Обратният вариант е много по-неприятен и изнервящ.И в двата случая бащите се притесняват за децата, просто реагират различно.
Трепва ли му на таткото, за детето
- Публикувана: 29 май 2008, 22:22 ч.
- Последно мнение: 4 юни 2008, 13:54 ч.
# 30
31 май 2008, 08:53 ч.
Виж целия пост
съгласна съм
# 31
31 май 2008, 09:22 ч.
Добре е , че таткото реагира по-хладнокръвно. Но това не означава, че не е загрижен за детето си.
Моят баща едно време като се разболеехме с брат ми, по- болен от нас ставаше и за най-малкото нещо веднага се обаждаше на Бърза помощ . Майка ми беше по-адекватна в такива моменти.
Сега моят мъж е умерен. Една цицина не е болка за умиране. И аз гледам да не изпадам в паника. А като беше по-малък синът ми, винаги сме се старали да не го стряскаме с някакви истерични реакции. Но това не означава, че не ни трепва.
Виж целия пост
Моят баща едно време като се разболеехме с брат ми, по- болен от нас ставаше и за най-малкото нещо веднага се обаждаше на Бърза помощ . Майка ми беше по-адекватна в такива моменти.
Сега моят мъж е умерен. Една цицина не е болка за умиране. И аз гледам да не изпадам в паника. А като беше по-малък синът ми, винаги сме се старали да не го стряскаме с някакви истерични реакции. Но това не означава, че не ни трепва.
# 32
31 май 2008, 10:19 ч.
При нас е по-скоро обратното. Аз съм склонна да разрешавам на децата си да падат, скачат и т.н., докато изследват света. Естествено в рамките на разумното. Таткото повече им трепери.
Виж целия пост
# 33
31 май 2008, 10:51 ч.
при нас аз съм по-голямата паника винаги той умее да се владее
Виж целия пост
# 34
31 май 2008, 19:04 ч.
Важното е да има един с трезва преценка и разсъдък в отделните моменти 
Без значение дали ще е мама или татко.
Виж целия пост
Без значение дали ще е мама или татко.
# 35
31 май 2008, 22:19 ч.
И двамата не се шашкаме особено при ежедневните безбройни бели на сина ни.
Но и при по-сериозните той привидно запазва по-голямо самообладание.
Виж целия пост
Но и при по-сериозните той привидно запазва по-голямо самообладание.
# 36
31 май 2008, 23:03 ч.
Моето дете още не ходи и не скача, но представям си като проходи каква паника ще настане в таткото. От както се прибрахме от родилното, той звъни за най-малкото нещо на педиатърката. Постоянно се вглежда в детето и за най-безобидното нещо е готов да хукне по лекари. Бебето плаче - той се изпотил целия от притеснение и ще ревне още малко и той. Аз обяснявам, че бебетата си плачат, имат колики. А той - неееееее, сигурно нещо не му е добре, дай да идем на лекар ...и така за всяко нещо ... 
Виж целия пост
# 37
31 май 2008, 23:47 ч.
Аз май повече изпадам в паника...Моя мъж е по-спокоен и много се радвам,че е така,защото до известна степен успявам и аз да се успокоя гледайки реакцията му.Мога само да се уча от него.
Трябва поне единия да показва хладнокръвие иначе ситуацията излиза извън контрол.
Виж целия пост
Трябва поне единия да показва хладнокръвие иначе ситуацията излиза извън контрол.
# 38
1 юни 2008, 00:04 ч.
Хубаво е да има баланс. По принцип и двамата умеем да се сдържаме и да не изпадаме в паника, даже напротив, реагираме по обратния начин - с усмивка, с шега, поощрение, колкото и силно да ни е трепнало ... Разбира се, има ситуации, в които усмивката ти просто замръква и тогава се е случвало да се ошашавим, но пък като се замисля нито единия от двама ни не е по - паникьосан, а единият път ще съм аз по - разтревожената, друг път той... Не е нужно и двамата да се надпреварваме на кой видимо по - му трепва 
Виж целия пост
Важното е да има един с трезва преценка и разсъдък в отделните моменти Без значение дали ще е мама или татко.
Без значение дали ще е мама или татко. 
# 40
1 юни 2008, 10:34 ч.
И двамата не изпадаме в паника,но много се притесняваме и се стараем да не личи,за да не плашим детето.Мъжът ми не седи със скръстени ръце,а идва да види с какво да помогне.
Виж целия пост
# 41
1 юни 2008, 11:29 ч.
И при нас е така.Таткото много се шашка и ядосва като се удари малкия.Аз честно казано съм доста по- спокойна особенно при по- леки удари.Гушвам и казвам, че ще му мине и му няма нищо
Виж целия пост
У нас сме обратното. Не, че не я обичам, не че не се притеснявам, не че не ми трепва, но просто реагирам спокойно като стане нещо, докато той направо откача 
# 42
1 юни 2008, 14:51 ч.
Мьжа ми е много спокоен човек. За разлика от мен. И с детето се дьржи така. На мнение сьм ,че точно така трябва да е. Единя винаги трябва да е здраво сьтпил на земята,да е аболютно спокоен, за да мисли трезво . Трепва му за детето , НО го оставя да се удари,да падне, да се убоде,да се нацапа и т.н.
Виж целия пост
# 43
1 юни 2008, 16:02 ч.
Просто съпругът ти е спокоен тип човек, също като моя. Да, на пръв поглед не му трепва окото, но бъди сигурна, че и той се притеснява за детето.
Когато детето падне и се удари, това не означава задължително, че нещо му е счупено или е станало кой знае какво. В крайна сметка няма дете, което да не падне или да не си ожули коленете. И, ако ти при най-малкото нараняване изпадаш в истерия, трябва един от вас двамата да остане спокоен и да прецени трезво ситуацията.
П.П. И само си представи ситуацията- детето пада на площадката и си ожулва леко коленете, а ти и таткото почти изпадате в истерия!
Виж целия пост
Когато детето падне и се удари, това не означава задължително, че нещо му е счупено или е станало кой знае какво. В крайна сметка няма дете, което да не падне или да не си ожули коленете. И, ако ти при най-малкото нараняване изпадаш в истерия, трябва един от вас двамата да остане спокоен и да прецени трезво ситуацията.
П.П. И само си представи ситуацията- детето пада на площадката и си ожулва леко коленете, а ти и таткото почти изпадате в истерия!
# 44
1 юни 2008, 16:18 ч.
На нашия определено му трепка.
Когато малък се разболя, а аз бях на гости при свеки, още на другата сутрин беше пропътувал 500км, за да дойде при детенце
Може би просто мъжа ти не го показва
Виж целия пост
Когато малък се разболя, а аз бях на гости при свеки, още на другата сутрин беше пропътувал 500км, за да дойде при детенце
Може би просто мъжа ти не го показва
Препоръчани теми