А пък аз бих искала да си сваля отнякъде "Подсъзнанието може всичко за деца", за да мога да си го чета от комп, че в офиса все пак ми е неудобно да си извадя книга
подсъзнанието може всичко
- Публикувана: 9 юни 2008, 23:35 ч.
- Последно мнение: 7 окт. 2009, 19:25 ч.
# 60
16 юни 2008, 11:48 ч.
А пък аз бих искала да си сваля отнякъде "Подсъзнанието може всичко за деца", за да мога да си го чета от комп, че в офиса все пак ми е неудобно да си извадя книга
Виж целия пост
А пък аз бих искала да си сваля отнякъде "Подсъзнанието може всичко за деца", за да мога да си го чета от комп, че в офиса все пак ми е неудобно да си извадя книга
# 61
16 юни 2008, 16:25 ч.
Интересна темичка. Имам "Подсъзнанието може всичко за деца" от година, но не знам защо нещо не ви върви 
Надявам се да ми провърви покрай темата
Виж целия пост
Надявам се да ми провърви покрай темата 
# 62
16 юни 2008, 20:28 ч.
Аз чета "Подсъзнанието може всичко" за деца и се опитвам така да възпитавам моите. Мисля, че е страхотно помагало, все по-малко са моментите, в които не зная как да реагирам.
Виж целия пост
# 63
17 юни 2008, 22:49 ч.
Определено е интересна книга. Почнах да я чета, стигнах до средата и не знам защо нямам желание да продължавам. Пробвах някои неща, наистина действат.
НО запомних едно нещо, че много трябва да се внимава как се формулират мислите. Един обикновен пример, ако човек си повтаря, че отслабва това може да доведе до физическа немощ, а не до сваляне на килограми. За това точно и конкретно трябва да се определи какво се цели.
Спрях да практикувам всякакъв род визуализации, настройване на реалността и т.н. защото си мисля, че все още не съм на етапа, в който мога да определя какво е добро за в бъдеще. Примерно преди години исках да работя определена работа, сега работя точно това и преуспявам, но не ми доставя удоволствие и я чувствам като наказание. Иска ми се да се пренасоча в друга сфера, но колелото вече е завъртяно и ако реша да го спра, ще има финансови последствия.
За това съм оставила съдбата да определи какво е най-добре за мен, дори и в някои случаи да си мисля, че е леко несправедливо.
Има една поговорка: "Внимавай какво си пожелаваш, защото може да се сбъдне!"
Гледах и "Тайната". Съжалявам, че го гледах, защото когато си помисля нещо лошо и веднага започвам с ритуалите от суеверия, за да си го избия от главата и да не се случва.
Но от всичко четено и гледано запазих положителната си нагласа и всеки път когато се усетя, че съм замислена за нещо или съм в лошо настроение, просто се усмихвам. И наистина действа, след няколко секунди настроението ми е наред
.
Виж целия пост
НО запомних едно нещо, че много трябва да се внимава как се формулират мислите. Един обикновен пример, ако човек си повтаря, че отслабва това може да доведе до физическа немощ, а не до сваляне на килограми. За това точно и конкретно трябва да се определи какво се цели.
Спрях да практикувам всякакъв род визуализации, настройване на реалността и т.н. защото си мисля, че все още не съм на етапа, в който мога да определя какво е добро за в бъдеще. Примерно преди години исках да работя определена работа, сега работя точно това и преуспявам, но не ми доставя удоволствие и я чувствам като наказание. Иска ми се да се пренасоча в друга сфера, но колелото вече е завъртяно и ако реша да го спра, ще има финансови последствия.
За това съм оставила съдбата да определи какво е най-добре за мен, дори и в някои случаи да си мисля, че е леко несправедливо.
Има една поговорка: "Внимавай какво си пожелаваш, защото може да се сбъдне!"
Гледах и "Тайната". Съжалявам, че го гледах, защото когато си помисля нещо лошо и веднага започвам с ритуалите от суеверия, за да си го избия от главата и да не се случва.
