Тийнейджърите X

Е при нас бащата е "лошо" ченге! Аз съм лоша само като спирам правата до компа! Тогава ме мрази много!

Рапортувам.След прекарано доста време на тел. и на крак(на доктора няма да му хареса) младежите ще ходят на бунгало от 5 до 12.09.Контролът е от управителя и жена му и имам обещание че няма да има "прибежки" през ноща до "момите" Мама ще ги заведе всичките 6 тийна и ще ги връщам съответно.Ще пиша после как са прекарали.

Марка на колко години е твоя тийн?!

На 16 год.

Е щом смееш да го пуснеш сам, без големи хора! Браво на тебе!

Изтощена от тийнвойните,един път реших да прехвърля топката в полето на нашия татко.Искаше ми се разрешение за нещо,което трябваше да се откаже.И вместо да застана смело пред гневния тийн,за да си го отнеса,аз смънках хитро:"Говори с баща си".Малкото зверче ме погледна с върховно презрение и каза:"Много добре знам,че всичко зависи от тебе,защо се преструваш".Тогава смъкнах милата усмивка от лицето си,поникнаха ми вампирските зъби,почервеняха ми очите и гласът ми проехтя:"Имаш право,отговорът зависи от мене и той е не".Оттогава аз съм и лошото и доброто ченге.Поне единия от нас е оставен на спокойствие:lol:
Напоследък около мене е пълно с тийнове и съм леко притеснена.Сякаш колкото повече възможности имат и са готови да им осигурят родителите,толкова по-скучаещи,тъпеещи,нахални и взискателни егоисти стават децата.Сякаш искат да изпробват колко още нерви са ни останали.С една топка,куп книжки и 20 дена летен лагер изкарвахме незабравими лета.Сега им се взимат лаптопи,пращат се на езикови курсове в чужбина,имат хубави вещи,правим за тях това,за което сме мечтали да имаме,а насреща- кисели,недоволни,отегчени тийнове,пилеещи най-хубавите години от живота си.Тъжно ми е да ги гледам.

Е, недей така! Не бих казала, че всички тийнове пилеят живота си. Та какво повече сме правили ние от тях на тази възраст, освен ходенето по бригади, което лично мен с нищо не ме е обогатило. Вярно, днешните не четат колкото нас, но... Няма и начин, при това развитие на технологиите. 
Не знам какви са тези, които са около теб, но аз тук виждам работещи деца, като не всички са водени от финансови нужди. Напротив, даже деца на заможни семейства работят във фирмите на родителите си, което няма как да не спечели уважението ми.
Отсега съм обещала на сина си да му разреша да работи другото лято, само се пита в задачата къде? Е, има време, ще го мислим догодина.

Аз този проблем го реших.Признавам си леко противозаконно но няма как.Тийна работи при нас на автомивките.Изкарва си парички и идва другия момент.Ако мама и тати плащат-маратонки за 150-200 лв,тениска(проглущи ми ушите)-75 лв. и "задължителна" според него смяна на GSM.Но сега плаща той-резултата :маратонки-80 лв.,тениската не си я купих ме:"Вече не ме кефи" и gsm е стария.Е мен това ме устройва.Инак според него:" гардероба трябва да се подменя на 3 месеца,дреха облечена 10 пъти вече  е демоде и други такива "еретични" мисли."За бунгалата си плащат младежите даже им сложих"падар"(братовчет ми щял да ходи там и да ги наглежда).Много съм лоша.Но ще съм спокойна.

Голямата ми също работи и то от 8 клас-сервитьорка,продавачка.Полезно е в смисъл,че опознава живота сама,тъй като на родителите си не вярва.Е,започва да вярва,и се надявам това да я направи реалист.
Дано ти си права,Сийче.Наистина ми е тъжно да виждам мрънкащи и хленчещи тийнове,които чакат и тормозят родителите си да им измислят какво да правят и купуват вещи,на които дори не могат да се зарадват.

Ще прозвуча грубо, не е конкретно към теб, просто се ядосах. Когато чуя аргумент с вариации от тип "имаш дрехи, пари, образование, играчки/техника, защо не си щастлива" се дразня много. Не разбирам защо някои родители си мислят, че това е осигуряване на щастие. Не е. Това е запълване на някакви нужди (доколко нужно не съм компетентна да кажа), но щастието е друго. Да, то е да си намираш неща, които обичаш, някакъв свой път който да следваш. Съжалявам, но това, което не сте и мечтали да имате може да даде много, но щастие - не, защото да "правите за тях това, което сте мечтали да имате" е да осъществявате чрез децата си своите мечти.. Само че май щастието за всяко поколение е различно.

Да, за мен също майка ми прави много, невероятно е какво образование успявам да получа, разчитайки само на нея. Направила е така, че да не се чувствам по-различна от другите с начина, по който живея. Само че знаеш ли какво? Не това ме прави щастлива. Аз съм щастлив човек защото имам интереси, амбиции, защото в края на крайщата открих нещо, което да .. казано по-помпозно, което да ме прави жива. Да ми дава воля, сила, всичко. Но аз щях да го имам и без лаптопа, и без дрехите, и без лагерите. На мен ми е даден пример, другото е просто част от пейзажа.

