Дени , успяваме душко.... 
Ние сме свикнали на един начин на живот , а те на друг. Нащо темпо е едно , а тяхното друго - много динамично. И като се заседят повече от седмица се почват сръдните и от двете страни.
Така е при мен и само споделям , незнам как е при останалите.
Ние сме свикнали на един начин на живот , а те на друг. Нащо темпо е едно , а тяхното друго - много динамично. И като се заседят повече от седмица се почват сръдните и от двете страни.
Така е при мен и само споделям , незнам как е при останалите.
А като си е вкъщи такъв мързел го наляга,че единствено се лигави с децата,и аз побеснявам.Стават 3 деца,а аз не смогвам само да
принасям и да им готвя и чистя,а като седна пред компютъра се почва-"Айде,стига си висяла там,ела при нас!",или други подобни.
И аз все викам-без него лошо,ама като си е тук,направо лудница става,обаче все пак предпочитам лудницата,а и вече свикнах.Доста време ми отне докато свикна,ама такъв е живота,няма лесно!
Хубав ден на всички!
Това ще му е първи курс извън БГ. и съм срашно притеснена и тъжна.В тази връзка,дали ще е умесно да попитам тук за една фирма,в която му предлагат работа...дали сте я чували,вие или вашите съпрузи? 
