Какво е нужно, за да се промени практиката в бълг. неонат. отделения?

Весела,и при мен като се разбра ,че ще раждам веднага викнаха неонатолог. Тя пое детенцето ми веднага след раждането. Информация и на мен не даваха,какво остава за надежди. Казваха ми само състоянието й за деня и това е. Относно вината само искам да кажа нещо. Веднъж като отидох да я видя(беше в интензивното все още),аз естествено бях разстроена и силно притеснена. А една акушерка като ми викна-"Какво му плачеш на детето. Инфекция има,от теб я е хванало ?".Е признавам не каза директно-"Ти си виновна,че детенце е в това състояние",но не ти трябва много акъл ,за да се сетиш какво има предвид. ПОчувствах се като някоя,дето си е вяла калпака цяла бременност без да я интересува ,че е бременна. Само ,че аз от един месец бях на легло ,в болница и под "компетентно" наблюдение на лекари. Благодаря на Господ ,че спаси бебка и на неонатолозите в МД.
А на теб -кураж и много сила и не се отказвай-моля те!!! 

Весела, мога да предположа колко ти е трудно в този момент. Аз самата съм преживяла загуба на едно бебе4е, което се роди 800 гр. То живя няколко часа. Имало е голям риск и за мен. Не помня на кой ден ми съобщиха, защото не можеха да ми се възстановят всички функции, но ми го казах много внимателно.  Всяко бебе, което идва на този свят си има собствена съдба. И всичко става така, като трябва да стане. След много труден за мен период,  за който разбрах, че ми е бил нужен да премина, забременях отново, 4 год след загубата. Родих в 7мия мес..Бебето беше малко, роди се в в депресивно състояние и ужаса никога няма да забравя. Но информация имах, позволиха ми да видя бебето и е било веднага интубирано. Докторите са много внимателни и предпазливи в изказванията си. Но все пак детето ми се роди живо, макар и преждевременно благодарение на акушерката от нощната смяна, която 2 дни по-рано ми беше обещала бонус ,едно допълнително слушане на тоновете.Като идвала на работа нещо я боднало под лъжичката. Благодарение на нейната интуиция детето се роди живо, защото вече се беше задушило.
Гледах репортажа, аз щях да припадна, ако някой ми крещеше така насреща. И ние при първото раждане нямахме брак, но това не беше основание някой да се отнася към бащата по различен начин. Зная, че ви е много трудно в момента, но причините могат да са прости. Бебето може да е било твърде слабо да се справи. Но е истинско престъпление, ако не е имало неонатолог, и то в университетска болница. Първите 5 мин са най-важни. А липсата на информация също е наказуема.
Всяко зло е за добро, но ще го разбереш по-късно. Ще си имате друга рожба и тогава, след целия този път, който си минала, ще преливаш от щастие, наистина.

За мой ужас долавям настроение (дори и в жени преживели загуба)третиращи жената в 21век като селскостопанско добиче?!Догодина ще се `отелиш`пак ,нищо ти няма!!!!
А професионализма на родните лекари си измерва в съотношението спасил-убил(усложнил)пациенти,или стискаш си палци ,ако имаш късмет(правилен доктор,болница,и т.н.) ок!ако не те изпращат с една`чанта`съвети и се оправяй!Не може да се търпи този хазартен начин на проиграване на живота,това е по-лошия вариянт на `руска ролетка`,тъй като ние нито пари изкарваме,нето сме участници от удоволствие в атракцията!
В началото на тази год.се изнисаха дани в медията че,за миналата 2007г.между 7000-8000 души ,са починалите поради лекарска небрежност в сравнение с Франция са 200(не доказани в процес)За такава цефра е повод за национален траур във всяка цивилизована страна а,тук си правиш на разсеян,хулиш съдбата и се надяваш сл.път да `минеш мужду капките`!!!
Ако така име било писано на децета,те изобщо нямаше да се заченат!!!
За промяна трябват воля и хора,с отделни проблясъци тук и там ще има още много печал,моралните щети причинени от една загуба или осакатяване,не виждат дори и матерялен еквивалент в България ,което е истински жалко!
В едно нещо съм сигурна и то е че,докато не се потърси сметка и възмездие от `нашите`медици безочията ще се множат,те няма да се осъзнаят сами!Това е манталитет наслагван с години,с много години само че, сега за разлика от преди години,за `традиционното обгрижване`често и плащаме и то не малко!!!

Ира 79, предполагам, че имаш причина да си бясна по отношения на българското здравеопазване, но, моля те, не нападай и майките, които доста са пострадали от неговите абсурдни механизми. Ако си прочела целия ми постинг, ще видиш, че в никакъв случай не оправдавам небрежността на докторите. И при мене нещата първия път се усложниха много поради лекарска небрежност.
И аз не съм съгласна с някои от методите на отглеждане на недоносените, защото такива бебета са се раждали много преди да има болници.
 

В никакъв случай не казвам, че нищо му няма на момичето, напротив, трудното за нея предстои. Но трябва да си сигурна, че ЩЕ имаш здрава рожба. И това няма нищо общо с българските реалности. Съветвам момичето да погледне навътре с себе си да открие какво следва да научи за себе си, да излекува душата си и да се подготви за майчинството. Една майка, която е минала през много страдания и изпитания преди да види рожбата си, знае как да се радва истински на всеки миг.
 Където и да си по света може да се случи да загубиш рожба и когато това дете е твое, за теб лично няма значение каква е статистиката в страната.
Тя има пълното право да си търси правата и да открие истината. Успех!

