Миша е болна - вчера следобяд са се обадили от градината, че има температура, майка я взела, завела я на лекар и лекарката казала, че има вирусна ангина и категорично да не влиза в контакт с мен. Съответно хайванчето е при свекърите ми командировано (защото те живеят много близо до нас, все пак да ни е под ръка, ако се наложи). Честно казано, не ми е много приятно, че те трябва да се тормозят с болно дете, но пък от друга страна тия два-три дни ми идват много добре като почивка
Дианка, те родителите имат много неадекватни включвания от време на време. Аз например с моите родители се разбирам чудесно и много ги обичам, но майка ми специално продължава да ме разглежда като дете, което ме влудява и често се получават проблеми. Ето, вчера ми се разсърди, защото ми се обади един час след като мъжът ми остави Миша при свекърите и видиш ли, един час по-късно, аз още не съм им се обадила да питам как е детето
Иначе, понеже виждам, че за мъже си говорите, и аз да се включа Ние с моя мъж сме много отдавна заедно - вече 12 години. Винаги сме имали изключително хармонични отношения, да не говорим, че той е изключително щедър човек особено спрямо мен - и на чувства и на емоции, и на грижи и внимание и на всичко. Но в последните две години работи много, нечовешки много, детето също изисква много грижи и внимание и двамата сме доста по-изнервени и ни е труден периодът и нормално хармонията се поразруши. Но вярвам, че това ще се промени скоро и затова "подминуй, подминуй" В интерес на истината, аз за себе си съм установила, че много често проблемите идват от твърде много очаквания. Ето, аз не мога да свикна с това, че мъжът ми закъснява. И се изнервям до лудост, когато го прави. В един момент реших, че просто няма да очаквам да идва навреме и това престана да ми пречи. Приех, че е нещо, което не може да се промени и така, живея си с това, без да му обръщам внимание
Разфилософствах се, затова спирам да пиша, прегръщам всички ви, пожелавам ви да сте щастливи и да се обичате
Дианка, и приятно прекарване на палатките