подсъзнанието може всичко

медитират

Passiflora
кой го е постигнал за един живот? не е сигурно, че има подобни хора.... дори Иисус и тн

не се раждаме с еднакъв начален страт именно поради кармата

а  за не е или е честно... е прекалено човешко изречено

Не става дума за медитация.

Теоретично е възможно и само за един живот, но на практика... 
А за Иисус няма да коментирам, за да не се повтори някоя друга тема. /Ако искаш мога да ти пиша на ЛС./

Така е!      Не съобразих    .

разбира се, че не става дума за медитацията... пошегувах се, но оставих отговора за иван

а за ЛС... с най голямо удоволствие, но да те предупредя, че не мога да давам цитита и да споря много за Исис( дадох го като пример, можеше и някой друг да е )

Имаш ли конкретни наблюдения в/у някого, или просто въпросът ти е теоретичен? Това според мен е равносилно на сериозна депресия.


Звездичке, какво си насъбрала на Иван  ?!

kk, имам. Върху себе си, за съжаление доста краткотрайно. Тогава живееш предимно в настоящето и не те е страх за бъдещето. Наслаждаваш се на мига. Постигаш хармония със себе си и всичко, което те заобикаля както и хората, с които общуваш.

какво съм направила
цитирам и коментирам каквото ми е направило впечатление - нищо лично към никого...ако го има си има ЛС за тази цел

Прекрасно е, че си имала такова изживяване. Аз не съм изпитвала подобно усещане и не мога да коментирам. Но за себе си съм убедена, че именно желанието да се учим, както и стремежът да се усъвършенстване, амбицията да постигнем всичко това и страстта с която живеем са двигателя, който ни движи напред, както в духовен, така и в материален аспект.




Съжалявам Звездичке, изтълкувала съм написаното погрешно   .

Здравейте момичета! Аз съм от тези, които засега само ви четат и с радост установяват, че има и други хора, които си задават същите въпроси и са предприели своето духовно пътешествие, но все още не съм се престрашила да пиша. Надявям се скоро да се престраша.

Имам една молба към oblacheto hey - можеш ли да кажеш нещо повече за тази мудра?
Предварително благодаря   

Ти си в ПРАВОТО си да избираш и да вярваш в каквото искаш. То обаче върви ръка за ръка с ОТГОВОРНОСТТА, която всеки носи, правейки избора си. Нали не смяташ, че ако ти, купувайки въпросните обувки, си затваряш очите за лошите последици от това, те автоматично престават да съществуват? 
Както и отговорността, която носиш за тях..

ivangp, за втори път ми приписваш нещо, което не съм твърдяла никога. Пак питам - къде в постовете ми видя омраза към парите?
За сведение - нито ги обичам, нито ги мразя, а ги ЦЕНЯ. Давам си сметка за тяхната стойност. Оценявам това, че имам точно толкова, колкото са ми нужни за целите, които си поставям. И съм благодарна за това, кото имам.
Не мога да кажа същото за човека, който си купува скъпите крокодилски обувки, обаче. За него парите нямат стойност. Той не ги цени, за него те не значат повече от задоволяването на един каприз. Едва ли някой обикновен човек ще си мечате цял живот за обувки от крокодилска кожа и ще събира пари, за да осъществи мечтата си.

Обръщам особено внимание на думите ЦЕННОСТ, ЦЕНЯ и останалите с тази етиология. Написала съм ясно и конкретно, и съм илюстрирала с пример, как се изгражда ценностната система на човека. Дори и да звучи като клише, тя не е архаизъм от СОЦ-а, и значението и е огромно. Всички възпитаваме себе си и децата си в добродетели, защото те са базата, на която правим оценки на събитията и са важна предпоставка да не грешим, когато се налага да направим СЪЗНАТЕЛЕН ИЗБОР. Отношението към парите не се изразява единствено в любов и омраза. Впрочем тези две поянтия показват едно и също отношение, в двете му крайности. 



Мисленето е част от процес, който завършва с взимане на РЕШЕНИЕ.
Ти мислиш, че аз мисля..    написла съм конкретно, не се опитвай да увърташ.


Тук вече се оплиташ в собствените си софизми и си противоречиш.
Интересно е, че се асоциираш точно с този герой на Тошко Колев, както впрочем и с човека с крокодилските обувки.    Аз чета и между редовете. Доколкото си спомням фабулата на филма, той не ценеше парите, играеше си с чувствата на жените и се възползваше от тях, ползвайки тази реплика за да им ги открадне. Освен това открито насърчаваш четящите тук да искат/желаят пари и охолство, последното свързвам с изобилие, разточителство и излишество, вместо да се стремят към конкретна цел, пожелавайки си да имат достатъчно средства. И като стана въпрос за добродетели - съвестта е една от тях - и е причната за чувства като вина и страх, от които ти препоръчваш на хората да се оттърват, защото са нещо вредно.
Пак ти напомням за отговорността - твоята - на човек който дава съвети.

И понеже обичаш мъдрите мисли, ще завърша с една, която на мен ми е любима.
Беден е не човек, който няма пари, а този, на когото никога не му стигат.


П.П. Моля те, спести си менторския тон. Освен че е ненужен, прави лошо впечатление, скромността и смирението също са добродетели.   

Смята се, че това е последния етап на последната реинкарнация.

на Земята (вероятно)

solima,
Не си спомням как точно се казва тази мудра. 
Изпълнява се по този начин:
Първо формулираме желанието си и го визуализираме.
Заставаме изправени или седнали на стол, като в този случай ходилата трябва да са плътно поставени на пода. Гръбначният стълб е изправен. Докосваме леко върховете на палеца, показалеца и средния пръст на двете ръце. Безименния и кутрето свиваме до дланта. Не трябва да има напрежение в ръцете. Свиваме ги в лактите , за да застанат дланите на височината на раменете. След това три пъти изричаме желанието си, като след всяко казване леко притискаме върховете на трите допрени пръста един до друг в продължение на 3-4 секунди. Това е.
По някаква причина тази мудра не бива да се прави повече от два пъти на ден!
   

Да, на Земята. За по-натам не смея и да мисля, доста работа ми предстои тук.

С какво го свързваш?

Като обикновен участник в тази тема, който не е нищо повече от останалите, бих искала да предложа да запазим тази тема такава, каквато беше до скоро. Да си остане с ведър и човешки тон на разговор. Тема, в което се подкрепяме взаимно да вървим по много важен път - към себепознаването и щастието.
За мен тя е една от малкото уютни теми във форума - поне до скоро беше.
Лично аз уважавам мненията на Иван и искрено се радвам, че пише тук    !
multimodal, и на теб пожелавам полезно за всички участие в темата! 
И спирам вече да коментирам по въпроса.