Консултация с психолог - тема 2

Здравейте,аз имам дъщеря във втори клас и днес се случи нещо което не мога да проумея и затова искам съвет как да постъпя с нея.Обадими се нейната класна и ме помоли да отида до училището там тя ми показа бележка написана от дъщерями за една нейна съученичка пишеше нещо за секс ох ох ох и немога да поварвам че тя го е написала не е лошо дете не говори глупости и е пълна отличничка малко е палава но като всяко дете .След това я наказах до края на учебната година да не сяда на копютъра и да върши домокинска работа но незнам дали това е правилното за това ако може психолог да ме посъветва как да постъпя за да не и остане травма за дълго време и да се чувства все едно всички я сочат с пръст.

DIANA81 -здравейте,няма за какво да наказвате детето-какво му казвате с това-сексът е нещо лошо и мръсно и понеже аз не знам как да говоря за това с теб,те наказвам.Много родители отказват да говорят открито за секс с децата си и остават изненадани.Помислете как бихте мотли да поговорите с детето си за тези неща-за да научи истината от компетентен възрастен има и нкижки посветени на темата-наказанието не е логично,защото сексът не е лошо и мръсно нещо,а и детето нищо лошо не е направило.Боже и тази учителка е о т тези,които не могат да говорят открито за тези неща-а децата имат нужда само от едно,от истината-поднесена на достъпен език и толкова,колкото мога тда разберат в момента.Пожелавам успех!

Здравейте. 
Вероника- благодаря Ви за отговора в другата тема. Разбирам това. И аз, както всеки родител искам най-доброто за детето си. Затова ето проблема накратко, макар и той да не може да се опише набързо за да ме посъветвате към какъв или кой специалист да се обърнем за консултация.
Първо синът ми е с алергия към млякото от бебе, по-късно стигнахме до астма.  Мислехме, че е израснал алергията но наскоро отново се потвърди. Казвам това защото все си мисля, че всичко има значение за поведението и характера на детето. Всичко, което прочетох за хиперактивните деца говори за подобно поведение и в синът ми. Силно емоционален, постоянно е на "пружинка", започва да говори и недовършва, прескача от едно на друго както в приказването така и в игрите. Почти е невъзможно да му поставя задача за изпълнение, дори и най- елементарните се нуждаят от безброй повтаряния. Като цяло е доста общителен, трудно остава незабележим, търси и намира внимание постоянно, дори и сред непознати, стига да има родител наблизо. Все още се изпуска нощем, трудно заспива, спи и много неспокойно. А да замълчи поне за минутка....това е само в заспало състояние. Все още има и логопедични проблеми.  Трудно е да застане и да те слуша, никога не мога да го накарам докато му говоря да ме погледне в очите. А за игрите...там е пълен безпорядък. В края на деня стаята е разхвърляна до неузнаваемост а всъщност не се е заиграл с нищо за повече време. Но, както се казва "черешката на тортата" беше след снощната баня. Оставяме го да си играе с играчките известно време сам и после се къпем. Когато влязох бях изумена. Никога не бях виждала пенисчето му така ъъъъ ( не знам как да го нарека  ) напрегнато. Детето се беше пипало по дупето и се беше довело до това състояние. Не можех и не знаех как да реагирам. Не съм се карала но после след банята се опитах да му обясня колко е лошо и опасно това, което прави. Естествено почти не ми обърна внимание а аз си останах със силното притеснение какво става с детето ми?!?!
Самата аз съм страшно импулсивна и избухлива личност. Неспособността ми да се справя с него ме кара да стигам до нервни изблици. Това знам вреди на мен и най вече на детето. 
Мисля, че и двамата имаме нужда от посещението при специалист.
Това е.
 Благодаря Ви предварително.   

Здравейте дама-в последното изречение вие сама сте стигнали до това,което исках да ви напиша.Не могат да се слагат диагнози по интернет пък и при децата нещата винаги са много по-сложни.Често става дума за модел на поведение-"наследен"или по-скоро възприет от детето от средата.Така,че нека не бързаме с диагнозите.Права сте,че астмата и алергията са важни и носят своято психологическа информация-най-вече за ранната връзка между майка и дете.Четейки историята ви вече съм по-убедена,че е е добре да се обърнете към терапевт с психоаналитична насоченост-например тук-http://www.cpss.info/contacts.html

Зравейте, момичета можели някой да ми помогне с добър психолог.Сина ми е на 7,6г. и смятам,че вече е дошло времето да се обърна към професолнална  помощ за него.Агресията му е безгранична постояно се бие в училещте ,а ние с баща му сме все в учителския кабинет.Вчера например така се е сбил с едно дете,че в момента ученика е мозъчно сътресение .Има по-малко братче от него на 3г. изобщо не си осееща силата с която го бие ката се ядоса.Неговата класна ми затвърди,че вече и психолог трябва да се намеси.Щте Ви бъда благодарна ако ми помогнете с име и телефон.   