Но от всичко четено и гледано запазих положителната си нагласа и всеки път когато се усетя, че съм замислена за нещо или съм в лошо настроение, просто се усмихвам. И наистина действа, след няколко секунди настроението ми е наред
.
# 64
18 юни 2008, 09:25 ч.
Ти така или иначе определяш бъдещето си с мислите си сега, в този момент.Ти си тази,която определя живота си утре,а не съдбата.
Малко е стряскащо да осъзнаем,че ние сме тези,които носят цялата отговорност за всичко случващо се и никой друг не ни е виновен....но от друга страна това е прекрасно,вълшебно.Какво по-хубаво от това,че ние контролираме положението ?
Виж целия пост
Определено е интересна книга. Почнах да я чета, стигнах до средата и не знам защо нямам желание да продължавам. Пробвах някои неща, наистина действат.
НО запомних едно нещо, че много трябва да се внимава как се формулират мислите. Един обикновен пример, ако човек си повтаря, че отслабва това може да доведе до физическа немощ, а не до сваляне на килограми. За това точно и конкретно трябва да се определи какво се цели.
Спрях да практикувам всякакъв род визуализации, настройване на реалността и т.н. защото си мисля, че все още не съм на етапа, в който мога да определя какво е добро за в бъдеще. Примерно преди години исках да работя определена работа, сега работя точно това и преуспявам, но не ми доставя удоволствие и я чувствам като наказание. Иска ми се да се пренасоча в друга сфера, но колелото вече е завъртяно и ако реша да го спра, ще има финансови последствия.
За това съм оставила съдбата да определи какво е най-добре за мен, дори и в някои случаи да си мисля, че е леко несправедливо.
Има една поговорка: "Внимавай какво си пожелаваш, защото може да се сбъдне!"
Гледах и "Тайната". Съжалявам, че го гледах, защото когато си помисля нещо лошо и веднага започвам с ритуалите от суеверия, за да си го избия от главата и да не се случва.
Но от всичко четено и гледано запазих положителната си нагласа и всеки път когато се усетя, че съм замислена за нещо или съм в лошо настроение, просто се усмихвам. И наистина действа, след няколко секунди настроението ми е наред .
НО запомних едно нещо, че много трябва да се внимава как се формулират мислите. Един обикновен пример, ако човек си повтаря, че отслабва това може да доведе до физическа немощ, а не до сваляне на килограми. За това точно и конкретно трябва да се определи какво се цели.
Спрях да практикувам всякакъв род визуализации, настройване на реалността и т.н. защото си мисля, че все още не съм на етапа, в който мога да определя какво е добро за в бъдеще. Примерно преди години исках да работя определена работа, сега работя точно това и преуспявам, но не ми доставя удоволствие и я чувствам като наказание. Иска ми се да се пренасоча в друга сфера, но колелото вече е завъртяно и ако реша да го спра, ще има финансови последствия.
За това съм оставила съдбата да определи какво е най-добре за мен, дори и в някои случаи да си мисля, че е леко несправедливо.
Има една поговорка: "Внимавай какво си пожелаваш, защото може да се сбъдне!"
Гледах и "Тайната". Съжалявам, че го гледах, защото когато си помисля нещо лошо и веднага започвам с ритуалите от суеверия, за да си го избия от главата и да не се случва.
Но от всичко четено и гледано запазих положителната си нагласа и всеки път когато се усетя, че съм замислена за нещо или съм в лошо настроение, просто се усмихвам. И наистина действа, след няколко секунди настроението ми е наред
.Ти така или иначе определяш бъдещето си с мислите си сега, в този момент.Ти си тази,която определя живота си утре,а не съдбата.
Малко е стряскащо да осъзнаем,че ние сме тези,които носят цялата отговорност за всичко случващо се и никой друг не ни е виновен....но от друга страна това е прекрасно,вълшебно.Какво по-хубаво от това,че ние контролираме положението ?
# 65
18 юни 2008, 10:29 ч.
