Отчет на набор 2003 - 26

Ей ден и половина ме няма във форума и вие не сте се спряли, чак до 3-та страница стигнали. Снощи имахме тържество и бях изумена от Кристиан:- беше солист на една песен и после предвождаше някакъв каубойски танц.  Два пъти се изяви, а в къщи като го помоля "Е, хайде изпей ми нещичко..." той "Оооо, не мога да пея". Не можел, а? Аз като в небрано лозе.
За месото, е не сме кой знае какви месоядци, но шпеков и телешки салам/задължително на "Тандем"/ хапва сутрин. Като направя на скарата пилешки пържолки, също хапва.

Привет ,
да ви се оплача- вече не знаем какво да правим с баткото.Вчера беше изключително тежък ден.Той и по принцип си е доста буен и непослушен но напоследък става нетърпимо. Дори му посягаме с баща му , а хич не ни се иска но ни изкарва извън нерви.Постоянно отговаря, удря ни и изобщо не чува от дума колкото и пъти един след друг да му повторя нещо- или никаква реакция или ми казва няма , а на баща си му обяснява как повече да не се прибирал и да не го виждал това била неговата ( на Сашко) къща и не искал да ни чува, вижда и т.н.
За постоянното повтаряне на едно и също нещо с дни няма да ви казвам.След това следва дълъг разговор (едностранен , сама си говоря все едно) той уж се съгласява и след 5 минути същата работа и така се въртим в един ужасен омагьосан кръг.Вече започнах да се замислям дали не трябва да го заведем на детски психолог.Но баща му ми вика"И как точно ще го накара тоя психолог да седне или да каже и чуе нещо?" В голяма чуденка сме и много се притеснявам дали не сме му изтървали края. А толкова ми е мъчно като му се скарам, къса ми се сърцето като го шляпна Моля дайте съвет

Много съжалявам, че имаш такива проблеми, Алабала! Не знам какъв съвет да ти дам. Ние сме в подобно положение, въпреки че Косьо не си позволява чак така да се държи с баща му. Е, от време на време му казва, че ще го изгоним, но... Иначе и Косьо не чува изобщо какво му се говори. Трябва да изкрещя като луда, за да ме чуе изобщо. Повтарям, потретям и т.н., за да изпълни каквото трябва. Напоследък има резултат като го заплашвам, че няма да играе на драконите на компютъра или че няма да кара колело. Но пак не е 100 процента.
Такова ли беше положението преди бебето? Да не е реакция някаква, ревност? Честно да ти кажа и на мен понякога ми минава такава мисъл - да не би да съм изпуснала нещата от контрол, да не съм се провалила като родител? Не зная какво друго да ти кажа. Но исках да споделя, за да видиш, че не си сама.

Alabala, да не би това да е реакция на ревност към бебето?
При нас и двамата много ревнуват, до скоро беше просто ужас! Докато говоря с единия, другия почваше да върши щуротии, да крещи, и да се тръшка! И никакво значение нямаше, че каката е почти на 8г. вече...

Случайно попаднах на една книга "Подсъзнанието може всичко, за деца от 3 до 12г", Джон Кехоу, струва 7лв. Въпреки че, рядко правим утвържденията вътре, има голяма промяна.
И моя син е много буен и палав, но почна да се кротва, е има и палави моменти, де...
А подхода на учителките му в ДГ напълно съвпада с написаното в тази книга.
Миналата година още в първа група имаха учителките проблем с него, а в яслите го бяха обявили за хиперактивно дете, и явна намериха подход към него, щото сега няма оплаквания и само похвали чувам. Според учителките на сина ми, а и според Джон Кехоу, на детето трябва да му се говори само положително, никога да не му се забранява нещо /не върши това/, а да му се предлага алтернатива какво друго би могъл да прави. На детето не трябва да се казва "колко си непослушен и лош", а "колко си добър в това и това", примерно...

Има и още неща, но най-добре, ако искаш, потърси книгата. 

Благодаря ти, вече я намерих и ще я поръчам още днес.Колко книги изчетох вече- и за инатът на детето и за възпитанието но всички знаем, че не е лесно.Честно казано надявам се да е ревност, че ако е за постоянно незнам какво ще правим.Винаги когато взема бебето на ръце гледам веднага след това да гушна и него, целувам ги по равно .Той като й каже, че  е много сладка и красива му казвам, че и той е толкова сладък, че дори и повече (тя нали не разбира още и не се сърди ), бе въобще гледаме да не е лишен нито от внимание нито от любов и да не се чувства пренебрегнат.Дори му се обръща повече внимание от преди.То и в момента малко е лишен от излизане, че все още не изкарвам малката и малко няма къде да си изразходва енергията но скоро това ще се промени и се надявам малко да се пооправят нещата
Betty L., все си мислех, че само ние сме така. Като гледам по улиците децата какви са кротки и как ме гледат като луда като се развикам на дребното
Ами честно казано и преди бебето си беше такъв но сега е малко по- зле.Разбираемо още не е свикнал.Когато сме си двамата самички от време на време има подобрение и ме ядосва по- малко, но дойде ли си баща му и се започва крещенето и постоянните забележки понеже много започва да се лигави.Държи се като темерут, аз му се карам  той ми се хили насреща.Като идваха да ми носят багажа в болницата той удрял хората в асансьора защо аджеба натискали това копче, а не другото
Направо ме е страх да изляза с него, а за събиране с други деца не ми се и помисля, а знам, че това е грешка и трябва да се преодолее.Започнах много да съжалявам, че не го пуснахме на градина, няма никакви изградени социални контакти със себеподобни От време на време играе с едно друго момченце и с едно момиченце.Останалите срещи с деца са на площадката и то все различни.Не ми се мисли догодина как ще седи мирно или ще слуша в предучилищна
Съжалявам ако ви натоварвам с проблемите си но наистина ми е много тежко и къде другаде да се оплача и да получа адекватен съвет ако не тук.Благодаря ви много 

Alabala, не ходи ли на ДГ? 
Ако стане така, че да тръгват на шест на училище, дано не става, но ви е крайно време за ДГ, според мен, де, ти може и да си имаш твоите съображения против...
Смятам, че това, което дава ДГ като общуване в колектив, знания и начин на поведение в голяма група, не може да се постигне вкъщи...

