А приятелките?

От училище имам добри познати, излизаме на кафе/обяд/питиета от време на време, но напоследък ми се струва, че на всяко събиране гледат да се изявят или похвалят с нова работа или придобивка, абе изобщо почнаха да се правят един на друг кой какво постига (най-вече професионално). Не ме кефят. От работа социализирам почти насила Но за щастие имаме много обширна мрежа от български приятели, повечето състуденти на мъжа ми и това помага по-малко да ми липсват приятелките в България и други части на света. 

Не мисля, че проблема е в теб, просто избора извън БГ е по-малък, а освен това не се става приятел с всеки . Човек има познати, а ако от 100-200 познати излезе един приятел, значи си щастливка 
Имам две страхотни приятелки - българки и една такава по-малко страхотна американка . На двечките български мога да разчитам за всичко и по всяко време, а с американката сме близки вече 7 години и мога да кажа, че доста добре се разбираме .

Имам четири приятелки, само че едната е шведка, другата идва от Финландия а третата от Бали. Сигурно затова се харесваме, защото сме по-общонародни и се разбираме по добре.

Различно ни е приятелството от това което имам с моите български момичета, но това е нормално с различните навици и начин на мислене.

Нямам едно българско приятелче тука и само срещнах една българка преди няколко години...зъболекарка да ми вади мъдреца! Е, не я видях пак след това 

Ами то приятелството не се създава лесно - иска време! За 3 години в Англия завъдих две добри приятелки - една англичанка и една  хърватска сръбкиня. Покрай децата се запознахме. И двете много свестни, може да се разчита на тях. Англичанките не ме кефеха особено, хич даже, но като поживее човек в страната и се поогледа, вижда, че не всички отговарят на стереотипа. Не е съвсем същото като старите приятелки от България, но все пак. Макар че като се замисля - една от старите ми български приятели дойде в Англия, и то в моето населено място, обаче как да ви кажа - не е същото. Различен начин на живот ли, що ли - ама рядко се виждахме на практика. За помагането - ние бихме (и сме) помагали във всякакви ситуации, докато от нейна страна.... хм. На новите ми приятелки мога да разчитам много повече.
Обаче кво стана - тъкмо малко от малко завържа социални контакти, и се преместихме в Дубай. Тук някак по-лесно се запознава човек с хора, защото повечето идват отнякъде. Но пак си трябва време.

  От 2  години съм тук ...семейството предимно са моите приятели за сега ....тоест , съпругите на братята на мъжа ми ...., и някои  добри познати , които се надявам  да ми станат приятелки , ще  видим ....дано....Но най-добрата ми приятелка си е в БГ .....

  така  е ....да....
 

имам тук някоя и друга позната(българки)събираме  се често ,но го няма това усещане за добро приятелство.Истинските ми приятели са в БГ

А аз бях абсолютно обратния случай.Раждането на сина ми се превърна почти във цирк заради свекърва ми и щерка и,които се изсипаха в болничната стая и не мръднаха от там през цялото време.Бяха се наконтили,заредили се с хапване и пийване и се4дяха и наблюдаваха като на кино.Е,излишно е да казвам че никой не се беше сетил барем една китка да ми донесе.Помислих си-мале в какво фамилия попаднах ама скоро разбрах,че това си им е типично за холандците.На следващия ден се изсипаха всички познати и приятели вкъщи...кой те пита как се чувстваш толкоз хора да ти напълнят малкото холче часове след като си родила и се чувстваш като парцал.ч
Иначе-да...бележниците им са препълнени,много заети хора са
Познати-имам,но приятелки не бих ги нарекла.На характерите им вече не обръщам никакво внимание,станаха ми смешни.С това,как се изтъкват,как винаги искат да са обект на внимание,да са все прави и да се правят на по важни от всички.Мъжете са добре,ама жените...Права си-с техните хобита Баба на 60 играе хип-хоп и джаз балет,децата още от пеленачета имат по две-три дипломи...за плуване и тем подобни.Още с памперса и в количка се вози ама ходи на балет...Това е и една друга тема.Само ще кажа,че ми се смяха и шушукаха зад гърба ми,че съм много бедна и нямам парици за памперси та затова детето ми ходи на гърне...ами то момичето идва от България,там може изобщо да не знаят какво е памперс А те с гордост разказват как две годишните им деца ползват на ден само 6 памперса.Ония ден видях някакви нови памперси до 45 килограма...
Правеше ми впечатление в самото начало а сега изобщо.Свикнах ли,какво ли-карам като тях.Добре,че е училището...там с 2-3 рускини заформяме лафа,правим си шопинг,пием кафенца...

Защо не им обясниш, че памперсите са страшно не-екологични? Всичко това се изхвърля и не се разлага, и прочее... В Холандия май доста хора държат на тия неща, няма как да не им направи впечатление!
Иначе това за хобитата на мен лично ми харесва, все пак е по-смислен начин за прекарване на времето от много други!

Аз си имам четири приятелки  българки и се надявам да ми останат такива завинаги
...особено едната - много си я обичам тя ще прочете сигурно какво съм писала хи хи 
А още по-хубавото е, че с всички тях сме приятелски семейства

Ами и аз съм с бг кръг около нас, мъжът ми като по-социален се сприятели със свои колеги, но и те чужденци. Англичанки съм срещала и свестни, ама за приятелство се иска и време, и желание. Най-близките приятели си ми остават надалече 

Обаче за памперсите и аз им се смеех и подигравах до колко години и т.н., ама ей ме на сега - Виктор не я признава нещо екологията...

Определено не е като в България с приятелството, но не мога да се оплача. След толкова години имам приятелки и тук, е не са като българските ми дружки, но то няма как иначе. Около нас други българи няма, така че се задоволявам с  какво има. Но определено има достатъчно, на които мога да разчитам.