Януарски малки сърчица, затуптяват смело в нашите телца!

Буболеченце-
Прегръщам те силно, мога да предположа как се чувстваш, съжалявам много, много-
И аз си мисля, че момиче, което иска толкова много това, не е честно да й се случва подобно нещо, а някои дето изобщо не са се и замисляли не само че ги раждат, ами после ги и оставят-
Дай си време, Буболече, един ден ще си майка- страхотна при това-

О буболечемече..........много съжалявам, но горе главата и скоро пак да видиш двете чертички и да чуеш сърчице и после и бебче да гушкаш. Бъди силна!
Аз да ви кажа, че вече цял Бургас ме знае, че съм бременна, а даже сърчице още не съм чула. Ама какво да направя, като още като видях двете чертички и отивам на сбирка на благотворителната тема и те като ме видяха, че карам само на айряни веднага им стана ясно. Малко след това и в по градове ме научиха, неизвестно от къде. На работа, колеги, изпълнители всички ме знаят че пуша, а сега изведнъж ги спряла и веднага им става ясно на хората. Е то в тоя случай ще е глупост да се крия. Така че аз съм непоправим оптимист и се хваля на всеки срещнат, че чакаме бебче. Единственият, който не знае е свеки, ама май и тя се досеща.
Освен да изчакам да се запиша утре та да съм за 18ти поне. Тогава по мой сметки ще съм в 1вият ден от 16тата седмица. А някой знае ли колко струва тая фетална морфология. Не че няма да ги дам колкото и да са, но да съм подготвена и да си направя сметка колко прегледа да предвидя през цялата бременност.

Бублече, наистина съжалявам, но не унивай, живот и здраве след три-четири месеца ще подновите опитите. И да ни се похвалиш
Сега недай си боже Веси ако ти се случи такова нещо, отиваш в първата АГ болница, за която се стиш. Наистина на толкова ранен етап не е необходим кюретаж. Аз направих спонтанен в 6-7гс. и тогава всичко сама изхвърлих. След спиране на кървенето ме прегледа доктора, на следващия месец също. Така той ми каза, че след 3 цикъла може да подновим опитите. така и направихме.

Искам да ви попитам нормално ли е да имам температура около 37,2 или започвам да се разболявам?

Мисля ,че е нормално при бременност

Благодаря на Буболечемече, че е намерила сили да каже как точно са се стекли нещата при нея и се е стигнало до лошия край. Благодаря и на Evjeni, че е описала и нейния случай.
Изцяло подкрепям думите на  collibri!!!! Най-важно е да се мисли позитивно и да се гонят целите и мечтите, които сме си поставили. Без да подценявам другите момичета, искам да кажа на collibri- ти определено си стойностен човек мила. Постовете ти са винаги на място, много точни, съдържателни и ПОУЧИТЕЛНИ. Цял живот съм следвала целомъдрието на позитивизма, за което говориш в твоя пост, и мога да се похваля, че винаги съм се радвала на успех. Така се получи и със забременяването ми. Бях убедена, че ще се случи въпреки изключително нередовния ми цикъл (последно не ми беше идвало 3 или 4 месеца). Още щом започнахме да правим опити аз говорех, че скоро ще се появи едно здраво и красиво бебе. Знаех името му, знаех как ще изглежда, знаех пола (смели предположения, но все пак пораждащи позитивни импулси). Всичките ни познати ме питаха как вървят опитите за "въображаемата Сияна". Даже милото ми направи един ден забележка, че твърде много съм била убедена, че ще се случи така бързо и безпрепятствено...не искаше много много да говоря пред други хора, но и той взе че свикна и всеки път ми казваше "хайде да се потрудим за Сияна тази вечер"  ..И чудото стана, много бързо. Не знам дали ще е с успешен край, но важното е, че се получи, защото осъзнавам, че човек когато иска нещо, трябва да започне да живее с мисълта за него, трябва да не се страхува да заяви гласно, че го иска и че знае, че ще се осъществи.Момичета постът ми стана малко дълъг, но и аз като collibri, искам да подкрепя Буболечемече в този момент (и не само нея) като и кажа, че силата на мисълта е от огромно значение. не само силата на мисълта, а силата на позитивната мисъл. Изпращайте позитивни импулси чрез хубавата мисъл до мозъка си, защото знаете, той управлява всеки един орган и процес в нашето тяло!!!! Ако мозъка е "щастлив", здраво и щастливо ще е тялото ни, а от там и децата, които раста в нас!!!!
Искам също така да поясня, че понякога дори и позитивната мисъл е безсилна пред съдбата. Важното обаче тук е да не я губим, въпреки неволите, които така или иначе ни застигат рано или късно в този живот!!!

vesito82 Напълно подкрепям,това което каза,и за Колибри и за позитивните мисли

  Буболече, много съжалявам и ти съчувствам. Миналата година и на мен се случи нещо подобно, само че не беше спонтанен аборт, а трябваше да ми направят.  Горе главата- всичко отминава, ще видиш че времето лекува. И аз си казах, че всяко зло е за добро. Стискам ти палци скоро пак да си пак сред мами 2009 

Буболечемече, въпреки че не те познавам,нито лично,нито от форума искам да ти кажа че много съжалявам за случилото се! Наистина трябва да си силна сега и много скоро да се похвалиш пак!