Много добре си изразила и моите мисли по темата. Точно върху тези неща се замислих и аз, още когато за пръв път ми попадна книгата. Не можем винаги да знаем какво е най-добре за нас (а пък за децата ни - съвсем), не винаги подсъзнанието може всичко, а и поне аз съм от хората, които вярват, че не може да имаме всичко, изобщо... На мнение съм, че трябва техниките да се използват много внимателно, за неща, за които наистина сме убедени, че искаме, например добро здраве и винаги с "едно на ум".
Мога да дам съвсем аналогичен на твоя пример - мъж ми от няколко години ми повтаряше, че иска от мене еди-какъв си доход (принос към семейния бюджет). Дойде момент, в който реших, че за всички ни, включително за децата, ще е по-добре да изпълня желанието му. Числото беше в пъти по-голямо, отколкото си представях, че мога да получавам, започвайки работа с две малки деца след 4 години майчинство; имах едно-две предложения за значително по-малко пари. Точно по това време препрочитах Кехоу за деца и ей така на майтап си казах, че може пък да опитам. Не съм отделяла време за това, нито съм полагала някакви особени усилия да си търся работа - просто когато се замислех по въпроса, винаги си казвах, че няма никакъв проблем и много скоро ще изкарвам еди-колко си. Така и стана, при това работата сама ме намери. За съжаление за сметка на времето, което имах с децата и което сега много ми липсва...
Виж целия пост
Много добре си изразила и моите мисли по темата. Точно върху тези неща се замислих и аз, още когато за пръв път ми попадна книгата. Не можем винаги да знаем какво е най-добре за нас (а пък за децата ни - съвсем), не винаги подсъзнанието може всичко, а и поне аз съм от хората, които вярват, че не може да имаме всичко, изобщо... На мнение съм, че трябва техниките да се използват много внимателно, за неща, за които наистина сме убедени, че искаме, например добро здраве и винаги с "едно на ум".
Мога да дам съвсем аналогичен на твоя пример - мъж ми от няколко години ми повтаряше, че иска от мене еди-какъв си доход (принос към семейния бюджет). Дойде момент, в който реших, че за всички ни, включително за децата, ще е по-добре да изпълня желанието му. Числото беше в пъти по-голямо, отколкото си представях, че мога да получавам, започвайки работа с две малки деца след 4 години майчинство; имах едно-две предложения за значително по-малко пари. Точно по това време препрочитах Кехоу за деца и ей така на майтап си казах, че може пък да опитам. Не съм отделяла време за това, нито съм полагала някакви особени усилия да си търся работа - просто когато се замислех по въпроса, винаги си казвах, че няма никакъв проблем и много скоро ще изкарвам еди-колко си. Така и стана, при това работата сама ме намери. За съжаление за сметка на времето, което имах с децата и което сега много ми липсва...
# 66
18 юни 2008, 11:38 ч.
Maria.St , Passiflora,
и аз също съм се замисляла върху това, че не винаги зная кое е добро и кое не за мен. Затова обикновено избягвам да си представям нещото прекалено конкретно. Предпочитам формулировката - ще се получи това, което ще е най-добро и подходящо за мен. Това го заимствах от една друга книга - "Играта на живота и как да я играем" на Флорънс Сковъл Шин. Когато си търсих работа преди два месеца, не си представях някаква конкретна дейност, обстановка, заплащане, местоположение.. Просто си повтарях, че ще получа най-подходящата и хубава работа за мен, с най-подходящото заплащане, работно време, шефове и колеги и т.н. А вътре в себе си знаех какви са ми приоритетите. Намерих си работа с горе-долу очакваното заплащане, харесав ми самата тя, близко е до вкъщи - съответно не хабя време за градски транспорт, колегите и шефовете са приятни хора, и нещо, за което бях загубила надежда да постигна - ще ми заплатят половина такса за да посетя курс по англ. Когато си мислех за нова работа, никога не съм формулирала конкретно нещата и те сами си се подредиха.