Здравей Вероника! Да споделя и аз за срещата ни с психиатърката. Според нея синът ми не е хиперактивен, има проблеми с устойчивостта на вниманието, бърза превключваемост, както и много слаб контрол на импулсите. По принцип мнението й малко ме озадачи понеже това си е част от симптоматиката на хиперактивността, но според нея там клиниката е много по-тежка. А и той не мръдна от стола със закопчано яке и почти не обели дума.........
От всичко, което си говорихме, тя вижда по-скоро тревожно функциониране и на тази тревожност  се реагира с агресия или хиперактивност. Препоръча смяна на стимулите през 15, 2о минути по време на час и пускане до тоалетната ако има желание, за да вентилира малко. Но с уговорка да е само по един път.  Смяната на стимулите всъщност помага да се възстанови концентрацията. Според нея посещаването на занималня няма да му помогне да изгради самостоятелност, а тя е важна и ще е добре това да се случи сега, през 3 и 4 клас. С две думи направо ни я забрани. Не ни препоръча ресурсен учител, счита, че учителката в клас ще се справи. Последните седмици нещата в клас вървят по-добре, наистина. Явно смяната на града, новото училище и новият член на семейството са били сериозно изпитание.

Вкъщи още не успявам да изградя правилото до определен час да са написани домашните и има дни, в които се пишат чак вечерта........ Никога не съм одобрявала майката да работи и пише домашни с децата си, да учи задачи с тях и да е като орлица над учебния материал. Чудя се дали да го оставя да премине през няколко дни без домашни и няколко двойки, да мине през провала, както ме посъветва и докторката, пък дано има промяна. За сега проверявам всяка вечер............
С нея имаме уговорка за втора среща, на която решихме да отидем с таткото......
Нейното име е единственото, което ми препоръчаха в Кюстендил. Една от малкото жени със специалност детска психиатрия.

За съжаление квалифицираната помощ в малките градове е все още трудна задача, но нещата се променят с времето.......

mila71-наистина е доста тежка клиниката при АDHD,а може да се говори за хиперкативност,която наистина е по-скоро тревожна,а не е симптом за МКБ-10.Хубаво е,че жената има специалност детска психиатрия-тя е съвсем различна от психиатрията при възрастни.По отношение на домашните-помагай тогава,когато той поиска и само когато той вече се е опитал сам да стигне до решение.Така ще придобие увереност,че може да се справи,но и може да поиска помощ,когато се затруднява.Успех на втората среща!

Вероника, благодаря ти. А би ли ме посъветвала за някое има от този център? Някак си мисля, че с жена синът ми по добре ще се справи и отпусне. Какво всъщност означава "психоаналитична насоченост"?

dama -психоаналитична насоченост означава един по-дълбок поглед към проблемите и взаимоотношенията.Който и да избереш от там мисля,че всички са професионалисти.Диана Циркова ми е фаворитка.Успех!

Здравейте   
По-нагоре ставаше дума за задължителното лягане следобяд в ДГ. Не мога да намеря цитата, но едно нещо ме впечатли много. Говореше се за слагането по леглата следобяд като за казармена привичка и нещо неправилно.
Замислих се за следното. Средният ми син (5 год 7 мес) е много будно и буйно дете.
Отдавна не спи нито в ДГ, нито вкъщи. Там ясно - няма мърдане, лежи си мирно и тихо.
Аз обаче и вкъщи го слагам от 2 до 4 да си почине. И двамата знаем, че няма да заспи. Той даже почти непрекъснато се взира в часовника на стената и в 16.00 става.
Вечер си ляга в 8, спи до 8 сутринта. Преди лягане си е порядъчно изморен. Сам си бърза да легне.
Следобяд в 2 ляга безропотно (дали знае, че няма накъде или наистина има нужда от тази почивка  ). Ако му кажа, че вече няма да го слагам, ще се съгласи и може би зарадва. От друга страна не протестира въобще и не търси отмяна или отлагане на лягането. През останалото време е много активен - и физически и с други занимания - рисуване, слушане на приказки, разглеждане на енциклопедии, игра с конструктор и други кротки занимания.
Как мислите, бъркам ли, че го карам да си ляга, без да спи, по 2 часа следобяд?

*Ирина*, ще ми бъде интересно какво ще отговорят специлистите, но според мен няма причина да лишаваш Павката и себе си от това лично време.

Здравейте!

