Аз се притесних. Оказвам се в непосредствена близост до каращите се. Те не подозират присъствието ми,защото съм скрита сред дървета и храсти. Ситуацията скапана, аз не знам как да реагирам. Да издам ли присъствието си или да изчакам да си тръгнат? Честно казано - притесних се - оказах се като в небрано лозе. Решавам да се спотая. И без това кучето не ще и да мърда ( образно си представям как излизам из засада, влачейки 25 кг куче , което не иска да върви и бързам да изчезна) и не искам да изпадам в още по неудобна ситуация от колкото сега. Стоя, гледам.... Картинката грозна. Младежите симпатични, добре облечени, а поведението им... ( айде, да не обиждам пак малцинствата!) Не чувам ( а и не искам да чувам ) за какво се карат, само искам по бързо да свърши. Но конфликта се задълбочава. Отначало си мислех , че девойката е по-серт - ще му тегли една майна, ще му направи фасон и ще се фръцне...па, той да се репчи на когото си ще, но тя отпуска гарда .... Свива се и онзи започва да налага Изпаднах в паника. Не съм си взела личния телефон, защото, уж, излязох за малко. Разтреперих се! Онзи налита. Момичето се свива, той я хваща и я огъва над перилата на паркинга! Не издържах. Излязох от обежището си, влачейки поободреното вече куче с надеждата да го стресна с присъствието си. Той само се поотдръпна. Аз се позамотах наоколо. Този ръб извади цигара до проснатото момиче и запуши. Искаше ми се да съм с 40 кг. по-тежка и с 40 сантиметра по висока. Направо ми идваше да го смеля ! Не знаех как да постъпя... Имах ли право да се меся, нямах ли...? Хвана ме яд и на момичето! Крещи бе! Викай! Никой няма право да те бие! Каква е тази любов - с юмруци?
И аз съм се карала с гаджетата си,но никой никога не си е позволявал да ме удря. Просто съм в абсолютно недоумение, шокирана, полудяла...
Абе, жени! Събудете се! Никой, никога, по каквато и да е било причина няма право да ви удря! НИКОГА!