Как да им кажа

как???,не го прави!може и да е крайно мнението ми, но не го прави.Знам какво означава "да ти се бъркат" било родители или роднини, но да се запитаме дали понякога ние не им се противопоставяме само за да им покажем, че сме непреклонни в решенията си,че сме независими?
От пет написани страници един смислен аргумент не видях в полза на тази допотопна изродщина/тук и аз ще кажа, че ако има медицински проблем е нормална процедура, ама ей така да те дерат за няма нищо.../И какво означава "аз го искам",детето е мое/ а не на бабите и т.н./Детето е преди всичко "На себе си",отделен индивид с не-по-малко права/юридически и морални/ от всички нас.Като стане голям мъж нека сам направи своя избор.Но сега само за да докажеш еманципираност от родното си семейство- недей да тормозиш детето.
И пак казвам- за мен, ако не се налага по медицински причини тази процедура е диващина и моля, не ми говорете за хигиенни съображения в 21 век, когато водата и сапунът отдавна, отдавна не са лукс.А за секса са важни любовта, нежността, умението да предразположиш една жена и ред други фактори , а не как ти е надран половият орган.
Наистина, откажи се от тая простотия, сега може и да се бунтуваш срещу родителите си и срещу всички подобни мнения но един ден ще им бъдеш благодарна.

Аз на сина си такова нещо няма да причиня! Като порасне и САМ реши да ходи да прави каквото иска, но АЗ няма да вземам решения за негова сметка! Смятам че го възпитавам достатъчно разумно и му създавам добри хигиенни навици. Ако като порасне реши, че примерно нещо не го кефи или каквото и да било друго и сам реши да се подложи на тази манипулация - ОК, ама аз да реша сега, че видите ли ще е по-чистоплътен и по-добър  в леглото -НЕ!!! Ами ако ме обвини някой ден, на курс по шев и кройка и да го пратя....няма да попрявят "разкроеното". А да не говорим, че като гледах линка от "Отечествен фронт" ми се насълзиха очите! Горките дечица!

Стана ми смешно, "посегателство над душата" , ако не ти кажат, че си кръстен/а, ти как ще разбереш ми е много интересно, ще го усетиш ли "посегателството" ?

Добре де, нали всички евреи са обрязани, какво толкова.

В такъв случай и цялата американска нация от католици, протестанти, православни християни и т.н. са нецивилизовани, ненормални психясали изроди, които веднага трябва да се пратят не на съд ами на клада. Там още в родилния дом питат родителите дали искат да обрежат детето.

На майчето мога да кажа само едно. Нека да обсъди ситуацията с мъжа си и каквото те двамата решат това да бъде.
И темата не е за или против обрязването, а как да каже на родителите си.
Мило момиче, родителите са до време, а съпругът ти дай боже е за цял живот. 

А възпитанието усеща ли се? С кръщенето се започва възпитанието на християнина, няма начин да го пропуснеш. Доста е елементарно да свеждаме всичко до физическо усещание, все едно човешките същества нямат чувства отвъд телесната болка, не усещат вина, задължение, социален натиск.

Радостина, може и да ти звучи лесно смяната на религия, но на практика, най-вече на психологическо ниво, хич не е лесно. Аз бих предпочела една седмица физическа болка пред седмица душевни терзания. Но така или иначе това го казвам само за да изоблича лицемерието в тази дискусия. Говори се за право на избор на детето, но само за да се прикрият предразсъдъците към исляма. Не ми харесва обрязването на момчетата, но ме дразни цялата дандания "ама толкова болииииии". Има далеч по-лоши неща от пет минути болка, които могат да се случат на децата ви.

Аз пък искам да попитам как аджеба ще разберат ако не им кажеш
Оставяш ли се детето често да го гледат сами?
Каква работа имат да му бъркат в гащите?
Докато зарасне мястото ще избягваш срещите и така..,може да не се усетят.
Колко голямо е детето?
Само може ли да им каже?
Ако не,то какво те притеснява?
Разликата при малките толкова ли е фрапираща?
Винаги ли се разбира като видиш един мъж дали е или не е обрязан?
Щото имам съмнения по въпроса...

Hakiba, жалко за твоите деца - с майка, която смята, че да лъжеш родителите си е нещо съвсем естествено и лесно. Serendipity вече предложи същата глупост - вероятно ще го изпитате на собствен гръб някой ден.
Колкото до това дали си личи - е, личи си.