И на мен ми е тъжно за тези, които нямат това, което аз си открих, но мие тъжно и за другите, които си мислят, че щастието е на принципа "ето ти...... (нещо), сега се усмихвай и  бъди щастлив, защото ти го имаш". Не става така. Когато имаш много, а пак нямаш принципа, не намираш пътя си - нормално е да си тъжен. И е по-нормално да получиш помощ,отколкото съжаление или упреци.....

Morose - всички тези "неща", които "трябва" да правят щастлив тийна всъщност са поискани от него... Защо си мислиш, че родителите /може и да има такива - не съм сигурна/ ще набутат в ръцете на децата си някакви вещи и просто ще очакват да бъдат щастливи... Малко си попресилила нещата еднопосочно ...

Е, така е, аз съм цапната в устата и особено рязка, не отричам.

Само че щастие не се купува. Не е във вещите, не е в материалното. Сигурно някой би казал, че ми е лесно за говоря така, защото знам какво е недоимък. Обаче има и е имало бедни, които са открили как да се радват и на малкото. Нима такива хора никога не са били щастливи? Не вярвам. И тук стигам до мисълта, че може би аз и моите връстници сме до толкова разглезени с "всичко това, което се прави за нас", че не успяваме да оценим какво имаме отвъд вещите. Да, наистина, виждам по-често, отколкото ми се иска, егоизъм и безразличие в тийновете. Опасявам се, че вината не е само в нас.

Не казвам, че всеки, който се грижи за детето си и му дава много, го разглезва. Но твърдя, че има и такива, които като че разчитат на вещите като на възпитателни средства, като на средство да "откупят" даден тип поведение. И когато някой каже "давам толкова много, купувам това и това, пращам на курсове, а то ми се муси и цупи ", в мен се поражда асоциация за едно подкупване. Сигурно много го правят, защото искат да зарадват децата си, да им дадат хубав живот. Сигурно ако някой ден имам деца бих искала да им дам най-доброто. Но по-често започвам да си мисля, че и без скъпите неща, без глезориите ще оцелеем, че подкрепата и любовта са много по-важни. Може би, ако бях по-мила и умерена просто щях да отговоря предния път, че не познавам човек, обичан и научен да обича, който напълно безхаберно да пилее дните си. Жалко, че не съм.

Лелеее ама че полемика се е заформила тук. Morose защо по-дяволите все сте необичани,неразбрани не,не,не,не-скоро разбрах че такива хора се наричали Хейтъри!Съжалявам,че ще ти се противопоставя,но никак не е лесно да гледаш отекчената физиономия на 16-годишната си дъщеря,която с часове виси в скайпа или ако не е там е по кафетата.Няма интереси,няма увлечения/освен момчетатата/единствените теми за разговор са кво ще облечем,ква прическа ще си направим,ще ми купиш ли еди си кой парфюм що еди си коя го има.Повярвай ми никой в къщи не и е давал подобен пример.Аз съм работеща жена и нямам време да вися часове пред огледалото.Не че съм се занемарила,но всичко е в рамките на нормалното.И като изтрещя ми се цупят и ми правят фасони до 1001.
  Може и да не съм супер родител според вашите стандарти,но не мога да приема и че правя детето си нещастно.

Полемика? Не е чак толкова сериозно. Просто най-обикновено обменяне на мнения. Нямам нищо против против противопоставянето. И да, не е лесно. Като че ли има деца, които израствайки подражават по някакъв начин на родителите си и такива, които опитват да живеят по точно обратния начин - поне това съм наблюдавала доста време сред роднини и познати. Проблемът с липсата на страст за каквото и да е също ми е доста познат - добре знам какво е да не мога (или в последно време въобще и да не искам) да си кажа две думи с връстници, с които просто нямаме нито една допирна точка. Окей, хубаво, то е ясно, че няма и да намеря човек с моите интереси, но когато не намирам хора, поне заинтересовани от нещо, малко се притеснявам. Не всички са така обаче. Има и такива с такива страхотни амбиции, воля, желание за себеизява, любв към нещо.. че ми взимат ума. Но те са научени да са такива - от обстоятелствата, от живота, от родителите си, от себе си. Всичко е от значение. Не приемай че насочвам назидателно пръст само към едните - не е така, но тъй като темата е насочена към отношенията родител-дете фокусирах мислите си предимно върху нея.

Идеални родители няма (и по-добре, някой перфектен би бил доста комплексиращ пример ^^), но и аз не мога да бъда убедена, че проблема е единствено от едната страна.

Бях си намислила разни интересни нещао тезата ми, върху които може да се помисли, но май вече ми омръзна да доразвивам идеята си. За да я изчистя напълно точно, ще ми трябват поне няколко часа четене на дебелите томчета по психология и педагогика, после анализ, проверка...и всичко за да синтезирам мнение от 400 думи. И то само за да се чувствам доволна, че съм се изразила точно и няма да се дообяснявам. Обаче "минута е много", няма време. Някакси нямам и физическото време да следя внимателно, за да споря адекватно.



С най-добри чувства,


Мороуз

Дааа, имаше една потребителка, над чийто аватар пишеше (цитирам приблизително): "Преди имах безброй теории за отглеждането на деца, сега имам три деца и нито една теория."
И аз бях начетена преди 15 години, а сега не се мисля за повече от проста лелка.
Все пак, Мороуз, благодаря за споделеното мнение - беше освежаващо.
А и отзивите, които получи (или НЕ получи) показаха, че четящите тук за около година сме поулегнали и вече по-трудничко яхаме метлите. Дами,  .