И още един път в живота си си повтарях да стане най-доброто за мене, без значение какво точно. Когато се разделихме с бившия ми мъж, и все още не знаех как да постъпя - да се сдобряваме или да се разделяме. След време взех решение, успокоих се, и сега слава Богу срещнах друг човек и детенце си има втори татко.
Някъде бях срещнала такава формулировка - Искам ...., ако е по Божията воля .
Виж целия пост
и аз също съм се замисляла върху това, че не винаги зная кое е добро и кое не за мен. Затова обикновено избягвам да си представям нещото прекалено конкретно. Предпочитам формулировката - ще се получи това, което ще е най-добро и подходящо за мен. Това го заимствах от една друга книга - "Играта на живота и как да я играем" на Флорънс Сковъл Шин. Когато си търсих работа преди два месеца, не си представях някаква конкретна дейност, обстановка, заплащане, местоположение.. Просто си повтарях, че ще получа най-подходящата и хубава работа за мен, с най-подходящото заплащане, работно време, шефове и колеги и т.н. А вътре в себе си знаех какви са ми приоритетите. Намерих си работа с горе-долу очакваното заплащане, харесав ми самата тя, близко е до вкъщи - съответно не хабя време за градски транспорт, колегите и шефовете са приятни хора, и нещо, за което бях загубила надежда да постигна - ще ми заплатят половина такса за да посетя курс по англ. Когато си мислех за нова работа, никога не съм формулирала конкретно нещата и те сами си се подредиха.
И още един път в живота си си повтарях да стане най-доброто за мене, без значение какво точно. Когато се разделихме с бившия ми мъж, и все още не знаех как да постъпя - да се сдобряваме или да се разделяме. След време взех решение, успокоих се, и сега слава Богу срещнах друг човек и детенце си има втори татко.
Някъде бях срещнала такава формулировка - Искам ...., ако е по Божията воля .
# 67
18 юни 2008, 12:22 ч.
Гледах и "Тайната". Съжалявам, че го гледах, защото когато си помисля нещо лошо и веднага започвам с ритуалите от суеверия, за да си го избия от главата и да не се случва.
Но от всичко четено и гледано запазих положителната си нагласа и всеки път когато се усетя, че съм замислена за нещо или съм в лошо настроение, просто се усмихвам. И наистина действа, след няколко секунди настроението ми е наред .
И аз съм така, много съм страхлива, че когато си помисля нещо лошо то може да се случи. Но има и друго. Щом се е появила лоша мисъл, значи си има причина. Не е правилно да я спираме, да се борим с нея и да се самоубеждаваме. Защото така тя всъщност се засилва. Трябва да се опитаме да сме спокойни и просто да я оставим да отмине, като през това време съзнателно насочваме вниманието си към приятни и положителни за нас неща . Това ми го обясни моят психолог 
Виж целия пост
Гледах и "Тайната". Съжалявам, че го гледах, защото когато си помисля нещо лошо и веднага започвам с ритуалите от суеверия, за да си го избия от главата и да не се случва.
Но от всичко четено и гледано запазих положителната си нагласа и всеки път когато се усетя, че съм замислена за нещо или съм в лошо настроение, просто се усмихвам. И наистина действа, след няколко секунди настроението ми е наред
.
# 68
18 юни 2008, 13:24 ч.
О, да, така става Но противоречи на това, което пише Кехоу. Доколкото си спомням (отдавна не съм я разгръщала) там доста се наблягаше на това колко конкретни трябва да бъдем в исканията си. Говореше се за самата формулировка, както и за това че трябва дори да се опиташ да придадеш емоция на конкретната цел, представяйки си всичко в големи подробности.
Виж целия пост
Предпочитам формулировката - ще се получи това, което ще е най-добро и подходящо за мен...
Някъде бях срещнала такава формулировка - Искам ...., ако е по Божията воля .
Някъде бях срещнала такава формулировка - Искам ...., ако е по Божията воля .
