Консултация с психолог - тема 2

Здравейте!
Изчетох десетките изписани страници и съм приятно изненадан както от коректно зададените въпроси така и от адекватния отговор на колегите психолози.За съжаление не видях отговори от специалисти-мъже(полът,разбира се е между ушите,но...),което би дало един различен поглед върху излаганата проблематика.
Името ми е Валентин Стоилов и работя като психолог от 12 години.Работил съм продължително време в SOS-Kinderdorf,с.Дрен-в селището за отглеждане на деца останали без родителска подкрепа; в Дневен център за развитие и интеграция на деца със специфични нужди-"Покров богородичен"- http://www.dcare.org/index.php ; имам частна практика,както и участвам и в различни образователни и обучителни проекти.
Ще се радвам да помогна на Вас като майки в отглеждането,разбирането и възпитаването на децата ни,тъй като само с общи усилия можем да създадем поколение,за което с чувство на добре изпълнен дълг да се наречем "РОДИТЕЛИ".
Надявам се колегите-дами да не приемат поста ми като посегателство върху чужда територия.
Хубав ден!

Добре дошъл колега-мисля,че тук няма моя и твоя територия

Здравейте!
Благодаря Ви за посрещането.
От опита си из други форуми бях длъжен първо да се извиня ако случайно съм "настъпил" нечии чужди интереси,но от поста Ви разбирам,че тук нещата стоят по-различно...
Тъй като видях че сте психолог,а същевременно не успях да прегледам всичките съществуващи теми ще си позволя да Ви запитам за уместността на една своя идея: смятате ли че ще бъде полезно да отворим една тема(или пък да опишем в съществуващата) ролите на двамата родители при отглеждането и възпитанието на децата?
Тази идея е провокирана от факта,че една много голяма част от родителите,идващи в кабинета ми нямат ни най-малка представа за това що е то да си родител и какви са ролите на отделните членове на семейството във възпитанието на децата...
Смятам,че всички сме се наслушали на безумните фрази от рода на: "ами детето си има майка-тя да се оправя",т.е. тоталната абдикация на единият родител и е време да внесем известна яснота и рамка в ролите на двамата родителя  в семейството.
Извинявам се ако темата е повдигана вече.
Поздрави.

Темата директно не е поставяна-не зная как ще стои на практика,но може да се опита.
Като чета,това за териториите във форума-си спомних едно мое преживяване.Ровейки се бях попаднала на един форум-където се приканваха колеги психолози да коментират и да се включват.Когато обаче се включих ми изпратиха лично съобщение,че не е желателно да пиша.

Аз мисля, че се сещам за кой форум става дума Тази практика обаче не ме учудва - онзи форум е направен с явна цел реклама на няколко имена, съответно подобно отношение може да се очаква Няма лошо, бранят си хората интересите.

Що се отнася до въпроса на Вальо Стоилов за темата "психични родителски функции" (добре дошъл, между другото , колега - надявам се целта ти тук да не е плоска самореклама, защото няма да се получи според правилата на форума ), аз мисля, че е резонна тема, но е прекалено частна. Струва ми се, че тази тема, в която коментираме по-широк кръг аспекти на родителството, е напълно достатъчна засега.

Здравейте Шехина,
Разбира се,че не става дума за преследване на користни цели,още повече пък с плоска самореклама...Предполагам ще споделите мнението ми,че ако човек разчита да изкара някой лев самоизтъквайки се като ненадминат специалист е обречено на провал...особено като се вземе предвид факта,че срещу него стоят хора,професионалисти в същата област,доказали се като коректни потребители в портала.Така,че не това е целта ми.
Всички ние,обаче-работейки и живеейки в България нееднократно сме се съпоставяли с другите "развити" нации-как "всичко" им е подредено,уредено,как има структура и правила...Имал съм късмета да пътувам доста и съм забелязал,че всъщност "навън" е хубаво,но бихме могли да си направим и нашият дом уютен...Това ми разбиране провокира у мен преди години убеждението,че  ако всеки от нас направи едно,да го наречем "дарение" от областта в,която е специалист би могло да направим съществуването си по-съзидателно,а живота по-пълноценен...Включвал съм се http://forum.offroad-bulgaria.com/showthread.php?t=28841  и съм организирал http://forum.offroad-bulgaria.com/showthread.php?t=42985 различни инициативи на различни тематики,но смятам,че за областта в,която съм тесен специалист не съм направил достатъчно...
Така,че за мен ще бъде удоволствие да си партнираме  в нелеката задача да дадем един различен дискурс на хората търсещи съдействие.
Хубав де Ви пожелавам.

