Консултация с психолог - тема 2

Miria, здравейте,

Разбирам тревогата Ви - тя още повече вероятно се усилва от напрежението, че в момента сте сама, с две деца и, предполагам, на моменти смятате, че не се справяте с родителстването. Моят съвет е да не се обвинявате излишно - няма перфектен родител, по-важното за едно дете е да има родител, който го обича, признава грешките си и търси пътя към детето си. "Помогнете ми да си върна детето" е много силна фраза, която ме убеждава, че Вие търсите пътя към детето.

Вижте, доколкото разбирам от разказа Ви, мога да предположа, че момиченцето Ви е в двойна криза - от една страна стои това, че тя вече е ученичка с всичките не особено приятни за едно дете отговорности. Кризата на първокласника е сериозен проблем за повечето деца, нужно е време мотивът "трябва да направя това" да надделее над "искам да направя друго", т.е. детето да структурира времето си, да свикне с новия режим и задължения, да си намери приятели в училище - всичко това отнема време. В същия момент обаче Вашето момиче е и в съревнование с бебето, което всяко едно дете, дори най-любвеобвилното и нежното, преживява болезнено. Автоагресията на детето е израз на емоционалния хаос, който преживява в тази ситуация детето. То има нужда повече от всякога от Вашето внимание и грижа, която е ясно, че с малко бебе на ръце е много трудна. Но все пак - ако имате възможност да оставите поне за малко грижите на детето на възрастен човек, примерно, използвайте го. Не е нужно да е за половин ден, разбира се, понякога 1 час, посветен само на по-голямото дете, с официалното обявяване, че това е "нашият общ ден заедно", примерно, може да помогне повече. Излезте или поговорете и поиграйте с детето вкъщи, посветете му този 1 час, който опитайте да е наситен с Вашето внимание и обич. През другото време опитайте да проявявате търпимост към някои агресивни прояви, но винаги търсете причината на това поведение. Агресията от Ваша страна няма шанс да промени нещата.

Желая Ви всичко най-добро!

Здравейте, untira,

Нормално адаптационната криза при привикване към ясла/детска градина е доста по-дълъг от две-три седмици. Индивидуално е, но като норма се приема 2-3 месеца, като след третия месец е желателно да се посети психолог. Вероятно на самите учителки е крайно неудобно да се съобразяват със страха на детето да остане само, но едно такова ранно и излишно прехвърляне на детето към психолог, не мисля, че е основателно засега. По-добре говорете с учителките и им обяснете, че явно това е начинът на детето да изрази все още страха си от това ново и непознато място, нека да му отделят малко повече време и да не го оставят само по възможност. Отделно е добре и Вие самата да му отделяте време вкъщи, да говорите с него за яслата и да се опитате да разсеете страховете му. Просто е нужно време.

Всичко най-добро!

Здравейте. Имам една молба. Може ли някой да ми даде координати на психолог и психиатър от Варна, но такива които работят в екип, защото не знам то4но от какъв специалист има нужда сина ми. Благодаря предварително   

Здравейте-тоест имате нужда от клиничен психолог-такива има в МБАЛ св.Марина -Варна,най-горе са психиатричните клиники,а-на първия етаж е детско отделение.Ако имате съмнения ви съветвам да отидете при някой от психолозите там.Пожелавам успех!

untira 1 -възможно е да се е случило нещо в яслата,което да плаши и травмира детето.Консултация с колега ще даде повече яснота по въпроса.В някои детски градини също има психолози.

Вероника благодаря за отговора   

frika здравейте-имала съм подобен случай с детенце от предучилищна група,което не искаше да посещава тоалетната в училище-но всеки случай е сам за себе си.
Информацията не е достатъчна за да се каже дали става дума за енкопреза или не.Важно е дали става дума за първично или вторично естество на проблема-тоест дали е в следствие на траваматично събитие в живота на детето. В такива случаи помага фамилната психотерапия за да се подобри психосемейния климат,понякога се препоръчва и промяна на обстановката.

Здравейте frika -не бих могла да ви насоча към литература,защото не е ясно за какво точно става въпрос при вашето дете.При една консултация с колега ще получите яснота.Пожелавам успех!

искам и аз да разкажа за моята дъщеря и проблема ни-гризка си ноктите и кожичките на ръцете (извинявам се ако е отговаряно)....как мога да й помогна да го преодолее.А това го прави в момент когато е притеснена и неуверена,когато се сблъска с нещо ново и непознато за нея и когато й е скучно...Много ще съм благодарна ако ни помогнете.

Много интересна тема, съжалявам, че чак сега я откривам   
Бих искала да споделя за сина ми. В момента е на 3 години и 9 месеца. Първият му досег с яслата беше на година и четири месеца,съвсем за малко, на година и 9 месеца тръгна редовно. Не мога да кажа ,че ходеше с желание, по-скоро  се примиряваше с това. Миналата година се преместихме от София в Бургас, тръгна направо на градина, макар да нямаше все още три години, много се натъжаваше сутрин ,когато го оставяхме  макар че сякаш посвикна. Даже имаше период , в който се обръщаше и ми казва "Чао,мамо" и аз тръгвах някакси по-спокойна на работа. Единствено сборните групи не му понасяха, категорично отказваше да ходи в сборна група. Зимата имаха една такава за известно време, изобщо не искаше да ходи. След това лятото отново беше голяма драма стези сборни групи. Мъжът ми го гледа тогава  вкъщи за около месец, тъй като работи на смени и имахме тази възможност. След това обаче стана някакъв ад - не иска да ходи на градина, казва ми "Бият ме, госпожата ми се кара,готвят гадно, искам тати да ме гледа". Настават едни истерия сутрин, панаири, рев. Говорих с госпожите му, те отначалото още го хвалят, че е много кротък, което наистина си е така, не е агресивен, ако някой го удари, по-скоро ще се разреве, от колкото да отвърне. Когато ми казва "Коцето (примерно) ме бие" и аз му казвам"Ами ще го биеш и ти "( вече и аз не знам какво да му отговоря,когато ми каже така), той ми казва"Ама не искам..."
Сега от началото на седмицата пак тръгна на градина, бяхме го спряли пак за известно време, сутрин едва го изкарвам от вкъщи, прави опити да се отскубне от мен и да избяга, пищи ,изобщо нещо страшно Казва ми,"Ти не ме обичаш,искам да съм бебе, за да не ходя на градина" и разни подобни.Иначе си има приятл4ета там, казват ми,че си играе, вечер като го взимаме е спокоен, , разказва за градината, сега ходи на танци и много му харесва, казва,че утре пак ще дойде, обаче на сутринта се повтаря същото   Вече наистина не знам какво да правя, притеснявам се, че е много чувствителен и тези панаири сутрин могат съвсем да го травматизират.
Наистина не знам как да реагирам в цялата тази ситуация..
Благодаря на всички ви предварително   

Здравейте s.sarova -гризането на ноктите е както вие сте забелязали от една страна намалява тревожността,скуката също носи тревожност.От друга страна е акт на агресия към самия себе си.Детето дори на 6 години трудно успява да изрази  с думи преживяванията си-затова използва телесните сигнали-гризане на нокти,усукване на коса,скъране със зъби.В един друг аспект гризането на нокти може да бъде мислено и като желание да не бъдеш агресивен/ноктите се използват в животинския свят за нападение и защита/ или по-точно неприемане на агресивността.Често родителите са нетолеранти към детската агресия-към здравата детска агресия.Това,което не бива да правите е да е фиксирате върху проблема-примете,че гризането на нокти е само върхът на айсберга,по този начин детето иска да сподели как се чувства и го прави чрез тялото си.