Тийнейджърите X

Благодаря ти Lilac! Не то е страшно, такива идиоти има по транспорта, че тръпки ме побиват! Аз самата ако окъснея от срещи с клиентки и започне да се смрачава, предпочитам да се прибера с такси! За съжаление никой не следи идиотите, които се возят по транспорта, нито пък ходещите по улиците! Може да звучи супер идиотско, но не мога да стоя цял ден на тръни ида се притеснявам!Иначе ваканцията си стоя през повечето време в къщи пред компютъра! Ако приятелите му ги няма, не желае да излиза в квартала! Много труден характер ми е детенцето! Много е чувствителен и впечатлителен! Не е агресивен, чак е ..... абе! Обиждат го, бутат го, а той нищо не прави! Не искал да наранява другите и така! Ей затова ме е страх, че някой може него да го нарани и после ....мерси за геройството, че го пускам сам!

Да, наистина си познаваш детето и ако това е решението за теб - добре. Но аз напълно разбирам сина ти и ми се струва, че това ходене на баба му след него също може да е травмиращо за него. А и то да го откаже да ходи до центъра да се вижда с приятелите си заради него.
А пък аз в транспорта не съм видяла толкова много идиоти и още по-малко хора, които са опасни по някакъв начин. Сякаш прехвърляш някакъв свой страх върху детето си.
Дъщеря ми ходи в центъра сама някъде от 13  годишна - контролирано разбира се - да се срещне с леля си, на зъболекар, да си вземе някой документ от джипката, такива неща. Качваше се на автобуса и като слезеше ми се обаждаше -"Слязох, ОК съм" и после на прибиране, "Качих се на 213, идвам си". А от 8ми клас и учи в центъра, така че се налага. Изобщо вече не се и чуваме по телефона.  Никога не ми е минавало през ум, че има опасни хора по сред бял ден в градския транпорт - просто не ми се е случвало нещо такова. А ако ги има в градския транспорт, значи ги има навкякъде - в магазина, на улицата...Това значи ли никъде да не ходи сам и докога ще е така? Той няма като с магическа пръчка един ден да се събуди и вече да не е чувствителен, впечатлителен и уязвим
А, Лилак, ходенето на плаж е съвсем различно. Това не бих позволила на 14. Въпреки че дъщеря ми за малко не се удави на пет метра пред очите ми като по-малка. Сега какво, да не я пускам да приближава морето ли? Не че не ми настръхва косата вследствиe на преживяното, но моят страх си е мой и не ми се ще да ограничава детето ми. Остава ми само да повтарям като черна станция елементарните правила за безопасност.

galyagp , ние майките сме такива, но наистина трябва да започнеш малко по-малко да го пускаш сам. Въпроса е да знае пътя и с какво да се придвижи, да не се загуби. Както и да знае да се пази от тия идиоти. Говори му. А иначе не можеш вечно да го пазиш. И на мен ми е притеснено като го пускам с приятели на плаж, защото аз го пуснам, но моя  тийн е на 16 г. и като не ми вдигне телефона ,умирам от притеснение. В неделя ходиха на басейн и цял ден не можах да се свържа с него, все свободно, бях се побъркала. А после му четох конско и му казах ,че още веднъж получи ли се така ,няма да го пускам. Оказа се ,че сложили всички телефони в една торбичка и никой не си е чувал телефона.Няма да престанем да се притесняваме за децата си, но не може да не ги пускаме сами никъде. Ако той не иска баба му да ходи с него, може би е прав. Но нека да докаже ,че може да се справя сам. Първо да ти покаже ,че знае пътя и че е  може да се пази от такива съмнителни типове. А също и да поддържа връзка с теб

Аз съм склоннна да го пусна, но баща му...... Той е тежък случай!!!!! Колко разправии имам с него! Той не му даваше никъде да ходи! Знам, че трябва да го пусна, но ми е... А транспорта нашия е трамвай 5! Далече сме и от Лагера натам има само..... Благодаря ви момичета за съветите и подкрепата1 Сега започваме борбата - на единия фронт с тинейджъра, на другия с баща му! Стискайте ми палци! Но...веднъж, не си бещше чул телефона в учичлище и мъжа ми беше отишъл до там, като беше вдигнал пара и побъркал всички!

 А ти знаеш ли баща му от какво се страхува? Ако ще се борите, сигурно е добре да си наясно. Хубаво ще е и той да си помисли как вижда бъдещето - кога точно ще спре да се притеснява. На 14, 15, 20...?
Много рядко съм чувала за баща, който има такива притеснения.