Здравейте, изчетох цялата тема и реших да пиша и аз. Имам син почти на 9г който се напишва нощем и от 8-9 месеца насам се изпуска по голяма нужда в гащите през деня, обикновенно по 3-4 пъти и казва ,че не се усеща. Водихме го на гастроентеролог няма здравословен проблем.Един месец преди да започне да се изпуска почина прабаба му с която не бяха много близки ,но си мисля че смъртта и му повлия зле.Преди дни ми каза, че като плаче за нея не плаче толкова защото му е мъчно ,защото днае че там на небето и е по добре и каза"Аз съм глупак защото като беше жива и се карах и тя сигурно ми се сърди"Обясних му че тя не му се сърди защото знае ,че е дете и не е искал да я нарани и, че му е простила и сега го гледа от небето и му се радва, че е жив и здрав. Кажете ми как да разговаряч с него?

Здравейте Нелито,има една много хубава статия -за разговорите с детето за смъртта.
http://bglog.net/psychology/11945
Все пак е добре да се консултирате с детски психотерапевт
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=345496.msg9176907#msg9176907
Подобна регресия/връщане на по-ранен етап от развитието/ може да носи много послания.Пожелавам успех!

Благодаря за отговора, искам да попитам понеже ми прави впечатление ,че в последно време той рисува само коли и камиони, но това са рисунки в "промишленни количества" дали това означава нещо или е просто защото е момче?

Нелито,дали детските рисунки означават нещо-да ,означават много.Но това много става ясно единствено в комуникацията на детски терапевт с детето и с анализа на самото дете.Няма еднозначно значение на символите в детските рисунки-те са проективни методи и много творчески.В ролята си на майка,човек не може да тълкува рисунки,дори когато е терапевт.

Вальо Стоилов, не визирах конкретно Вас, когато вметнах за користните интереси тук. Просто отвреме-навреме се появяват хора, които показват ентусиазъм да допринесат с нещо за форума, а след това изчезват Надявам се да не сте ме разбрали погрешно и забележката ми да Ви е засегнала

Благодаря за съветите  а как можем да "накараме" децата да споделят повече с нас?

Не можете и не трябва да ги карате.Детето е отделна личност и споделя по един или друг начин-рядко с думи,понякога с боледуване или друг симптом.Чувството за вина може да бъде много тежко за едно дете,препоръчвам ви работа със специалист.

Здравейте. Искам да споделя какво ме притеснява и ако може да ми дадете съвет.

Синът ми е на 2 г. и почти 3 мес. Все още не говори, но казва "мама","тати", "там ма" (т.е. там мамо), как правят животните и различни срички. Има много жестове за да ми каже нещо. Обича да гледа филмчета и дори ми казва или показва дадена случка във филма преди да я покажат. Сменя сам дисковете в ДВД-то когато реши че иска друго филмче. Обича да му чета приказки и ми показва по картинките каквото му е направило впечатление.
Въпросът ми е: На какво да наблегнем за да развием речта му? Разбирам че не е желателно да гледа много филми и се старая да го огранича,като му ангажирам вниманието с други игри. Опитваме се да го накараме да повтори дадена дума и като му кажа "Кажи с устенцата" той си отваря широко устата да ми покаже къде е тя.

Друг проблем който много ме притеснява: От 1 мес. ходи на ясла. В началото докато го вземах на обед беше сравнително спокоен,като плачеше малко при самото влизане, а понякога с много говорене от моя страна и само с леко мрънкане. Сестрите го похвалиха че е най-спокоен от всички нови деца и дори си казва когато иска да седне на гърне. Обаче откакто остава за цял ден се промени. Сутрин плаче много още от в къщи, отказва да седне на гърне и категорично отказва да спи там. Само първите дни е спал по 30 мин. и след това не.  Като ме види само ме гушка и казва "чао" с ръчичка не лелите. Става нервен и капризен след това докато заспи. Знам че това е адаптационен период, но ми е много тежко като страда така.
Само да уточня че до 1 г. заспиваше изключително на гърда, а след като го отбих с много гушкане,песни и приказки от моя страна. С баща си заспива рядко, обикновено денем и то ако не съм в стаята. Отчитам факта че му липсвам, но се чудя как да му помогна да преодолее мъката от раздялата. Старая се след яслата времето да е само за него, но явно не му е достатъчно.
Вече мисля да направим една консултация с психолог и евентуално с логопед за да ни дадат съвет. Ще бъда благодарна за координати на добли специалисти в Пловдив.

Благодаря ви предварително за отговорите.

+1. Абсолютно споделям мнението.