mnogo e trydno da se prijivee trydno e.az iskarax takava leka bremenost i tolkova barzo rodix kato za parvo dete a v edin moment nqmam bebe doktorite zakasnqxa trqbva6e da me operirat a te 4akaxa i deteto mi se nagalta sas vodite to se e zady6avalo ve4e v men ama nqma koi da me vidi mnogo e trydno dokraq dobre a nakraq zle stana doidox si sama. znam 4e koito go e prijivql toi znae tova kolko mnogoboli tova naistena ako moje 4ovek da go prijivee trqbva da prodalji napred
Виж целия пост
Как протича живота ви след загубата?
- Публикувана: 5 юни 2008, 16:32 ч.
- Последно мнение: 6 ноем. 2010, 22:25 ч.
# 166
10 септ. 2010, 19:39 ч.
Таня, много е тежко и трудно наистина! Съжалявам и те прегръщам!
Моля те все пак, слагай поне точки като пишеш, че да се разбира по-лесно написаното.
Виж целия пост
Моля те все пак, слагай поне точки като пишеш, че да се разбира по-лесно написаното.
# 167
10 септ. 2010, 20:01 ч.
Танче и аз знам какво е чувството да излезеш с празни ръце от родилното ,преди няколко месеца и на мен ми се случи. Искамисе да ти дам кураж но знам че в този момент нищо не помага плачи ако ти се плаче крещи ако искаш. Връщане назад няма но знай,че рано или късно малкото човече ще дойде при теб 
Виж целия пост
# 170
10 септ. 2010, 22:55 ч.
Мила Таня, и с мен се получи горе долу същото. Моето детенце също се нагълта с всякакви гадости, девет часа след това се наканиха да ме срежат. Дъщеричката ми почина 38 дни по-късно от пневмония. Много боли знам... но никой не може да ни ги върне.
Вярвай! Вярвай, че всичко оттук нататък ще е наред. Прегръщам те и те целувам
Виж целия пост
mnogo e trydno da se prijivee trydno e.az iskarax takava leka bremenost i tolkova barzo rodix kato za parvo dete a v edin moment nqmam bebe doktorite zakasnqxa trqbva6e da me operirat a te 4akaxa i deteto mi se nagalta sas vodite to se e zady6avalo ve4e v men ama nqma koi da me vidi mnogo e trydno dokraq dobre a nakraq zle stana doidox si sama. znam 4e koito go e prijivql toi znae tova kolko mnogoboli tova naistena ako moje 4ovek da go prijivee trqbva da prodalji napred
Мила Таня, и с мен се получи горе долу същото. Моето детенце също се нагълта с всякакви гадости, девет часа след това се наканиха да ме срежат. Дъщеричката ми почина 38 дни по-късно от пневмония. Много боли знам... но никой не може да ни ги върне.
Вярвай! Вярвай, че всичко оттук нататък ще е наред. Прегръщам те и те целувам
# 171
11 септ. 2010, 10:13 ч.
Makar da znam 4e nikoi nemoje da mi q varne se oprekvam kakvo trqbva6e da napravq 4e da q spasq.Mnogo e tejko 4e e nqma do men sega.
Виж целия пост
# 172
11 септ. 2010, 10:37 ч.
Tanq, началото и аз се упреквах, че не съм направила нещо правилно, като например, че не съм родила в правилната болница...извинявах се на всички около мен, че не съм искала, че много съжалявам...Но истината е, че нищо не зависи от нас. Безсилни сме срещу времето и съдбата. Така, че прави всичко друго , но само не се упреквай.
Виж целия пост
# 173
13 септ. 2010, 14:47 ч.
Znam 4e ne sam vinovna 4e taka stana.no qvno trqbva6e da napravq ne6to dryga doktorka da si izbera dryga bolnica,zatova se oprekvam 4e sam vinovna.ako imam dryga bremennost 6te napravq vsi4ko.4ustvam se vinovna 4e nemojax da si spasq momi4enceto.
Виж целия пост
# 174
13 септ. 2010, 16:56 ч.
tanq-22 ако знаехме какво ни е подготвела съдбата много неща можеше да направим,но уви съдба и то за жалост лоша.Прегръщам те макар и виртуално и дан скоро се радваме заедно на нова бременност от твоя страна
Виж целия пост
# 175
13 септ. 2010, 21:06 ч.
Как протича ли? Пусто, това е. Усещането за празнота, въпреки обичта и подкрепата на най-близките ми хора, въпреки осъзнатото преживяно, ето че вече осми месец от загубата все още имам моменти, в които се чувствам така сякаш беше вчера.
