - по-добре да спести това на бъдещото дете с един аборт
Виж целия пост
исках детето и знаех, че може да стане така и това исках - просто бебето
Като чета и направо се ужасявам...
Айде,моля ви.Аз също бях сама когата бях бременна,беше ми ястно и че след това ще съм сама...
И какво....да ходя да се метна от някъде.
Всичко е до воля и сили.Стягаш се.Това е положението.Ще тичам да си върна мъжа....айде нема нужда.
Стъпвате си здраво на краката и си избивате черните мисли от главата.Девет месеца в рев и бърсане на сополи....мерси.
Която пък толкова се плаши от тази мисъл-има и четвърти вариянт.
Айде,моля ви.Аз също бях сама когата бях бременна,беше ми ястно и че след това ще съм сама...
И какво....да ходя да се метна от някъде.
Всичко е до воля и сили.Стягаш се.Това е положението.Ще тичам да си върна мъжа....айде нема нужда.
Стъпвате си здраво на краката и си избивате черните мисли от главата.Девет месеца в рев и бърсане на сополи....мерси.
Която пък толкова се плаши от тази мисъл-има и четвърти вариянт.
# 15
27 май 2008, 16:48 ч.
Аз не разбрах смисъла на темата.
До колкото разбрах авторът търси да помага на жени, попаднали в такава ситуация.
Виж целия пост
До колкото разбрах авторът търси да помага на жени, попаднали в такава ситуация.
# 16
27 май 2008, 16:56 ч.
Ми на мен ми прозвуча малко кофти, ама днес всичко във форума ме дразни,, така че и аз незнам 
Виж целия пост
# 17
27 май 2008, 22:13 ч.
Четох, четох, и предишната тема изчетох пусната от Сабина (стана ми ужасно мъчно, направо се потресох - но се радвам, че си успяла да го преодолееш! Страшна си!) та не знам и аз какво да кажа по въпроса.
Много едностранчива ми се вижда анкетата. Първо - важно е и как ще забременееш, и от кого, за да направиш избора си впоследствие. В смисъл - може и да е станало насила и т.н.
Пък колкото за подкрепата - сега като се върна години назад, колко ужасно вироглаво магаре съм била. Нито нужда от подкрепа имах, и ремонт правих, и на работа ходих с големия корем и въобще бях едно мъжко момиче и нито за миг не се заглезих и захленчих как искам да ми се купува това-онова, как съм уморена, как не мога да ходя... А е трябвало. И детето го родих сама, а таткото въобще не го беше еня. Един път дойде на свиждане, а аз след секцио, в първия ден, в който можех да ставам го чаках сама и права един час в коридора, защото в реанимацията за родилки не пускат външни лица... А там беше студено и дори нямаше къде да седнеш... Един сандвич не ми донесе дори, закъсня щото бил имал много работа... Добре, че бяха майка ми и приятелката ми, та да не умра от глад.
Когато ни изписаха, акушерката връчи детето на баща ми. Щото той дори на изписването не дойде.
Но пък детето ми даваше сила. И спокойствие.
И ако сега ми се случи да забременея, дори с цената да премина през всичко това отново, ще го родя.
Макар че преди съм се заричала, че няма да го направя
Виж целия пост
Много едностранчива ми се вижда анкетата. Първо - важно е и как ще забременееш, и от кого, за да направиш избора си впоследствие. В смисъл - може и да е станало насила и т.н.
Пък колкото за подкрепата - сега като се върна години назад, колко ужасно вироглаво магаре съм била. Нито нужда от подкрепа имах, и ремонт правих, и на работа ходих с големия корем и въобще бях едно мъжко момиче и нито за миг не се заглезих и захленчих как искам да ми се купува това-онова, как съм уморена, как не мога да ходя... А е трябвало. И детето го родих сама, а таткото въобще не го беше еня. Един път дойде на свиждане, а аз след секцио, в първия ден, в който можех да ставам го чаках сама и права един час в коридора, защото в реанимацията за родилки не пускат външни лица... А там беше студено и дори нямаше къде да седнеш... Един сандвич не ми донесе дори, закъсня щото бил имал много работа... Добре, че бяха майка ми и приятелката ми, та да не умра от глад.
Когато ни изписаха, акушерката връчи детето на баща ми. Щото той дори на изписването не дойде.
Но пък детето ми даваше сила. И спокойствие.
И ако сега ми се случи да забременея, дори с цената да премина през всичко това отново, ще го родя.
Макар че преди съм се заричала, че няма да го направя
# 18
28 май 2008, 07:14 ч.
И аз ще кажа че зависи как си забременяла и от кой.
В една ситуация бих го отгледала сама, а в друга без да се замислям бих направила аборт.
Нещата са много индивидуални, не могат да се унифицират.
И аз не разбирам идеята на авторката Иска да помага на майки от форума или иска да помага на майки с инфото от форума? 
А и до колкото знам има доста агенции, психолози и т.н. изкарващи си хляба точно с тази дейност.... Ако наистина искаш да помогнеш започни работа в социалните или в агенция или завърши психология.... така ще си по-полезна. С информация събрана от тук от там няма да помогнеш, можеш само да навредиш - съвсем несъзнателно.
Виж целия пост
В една ситуация бих го отгледала сама, а в друга без да се замислям бих направила аборт.
Нещата са много индивидуални, не могат да се унифицират.
И аз не разбирам идеята на авторката
Иска да помага на майки от форума или иска да помага на майки с инфото от форума? А и до колкото знам има доста агенции, психолози и т.н. изкарващи си хляба точно с тази дейност.... Ако наистина искаш да помогнеш започни работа в социалните или в агенция или завърши психология.... така ще си по-полезна. С информация събрана от тук от там няма да помогнеш, можеш само да навредиш - съвсем несъзнателно.
# 19
28 май 2008, 11:52 ч.
И аз бременях сама, но при мен това беше мой, съзнателно направен избор.
Истината е, че се чувствах по-добре от колкото с първата бременност, която споделях с таткото.
И бебо си родих сама, а таткото беше с мен, когато раждах брат му.
Нищо ми няма, нямам никаква травма, а и нямам нужда от помощ
Имам нужда от финансова подкрепа, но едва ли авторката ще ми удари едно рамо... или?
Виж целия пост
Истината е, че се чувствах по-добре от колкото с първата бременност, която споделях с таткото.
И бебо си родих сама, а таткото беше с мен, когато раждах брат му.
Нищо ми няма, нямам никаква травма, а и нямам нужда от помощ
Имам нужда от финансова подкрепа, но едва ли авторката ще ми удари едно рамо... или?
Препоръчани теми