А бебето в това хубаво време трябва да го извеждаш вече, хич не сте малки...Джипито кво казва? При моите /родени август и септември/ педиатъра ме накара да почнем с разходките доста рано, на десетия ден, ли беше..на седмия ли от раждането, не помня вече...за ужас на бабите. 

Тъкмо си редактирах предният пост но пак ще кажа- на градина не ходи не поради някакви специални съображения, просто тъй като аз не работя решихме уж аз да го гледам.Но е ясно, че не мога изобщо да му предложа това което може да научи в ДГ.решила съм за есента да подам молба в околните градини но като чета какво е положението едва ли ще стане.
за разходките - смятам да ги започна в съвсем скоро време.вече я извеждам на терасата да свиква и без това скоро сме на консултация.
Баща му го изкарва но и той е изморен и не може по много да седят навън

ПРИВЕТ,МАЙЧЕТА.
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА ВСИЧКИ МАЛКИ И ГОЛЕМИ ДЕЧИЦА. ДА СА НИ ЖИВИ И ЗДРАВИ,ИДА ИМАТ ЩАСТЛИВО ДЕТСТВО.

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА ВСИЧКИ ДЕЧИЦА.Да растът здрави ,умни и щастливи.

Честит празник на дечицата ни!  
Нека растат здрави и много щастливи!


Аз открай време организирам за Иво празник на 31.05., а не на 01.06., когато навсякъде е пълно с народ.
Вчера с майката на "най-добрия му приятел в живота" ги водихме 2-3 часа в Западния парк. Караха колелета, играха на пързалки и катерушки. После отидохме в "Арена"-откараха 2 часа в детския център. Ядоха пици. След това отидохме в "Марсел" и им купихме играчки по техен избор (с уговорката да не се изхвърлят много-много). Накрая бяха изтощени, но щастливи и доволни.

Здравейте 
Честит празник на всички наборчета.
Да ви разправям аз в какво чудо се видях днес с моя синковец. Отиваме на празника пред двореца на Децата на Стамболийски. Отпред има много стълби. Някъде по средата е сцената. Още не беше започнало тържеството. Павел ми пита дали може да се качи горе по стълбите. Казах му - да. Виждаше се прекрасно, още нямаше хора. В един момент гледам, че точно на входа нашият се присъединява към 10-ина деца и влиза вътре. Деляха ни 20-ина стълби. Взех ги на един дъх и влизам вътре. Фоайето пълно с деца. От Павел няма и следа Портиерът не видял група деца?!  След секунда пристига и баща му. Почваме до обикаляме. Вътре ум да ти зайде - нагоре - поне 5 етажа - надолу - барче. Едни дълги коридори навсякъде - не можеш да го обходиш с поглед. Сума ти зали - отворени  Ужас. Като почнах - а нагоре, а надолу, викам с цяло гърло - Павеееел. Не и не. Съобщих навън на микрофона - търси се такова и такова 5-годишно. Обатно вътре по етажите. Минутите минават - 10, 20 ,30.... Една жена от персонала се опитва да ме успокои. Хуква с мен по стълбите. По едно време между 4-ия и 5-ия етажг на едни от стълбите - срещу мен едно голямо момче. Тича. Казва ми - в групата, която слиза има момченце на около 5 минути с такива дрехи, каквито описахте.  Наистина. С една учителка и 15-ина деца слиза нашият... доволен. Водили ги по етажите да гледат животни в клетки. То било към някакво мероприятие, ама той моят като се присламчил - никой не обърнал внимание.
И като го грабнах. И като ревнах. И като се затресох 
Та така с днешния ни първи юни. Тръгнахме си оттам. Минахме през парка Заимов и завършихме разходката в Коколандия, където вече се бяхме поуспокоили.
УФ!!!

Честит празник на всички малки сладури 
irinaradeva, и ние сме имали подобни забежки. Направо ми се подкосиха краката тогава.
Важното е, че всичко е завършило с хепи енд

Днес изпратих моя малчо при свекърва ми в Ямбол за 2 седмици и сега ми е толкова празна къщата
Тръгнаха сутринта с баба и дядо, той щастлив, че отива да си кара колелото и количките, че хич не му беше до моите сополи и сълзи.
Даже не можах да му честитя празника като хората

СТЕЛИ,Я ПО-СПОКОЙНО,МИЛА.
ДЕТЕТО ЩЕ СИ ПОЧИНЕ,ВЪЗПОЛЗВАЙТЕ СЕ И ВИЕ С МЪЖА ТИ.
СЛЕД ТОВА ЩЕ СЕ ГУШКАТЕ.

irinaradeva ,   
Голям ужас е било!
Аз подскачам в момента, в който Иво ми изчезне от погледа и за секунда, а пък да не го знам къде е половин час-сигурно ще ми се пръсне сърцето.

Затова не си падам по подобни организирани всенародни веселия и си празнувам с Иво кротко и в аванс.

Честит празник на милите ни дечица!Да са здрави и засмени и все така да изпълват живота ни с радост!