И аз имам недоносено бебе, родено в 27г.с. 33см. с тегло 1055гр. Имах планове да родя в частна болница, защото разчитах на по-добрите условия там. Водите ми изтекоха през нощта и отидох във въпросната болница, но оттам ми казаха, че нищо не могат да направят за детето, тъй като трябва да се роди, а там нямат неонатология. Родих след няколко часа в университетска болница Плевен, за която бях чувала какви ли не лоши неща. Но може би съм имала късмета при мен нещата да са различни. Когато отидох не носих нищо, даже документи за самоличност, не знаех кой да търся и бях страшно объркана, само плачех и стоях в коридора. Появи се дежурен лекар и ме прие веднага, без да ме пита за никакви осигуровки и каквото и да било. Направиха ми изследвания, казаха че раждането е неизбежно и така след няколко часа се появи първото ми дете, благодарение на д-р Цветков, доц. Стойков и акушерката Жени. Също така ме впечатли това, че ме оставиха след раждането в рискова бременност, а не при другите родилки, които си гледаха децата в стаите и можете да си представите как бих се чувствала там. След раждането дойдоха два пъти от неонатологията да ми обяснят за състоянието на детето. Помогнаха ми да стана и да отида да го видя. Като ме срещаха лекарите по коридора ми казваха, "ходих да видя днес детето, добре е, ще стане голям мъж". После ходих два месеца всеки ден да го виждам, може да носиш и кърма и му я дават през сонда. Всеки ден ми обясняваха подробности и можеше да стоя по един час при него, отговаряха на всеки един въпрос, понякога са говорили с мен и по 15-20 минути, макар че в отделението имаше 30 деца и работата им е доста тежка. Казваха ми да му говоря, даваха ми и да го пипам, след като ме измият и дезинфекцират, макар че детето беше в ковьоз и на апарати. Казваха ми да го галя, че така чувства обич. Имаше и отделение за кенгуру отглеждане, но моето дете беше доста критично и за това не можеше да го извадят от ковьоза. Д-р Росманова, завеждащ отделението и всички там са истински лекари, такива каквито трябва да бъдат всички. През последния месец беше при д-р Симов в Майчин дом Плевен, където вече ме извикаха да го гледам. Условията бяха много добри, в отделна стая, учеха ме да се грижа за детето, къпане, масажи и т.н.
Думите са малко, за да изкажа благодарността си към всички. Като през цялото време никой не ми е поискал пари за нищо, само казваха "има всичко ще се грижим за детето". Благодарение на тези хора сега се радвам на детето си в къщи.
Според мен най-важното, което трябва да се промени е мисленото на ръководството на тези отделения, и лекарите, но не в качеството им на лекари и специалисти, а като хора. Защото след моя случай разбрах, че е много вярно това, че да си лекар е призвание, а не просто работа. И въпреки липсата на пари, тези които са истински хуманни лекари, са такива въпреки всички трудности.

Моми4ета като ви 4ета о4ите ми се пълнят със сълзи. Не мога да повярвам, 4е това се слу4ва в Европейска държава. Моя син се роди недоносен и лежа в NICU( интензивно отделение за бебета) в Лондон. В стаята бяха около 10 беб4ета и имаше поне 5 сестри,които не се отделяха от тях. Всъщност всяка сестра се грижеше за 2 беб4ета. Синът ми в първите дни беше само на глюкоза, но мен усилено ме насър4аваха да се цедя. 4асовете за визитация за родители  е 24 4аса, като изклю4им сутрин и ве4ер по 30 мин когато се сменя персонала. Бяхме насър4авани да си гушкаме детето и да му говорим, разбира се първо искахме разрешение и ни помагаха с многото жици. Аз се цедях непрекъснато и на втория ден запо4наха да му дават от млякото ми. Дори една сутрин ми звъняха, 4е са свършили запасите, да им занеса, за да не му дават АМ. Когато сестрите се сменяха, новата идваше да ни се представи и ни уверяваше, 4е ще се грижи добре за бебо. И наистина бяха много всеотдайни. Не мисля, 4е ако бяха тяхни деца, биха се грижели по-добре за тях. Докторите също бяха невероятно любезни и не се уморяваха да обсъждат с родителите как се справят децата им.
  Не разбирам защо това не може да стане и в България? Веднъж гледах по българските новини за родилното отделение във Варна и се разревах. Кувиозите бяха ужасно стари и нямаха монитори за вси4ки бебета. А и това , което нари4аха монитор, всъщност беше уред за измерване на кислорода и биенето на сърцето. А дишането? А кръвното? А вси4ко друго,което може да от4ита? Защо тази държава не инвестира в бъдещето си, т.е. децата?
  Благодарна съм, 4е синът ми се роди тук и полу4и най-добрата помощ, но много ми се иска тя да е достъпна и в родината ми.
  Та какво да се промени? На първо място трябва ново оборудване- кувиози, монитори и т.н.На второ място политиката в тези отделения. Не може майките и татковците да не виждат рожбите си и да не им показват колко много ги оби4ат. Аз прекарвах по 12-14 4аса на ден с детето ми и пак ми се струваха недостатъ4ни. И на трето място отношението на докторите и сестрите. Ако трябва да ги пратят на курс по 4ове4ност.
  Прегръщам ви вси4ки силно и се моля вси4ки де4ица да са живи и здрави!