Michel7 дано при теб нещата се оправят 

Много благодаря на всички ви...   
Сигурно в нечии очи съм смешна... 5-6г.с. но за мен това беше много...

Буболече    незнам какво да кажа миличка, съжалявам че трябва да преминеш през това

Здравейте, прекрасни бъдещи мами! Буболече, ме не се отчайвай! И на мен ми се случи нещо подобно преди две години, но ето ме тук - пак изпълнена с надежда , страхове, радости... Няма подробно да разказвам за ужаса, който изпитах и колко време след това не исках да забременявам, защото се страхувах, че всичко ще се повтори. Но пък ето ме на - аз бременна! И един съвет от мен - не се обвинявай и не позволявай на другите да го правят. Хората са жестоки, а само ти знаеш колко много боли

BubolecheMeche силно  те    и ти пожелавам занапред да ти се случват само хубави неща  Късмет

vesito82 ,daninceto   Благодаря ви за хвалебствията  Не зная дали ги заслужавам, но истината е, че всичко, което пиша тук идва директно от сърцето ми с искреното желание да помогне на някой по някакъв начин и да го споделя...

Моят живот също е стечение на моите мисли. Осъзнах това, когато бях студентка... четох доста литература и ми .. светна! и... започнах да ръководя живота си. Така се появи моят единствен, неповторим, най-прекрасен, най-любим, и най-мечтан спътник в живота - и то не какъв да е, а точно такъв , какъвто беше в представите ми, дори още в по-добра светлина!
Така се появи моята работа, точно такава, каквато я искам и обичам. Така се появи и моята малка Елена, въпреки всички проблеми, само с тъпата и упорита вяра, че ще стане. Мислех, че след първото раждане, нещата с моите репродуктивни органи и цикли ще се нормализират от самосебе си. И че няма да има проблем за второ бебе. Да, но не се оказа точно така. 2-3 години след раждането й се почна наново проблеми с цикли и яйчници и тн.... тъкмо бях започнала да се обезверявам след една година опити, и надеждата че все ще ст ане... все отлагах сериозните лекари, защото се надавях... и накрая ..... незнайно как стана... защото цикъла наистина ми се побърка тотално ..
Бях се отдала на негативни емоции предните 2 седмици до степен, в която рискувах да реализирам страховете си.... добре че се спрях овреме.....
Най-трудна е борбата със собственото ми аз. И подредбата на нещата в собствения ми мозък. Всичко останало е просто, леко и естествено. Стига да успееш да го погледнеш от тази му страна .

Много се отплеснах, съжалявам за което .
Буболече... , единственото което искам да ти кажа е , че в никакъв случай не си смешна с тези 5-6 седмици... а наистина много скърбим за случилото се... защото всяка от нас знае какво значат тези 5-6 седмици...... особено, когато са толкова желани. Само знай, и ще осъзнаеш и по-натам, вярата ти ще се възнагради с благодатни дни и светлина! А сега просто не е бил момента. може би сега не знаеш защо... може би по-късно ще разбереш. Не се обръщай назад, преглътни, смири се и смело напред продължи! И бъди щастлива! Искрено ти го желая! И те прегръщам силно 

Буболече Мече, 
Много съжелявам и искрено се надявам като отмине това, пак да се случи чудото. Не губи надежда.
Много неприятно това, всеки ден по една такава новина. И аз се чудя дали не съм следващата. От вчерашната жега още не се чувствам добре, въпреки че днес е по-хладно. По едно време така ми се зави свят докато отивах да измия малката в банята, че щях да я изпусна, представяте ли си? 
Гледам, че списъкът ни е набъбнал. Добре дошли на suny4 и gal4eto. За глабоволие мисля, че може малко парасетамол или нещо подобно, но без аспирин, той действа съдоразширяващо и има опасност от кръвоизлив. Най-добре е в началото нищо да не се пие, но ако няма начин...
Marmotka, и аз мисля, че май беше нормално Т да е леко повишена в началото, поне със сигурност при мен беше между трансфера и положителния тест с Ния, и аз се притеснявах да не е нещо вирусно, но доки каза, че е нормално. Пази се от жегата, да не е от прегряване.
Michel 7 стискам палци мила всичко да е ок с бебчо. Наистина при кръвоизлив най-добре да се отиде възможно най-бързо в най-близката АГ клиника, ако имате познат доктор пътьом му звъните, ако не на спешния кабинет.
Напълно подкрепям Весито за думите й за постовете на Colibri. Те са много хубави, позитивни, стойностни. Благодаря ти за тях.
Май от мамите с второ бебче няма други като мен с отрицателен резус-фактор  Ще трябва и аз скоростно да се замъкна на ЖК, че знам, че трябва да се следи за антитела, но не съм сигурна от кога най-рано.
За казването, ние още не сме казали. Мисля да изчакам да ми проличи и тогава да кажем на други роднини и познати, че нищо не се знае. Миналият път заради пункцията, инжекциите преди това и т.н. всички знаеха от деня на трансфера, че може би ще стане нещо и не стига, че аз се притеснявах, ами и свеки да те пита през ден -два какво става, кофти е.