А възпитанието усеща ли се? С кръщенето се започва възпитанието на християнина, няма начин да го пропуснеш. Доста е елементарно да свеждаме всичко до физическо усещание, все едно човешките същества нямат чувства отвъд телесната болка, не усещат вина, задължение, социален натиск.

Радостина, може и да ти звучи лесно смяната на религия, но на практика, най-вече на психологическо ниво, хич не е лесно. Аз бих предпочела една седмица физическа болка пред седмица душевни терзания. Но така или иначе това го казвам само за да изоблича лицемерието в тази дискусия. Говори се за право на избор на детето, но само за да се прикрият предразсъдъците към исляма. Не ми харесва обрязването на момчетата, но ме дразни цялата дандания "ама толкова болииииии". Има далеч по-лоши неща от пет минути болка, които могат да се случат на децата ви.


[/quote]

Поне от моя страна няма никакви предразсъдъци към исляма или която и да е религия. Ти разсъждаваш за душевните терзания от гледната точка на възрастен човек, който философски има заложени протеворечия у себе си (както всеки възрастен). Можеш да си смениш религията 100 пъти като се терзаеш по една седмица всяка година, ако искаш, но не можеш да върнеш към тялото си нещо, което са ти отрязали, независимо какви са ти душевните терзания. Само не ми казвай, че не се случва на доста хора да си сменят религията, защото просто няма да е вярно. Ако беше така нито една нова религия нямаше да види бял свят, защото нейните последователи (вкл. и християнството) първо са били посветени от родителите се в тяхната религия. Исус какъв е бил преди да бъде покръстен в река Йордан?
Дори не става въпрос толкова за болката (защото има и болкоуспокояващи и упойки, ако се извърши в болница), а за това, че това парченце кожа вече няма да го има. Това не е като да си сложиш силикон или да ти отрежат провисналата кожа след отслабване - да го правиш доброволно заради суетата си.

Аз мисля,че когато родителите са от различни религии,трябва да оставят детето като порасне само да се самоопредели.Това би било най-демократично и зачитащо човешката личност.Защото за мен по-важно би било как ще се чувства и какво ще иска ДЕТЕТО МИ след като порасне,а не какво мислят баба му и дядо му.Относно процедурата,ако се извършва от лекар няма лошо,но ако се извършва по религиозни съображения не е от лекар/даваха в Такъв е живота по БТВ/ и тогава никога не бих го направила на детето си.Между другото, не прави напук на родителите си-те никога няма да ти мислят лошото.

 Добре де в крайна сметка "за" или "против" обрязването ли е въпроса или как да да го поднесеш на родителите си? Или пак нещо не съм разбрала?

       А тези майки, които слагат обици на момиченцата си? А тези майки, които въпреки постоянното тръбене за вредата от слънцето, допускат децата им да изгорят на плажа и смятат, че хубавия слънцезащитен крем е гевезелък? А тези майки, които не се грижат за зъбките на децата си? А тези майки, на които децата, заради грешки в храненето, от мънички са с хроничен запек? А тези майки, които позволяват децата им да растат сред скандали и обиди? А тези майки, които не разговарят с децата си, за които е важно само то да е нахранено и облечено? А тези майки, които допускат децата да бъдат тормозени психически от бащата например? А тези майки, които учат децата си, че парите са най-важното нещо на този свят и ако ги имаш, си над другите хора и над законите? А тези майки, които цял живот се бъркат в живота на децата си, само защото те така смятат за правилно?

     Моят син не е обрязан. Но това не означава, че всички други нямат право, да го направят, дали по религиозни, дали по хигиенни или каквито и да е било причини. Но пък на мен не ми харесват и садо - мазо изпълненията, и аналния секс.... Това означава ли, че щом аз не ги приемам, никой не трябва да ги практикува  Ами ако някой ден открият, че обрязаните мъже по-трудно се заразяват от някоя нова половопредавана болест?

"Когато фактите се сменят, аз си сменям мнението. А Вие какво правите, сър?"
  Джон Кенеди

Щом смяташ, че няма да реагират добре на новината за обрязването, по-добре не им казвай, а ако заподозрат нещо можеш да кажеш, че се е наложило да го водите при хирург да му забели кожичката.
Иначе аз лично никога не бих се оставила за ми повлияе някой до толкова, че да подлагам детето си на това нещо.
 Вие в Турция ли живеете? Ако да, може би за детето ще е по-добре да е обрязано, за да не се чувства по-различен от другите деца, но същото важи и ако живеете в България, ако е обрязан най-вероятно няма да му е приятно да му се подиграват за това и да го комплексират.