Страхува се от какво ли не! От това, че пиян шофьо е прегьзил майка и дете на пешеходна пътека например! от тази новина е способен да развие тема от 3 часа говорене, как той затова няма да си пусне детето само, ка живеем в идиотска държава, как на никой не му пука какво става с децата ит.н. ..... Просто е вманиачен, понякога ме изкарва от равновесие! Аз например знам, че като има свободни часове сина ми ходи насам - натам с приятели - нормално! Но ми се обажда само на мен! С изричната уговорка да не казваме на баща му за да не изпада в истерия Като дете е преживял голяма загуба, камион е прегазил братовчед му на детската площадка и мисля, че това още му влияе! Големи борби водя, момичета!Но новинарските емисии не ми помагат! Писанията в нета също!

galyagp , искрено се надявам да не ни пързаляш. Много налудничаво ми звучат постовете ти.
Но, ако допуснем, че всичко това, което си написала е вярно, накарай бабата да остави сина ти на мира, да хване таткото за ушите и да го заведе при някой добър психолог, докато не е станало късно. Не е зле и ти да ги придружиш. Ако бабата е майка на мъжа ти, работата е наполовина свършена. Ако е твоята майка... Абе, по-трудно ще стане, но не е невъзможно. Кога се е чуло и видяло две жени да не могат да се справят с един мъж? 

Така, аз познавам 12годишни деца от Младост, които всеки ден си ходят сами до СМГ , защото там учат, и са си живи и здрави.
А истерията от медиите трябва да остава в "тюлювизура".
Зная, че понякога е трудно. Майка ми беше направила голяма история от това, че чула, че на кръстовище близо до училището на дъщеря ми са блъснали и убили момиче. Това в периода, в който дъщеря ми беше лишена от мобилен телефон. Беше безумно, защото дъщеря ми си носи всички документи в себе си и не дай боже, аз щях първа да съм разбрала, защото моят номер е в два от трите й документа за  самоличност на видно място.
Но така всички можем да се побъркаме, което не е много страшно. По-страшно ще е да побъркаме децата.

Е, хубаво щеше да е ако ви пързалях! Но... Просто видях темата и реших да попитам и да видя какво мислят родители с деца на тази възраст! Извинявам се, че ви занимавах с това! Няма да се повтори!

Да да беше параноя,а то реалност,при това кошмарна.
Аз самата се страхувам да пресичам определени улици и да се прибирам по тъмно.С основание.При положение,че не ми е проблем да си взема детето вечер след училище или да я закарам на гости в отдалечен квартал,защо да зъзне на неосветена спирка само за да изглежда "печена" в очите на Гошко и Тошко?Всички рано или късно тръгват сами.Моят избор е по-късно и постепенно.Категорично не съм съгласна,че  "закъснелите" са по-несамостоятелни и неоправни.Голямата ми дъщеря живее отделно,учи,шофира,работи,въпреки,че е от късно пуснатите.Сега,ако за детето това е въпрос на чест,живот и смърт,може би трябва да се направят някакви приемливи компромиси.Аз успях да убедя дъщерите ми,че не е голямо геройство да се прибираш сама през тъмни градинки или непресекаеми улици.
Не съм ги побъркала със страхове,но не им спестявам истината.И най-вече Господ да ги пази!

Но когато няма как да я прибереш след училище, защото примерно самата ти си на работа до късно, просто няма какво друго да се направи, освен да обясняваш как да се прибира безопасно: да пресичат на светофари, да вървят на група до спирката, по осветените улици (дори и да не са най-прекият път), да чакат заедно и на осветена спирка, да пътуват възможно най-близо до шофьора, да не говорят високо (за да не подразнят някого),  за помощ да се обръщат към "тип бг-мама" (цитирам дъщеря ми), хора с полицейски униформи или такива с униформи на "Егида" или други охранителни фирми, ако някой ги притесни да влязат в магазин, кафене или друго оживено място, ако ги обират да дават всичко, което имат без съпротива, ако ги нападат да викат "пожар". Отделно аз зная точния й маршрут (измислен, специално за да няма тъмни градинки, непресекаеми улици или пусти подлези), който не се променя, и с кого се прибира от училище и имам мобилните им, както и те моя. Може би пропуснах нещо.
Но така или иначе, когато се налага, е добре да се повтаря всичко това честичко.

Точно така,да се повтаря,даже и да се изпитва 
Малката и нейна приятелка скоро ги нападна луд циганин.Хукнали,моята се разкрещяла,излезли мъже от един гараж и го изгонили.Щерката се обажда на познат таксиджия и той ги прибра благополучно.Доволна съм от реакцията й.В Бургас имаше някакво сборище на пияни и дрогирани метали,дето уж се снимало по МТВ.Компания металки започнали да обиждат голямата ми дъщеря,защото тя е ненавистният им тип Барби  Като я знам каква е биткаджийка и как бързо пали,направо я поздравих за умното решение да не отговаря на провокациите и да си плюе на петите 

Мерси LilaC! Снощи говорих с мъжа ми за идеята да го пускаме сам, но не се получи! Ще пробвам пак по натам! Въпреки, че ме страх и мен!

Тогава не бързай още. Важното е да върви с връстниците си и да не започнат да му се присмиват ,че вие го водите.  А те сами ли ходят или ги водят? Иначе целта не е да вършим нещата вместо децата си, а да ги научим да ги вършат сами също толкова добре колкото самите нас.

Ние сме още на 12 и даже сама настоява да я взимаме от тук - от там... Иначе през деня може да скитори където си иска /стига да се е обадила разбира се/, но стъмни ли се - знае, че не трябва да е навън....