Все още в даден момент, в съзнанието ми изплува някоя част от трагедията, която преживяхме с мъжа ми. Като отрязък от лентата е, който ме завладява за момент и трябва да отклоня мислите си, за да не задълбавам навътре. При нас протича осми месец от загубата на детенцето ни. За този период това нормално ли е, нормално ли е все още да имам такива трудни моменти? Да си спомням прегледа на който ни откриха проблема, или подготовката за раждането или самото раждане. Все спомени, които нахлуват на моменти и с които се боря да не ме завладяват.
Въпреки това, живота си тече. Успявам да се радвам на децата, но въпреки това, наскоро ми стана тежко от вида на парк пълен с детски колички. С една дума, продължавам напред, въпреки че съм силно наранена и има моменти, в които не усещам нараненото място, но има и такива моменти, в които съм засегната точно там.
Виж целия пост
Все още в даден момент, в съзнанието ми изплува някоя част от трагедията, която преживяхме с мъжа ми. Като отрязък от лентата е, който ме завладява за момент и трябва да отклоня мислите си, за да не задълбавам навътре. При нас протича осми месец от загубата на детенцето ни. За този период това нормално ли е, нормално ли е все още да имам такива трудни моменти? Да си спомням прегледа на който ни откриха проблема, или подготовката за раждането или самото раждане. Все спомени, които нахлуват на моменти и с които се боря да не ме завладяват.
Въпреки това, живота си тече. Успявам да се радвам на децата, но въпреки това, наскоро ми стана тежко от вида на парк пълен с детски колички. С една дума, продължавам напред, въпреки че съм силно наранена и има моменти, в които не усещам нараненото място, но има и такива моменти, в които съм засегната точно там.
# 176
14 септ. 2010, 10:23 ч.
Mnogo e trydno.az daje ne izlizam sedq v ka6ti i se straxyvam da izlqza navan.bolkata e golqma i si mislq postoqnno za vsi4ko koeto stana za rajdaneto za dvata dena koito si go vijdax moeto bebe.kak doide edna doktorka i mi kaza 4e e po4inalo.vseki den vseki 4as za tova si mislq i sedq v ka6ti i se straxuvam da izlqza na van da ne mijdat xorata.strax me e da izlqza.
Виж целия пост
# 177
16 септ. 2010, 15:05 ч.
Румцайс, малко време е минало все още. Дай си година-две за острата болка. После ще е по-леко, ще дойдат нови мечти и надежди за щастие. Ще имаш своя количка и сърцето ти ще е пълно.
Таня, от какво точно те е страх? Хората са си все същите, всеки от тях се вълнува най-вече от собствените си проблеми. Може да ти досадят, но може и да те разведрят и отвлекат от постоянното ровене в болката и вината. Опитай да си почиваш по малко от самотата и плача, знам колко са изтощаващи.
Виж целия пост
Таня, от какво точно те е страх? Хората са си все същите, всеки от тях се вълнува най-вече от собствените си проблеми. Може да ти досадят, но може и да те разведрят и отвлекат от постоянното ровене в болката и вината. Опитай да си почиваш по малко от самотата и плача, знам колко са изтощаващи.
# 178
6 ноем. 2010, 21:51 ч.
Ужасно и непоносимо, така протича живота ми, загубих деденцето си миналия октмври, 5-годишно момченце, днес е Задушница,чувала съм ,че мъртвите се събирали на небето да чакат живите на този ден ........дали е така, не вярвам, и това противно кално гробище дали наистина е спокоен дом за мойто момченце..
Виж целия пост
# 179
6 ноем. 2010, 22:16 ч.
Това кално гробище не е домът на твойто детенце, там са само останките му,
а душата му която продължава да живее някъде там горе при добрите ангели е на хубаво, чисто и спокойно място.
Аз така си представям моите ангелчета, весели игриви и когато ни видят ние с тати и малкия Тони да се смеем те също се смеят.
Виж целия пост
Ужасно и непоносимо, така протича живота ми, загубих деденцето си миналия октмври, 5-годишно момченце, днес е Задушница,чувала съм ,че мъртвите се събирали на небето да чакат живите на този ден ........дали е така, не вярвам, и това противно кално гробище дали наистина е спокоен дом за мойто момченце..
а душата му която продължава да живее някъде там горе при добрите ангели е на хубаво, чисто и спокойно място.
Аз така си представям моите ангелчета, весели игриви и когато ни видят ние с тати и малкия Тони да се смеем те също се смеят.
Препоръчани теми