Имам две момчета - баткото е на 5г. и 9мес., а малчо е на 2г. без 2седмици. От пролетта тръгнах на работа,а Стаф- бебчо на ясла. Все още го кърмех, и реших да продължа, макар и само сутрин и вечер. Сам се отби след около 2-3 месеца. Не сме имали драми покрай тръгването му на яслата. Плачеше сутрин,но докато се убуех и вече не плачеше (прозореца на стаята му е до входната врата). Започна да го води баща му сутрин и ревът спря. По принцип е много подвижен и малко,така да се каже буен, но не сме имали проблеми между двамата. Батко му го прие още докато бях бременна, с много любов, е и с малко ревност, но не е правил проблеми, нито преди,нито след като родих Стаф. Сега обаче (останах ме си в къщи вече 4-та седмица, баткото беше болен от шарка) всекидневно по няколко пъти бие брат си. Боя се изразява в щипене, удряне и хапане. От рано-рано сутрин, до късно вечер, от радост или защото иска някоя играчка и т.н. Наистина брат му го дразни по някога, а друг път още докато спи големия и бандита го напада. В яслата нчма проблем. По ступват се понякога и той е винаги от горе,но се случва рядко - за 6-7 месеца 2-3 пъти. Докато вкъщи вече е системно. Големият - Гого, е по свити по отговорен, заявява,че няма да го удари,защото му е  брат, и даже не се пази  Иначе ...мнного си обичат и двамата. Така се пригръщат,целуват,милват ... Всеки които ги види, казва че не е виждал деца така да се милеят. Не могат един без друг, особенно малкият - ако брат му не е в стаята, дори не заспива; не се храни,ако Гого не е в кухнята ... И въпреки тази безусловна любов, тои го ступва.
Интересува ме как трябва да реагирам аз? Как е правилно? Защото когато му се скарам, той повтаря удара си но върху мен.  Ако му изнеса лекция и му се разсърдя - ефект никакъв. Пробвам с разлиюно поведение и пак нищо - той си ни ступва - мен,брат си , леля си, че и на баща си посяга - един път за сега .  Не разбира кое е добро и кое не е. Гледат филмчета - с добър и лош герой и му повтарям "Виж Роби е лош, това което прави не е хубаво, а Спортакус е добър, всички го обичат и му се радват, всички играят с него. Ти си като Спортакус,нали? " на което той ми отговаря  "Неее. Робиии."  Незнам какво да говорч,какво да правя с големият не съм имала този проблем и нямам и понятие какво да правя.

*Ирина* друго съм имала предвид -не така буквално.Имах предвид спането под строй-без съобразяване с личността на детото,това го има само в нашите детски заведения.
contesa наистина е обезпокоително,това че детето удря и възрастните.Питате ме как да реагирате-достатъчно ясно,бащата да покаже на детето,че не е позволено да удря и че от това другите ги боли.Важна е позицията на бащата по въпроса-той е законът и правилата.Колкото до големият ви син-малко дистанция в отношенията между тях ще успокои и двамата-вероятно е прекалената привързаност в отношенията да тревожи по-малкият ви син и той да го изразява по този начин-лично пространство и за двамата.

Радвам се, че е така.
Но на конкретния въпрос - бъэркам ли, че го слагам да лежи, като и двамата знаем, че не спи, при горните обстоятелства?
Благодаря предварително.   
А спането без под строй как се избягва на другите места - всеки решава кога да си легне или просто спи само този, който иска?   

Ирина-ако ме питате дали ще нанесе някакви щети върху психиката на детето ви това,че го слагате да лежи без да спи-отговорът ми е не.Вие най-добре разбирате и съобразявате нуждите на членовете на семейството и своите.Стига синът ви да не го приема като наказание-това е важното, какво е за него и какво друго би искал да прави ако не лежи.Можете да поставите пред него въпроса-ако ви притеснява,че той не се чувства добре от това.Ако обаче смятате,че и той си почива по този начин-не виждам проблем.
Всяко дете е уникално-има собствен режим-не е страшно спането само по себе си а наказанието,често физическо,което следва за тези,които не спят.Сънят,както храненето и ходенето до тоалетна е естествено като дишането -важно е да не бъде проблем,най-вече за майката или за лелките в градината-тогава детето се стресира и губи спонтанността на тези процеси.На другите места системата е много по-различна,техните детски градини не са детски градини,а училища,където децата имат обучение/съобразено с възрастта/ и т.н.Такава програма няма при нас-караме си по-соц модела-всички са еднакви-ходят до тоалетна и спят по едно и също време.На другите места на една учителка се падат не повече от 10 деца-което тук не може да се случи.Това обаче е друга тема.