Мили момичета, далеч съм от мисълта да говоря от името на всички осиновили мами, но от споделеното между нас осиновителките, мисля, че доста от тях ще ме подкрепят в изложеното тук.
Душата на осиновените деца е изключително фина и чувствителна. Често хората, макар и абсолютно добронамерено, с изключитално добро чувство към нас и децата ни, казват неща, от които нас ни боли. Ама много ни боли. И което е по-лошото - децата ни ги боли. Моля ви – щадете душите на децата ни, нашите също, и мислете какво казвате, особено с добро чувство. От необмислените комплименти най боли.
Ако на някого моите думи се виждат крайни, имайте предвид, че всяко едно от долните изречения съм чувала аз лично по адрес на моето дете, пред моето дете, поне три пъти и май много взе да ми идва . На следващо място повечето от вас, пишещите тук са изключително умни и интелигенти жени, така че сигурна съм написанотоот мен отива при точния адресат. Вие ще го разберете сигурна съм, за това и ви благодаря
1.Възхищавам ви се, че сте направили този благороден жест – да осиновите дете.
Напълно споделям с казаното от Фоксче – осиновяването е спасение на нашите животи и в този смисъл нищо благородно няма в това да осиновиш дете. На следващо място, изричайки това, излиза, че едни благородници са „взели“ едно второкачествено същество, което иначе кой знае каква съдба го е чакала...
2. Това дете е голямо късметлийче, че вие сте негови родители.
Първо дали ние сме добър късмет за детето, само господ знае и времето ще покаже. Второ представете си жена, която дълго е чакала да има детенце и най-накрая осиновява – помислете логично кой е късметлията... Какъв живот бихме живели ние без деца... уверявам ви, че повечето майки, които осиновява дете се чувстват наградени от бога с най-големия дар. Късметлийте сме ние, родителите и ако наистина искате да ни кажете нещо хубаво – кажете ни това:
"Щасливци сте с такова прекрасно и хубаво дете". Ако пък го кажете пред децата ни – от това по-хубаво няма
3. Детето прилича на вас
Ние осъзнаваме, че това трудно може да бъде вярно. Осиновявайки дете ние категорично не очакваме да видим себе си у него. Ние харесваме различията си, не държим да сме еднакви
4. Платихте ли нещо, колко точно?
Напълно безмислен въпрос, дори и да е така, този който е платил подкуп, едва ли ще си признае.
На следващо място не е ваша работа
На още по-следващо място – такъв въпрос изключително обижда хората, които съвестно са си изчакали, изминали са процедурата и са си осиновили по законния ред
5. Виж какво хубаво дете, пък нищо че е осиновено!
Тъй като нееднокартно съм го чувала за моето момченце, затова го и пиша тук. Коментар и обяснения мисля, че не се налагат
6. Сега като си осиновихте, ще видиш, че ще си имате и свое!
Едва ли познавате историята на стерилитета на въпросната двойка. Възможно е майката осиновителка да е без тръби, бащата да е напълно стерилен и забременяването да е напълно изключено. Осиновеното дете не е лекарство за стимулация, нито хапче за успокоение. Подобно изказване мен лично изключително ме обижда и заради думата „свое“. Сина ми е МОЙ СИН, независимо от начина, по който е дошъл при нас. Ако някога родя биологично дете, то ще бъде точно толкова истинско (друга често употребявана дума по наш адрес), колкото и сина ми.
7. Болно ли е от нещо детето?
Осиновените деца не са второ качество деца. Те са деца като всички останали. Когато срещна майка с родено от нея дете, не ми хрумва да питам болно ли е от нещо.
8. Ще ви бъде благодарно един ден
Осиновените деца дължат благодарност и уважение на родителите си точно колкото и тези, отгледани от биологичните си създатели. Благодарността не се презюмира, тя се заслужава. Простия факт на осиновяването не означава, че детето непременно трябва да благодари.
9. Осиновихте ли - оооо много съжалявам, че така се е получило
Това мисля също не се нуждае от обяснение. В интерес на истината чула съм го само веднъж и така се потресох, че направо онемях... а на мен това трудно ми се случва
Мами осиновителки, добавяйте още