О, да, така става
Но противоречи на това, което пише Кехоу. Доколкото си спомням (отдавна не съм я разгръщала) там доста се наблягаше на това колко конкретни трябва да бъдем в исканията си. Говореше се за самата формулировка, както и за това че трябва дори да се опиташ да придадеш емоция на конкретната цел, представяйки си всичко в големи подробности.
# 69
18 юни 2008, 13:33 ч.
Ако някой човек е болен, то е ясно към какво точно се стреми - болния орган да стане здрав. И може да го вижда по конкретен начин това.
Но аз лично се чувствам по-спокойна, когато някои неща оставя на Съдбата...
Виж целия пост
Но аз лично се чувствам по-спокойна, когато някои неща оставя на Съдбата...
# 70
18 юни 2008, 14:00 ч.
jkaterina, определено е доста отговорно да знаеш, че всичко зависи от теб самият. Но както се казва и във филма ти определяш САМО твоята действителност, тя може и да не допада на хората около теб и те да са нещастни в света, който си създала ти. Ще ти дам един пример: аз обичам да живея в къща, а мъжът ми не ще и да чуе за такава алтернатива, ако аз си представя къща и я имаме, той ще се чувства нещастен. Това е много елементарно сравнение, но се опитах да ти обясня защо избягвам да си настройвам живота според моите предпочитания. Има и доста други неща, но ако ги изтъкна темата може да поеме в друга насока, а в момента е просто една страхотна дискусия за това и спирам до тук.
Maria.St, на баща ми пък любимата поговорка е: "Когато печелиш не знаеш какво губиш и обратно, когато губиш не знаеш какво печелиш." Изпитвала съм я на гърба си и знам колко е вярна.
Някъде бях срещнала такава формулировка - Искам ...., ако е по Божията воля .
oblacheto hey,
Човек има собствена воля, но е подчинен и на волята на Бог, съдбата, кармата... , както и влиянието на останалите хора.
Не мога да се лиша от очарованието на изненадите...
Виж целия пост
Maria.St, на баща ми пък любимата поговорка е: "Когато печелиш не знаеш какво губиш и обратно, когато губиш не знаеш какво печелиш." Изпитвала съм я на гърба си и знам колко е вярна.
Някъде бях срещнала такава формулировка - Искам ...., ако е по Божията воля .
Човек има собствена воля, но е подчинен и на волята на Бог, съдбата, кармата... , както и влиянието на останалите хора.
Не мога да се лиша от очарованието на изненадите...
# 71
18 юни 2008, 14:06 ч.
Аз не мога да се съглася с вас.За мен това си е чисто бягане от отговорност
Всеки сам определя действителността,в която живее,сам привлича хората и събитията в нея.Не вярвам в съдбата,определяна като нещо извън нас.
Не искам да ви убеждавам,в каквото и да е.Това е моя път и моята вяра
Виж целия пост
Всеки сам определя действителността,в която живее,сам привлича хората и събитията в нея.Не вярвам в съдбата,определяна като нещо извън нас.
Не искам да ви убеждавам,в каквото и да е.Това е моя път и моята вяра
# 72
18 юни 2008, 14:11 ч.
Passiflora,
jkaterina, не е бягане от отговорност, аз го възприемам като доверие в живота и признаване на това, че аз не зная всичко, защото съм обикновено и следователно допускащо грешки човешко същество
Всеки има свой Път, и щом си открила твоя, това е чудесно!!!
Виж целия пост
jkaterina, не е бягане от отговорност, аз го възприемам като доверие в живота и признаване на това, че аз не зная всичко, защото съм обикновено и следователно допускащо грешки човешко същество
Всеки има свой Път, и щом си открила твоя, това е чудесно!!!
# 73
18 юни 2008, 14:20 ч.
Облаче,съгласявам се с това последното.Разбира се,че допускаме грешки,кой е казал обратното?
Виж целия пост
Passiflora,
jkaterina, не е бягане от отговорност, аз го възприемам като доверие в живота и признаване на това, че аз не зная всичко, защото съм обикновено и следователно допускащо грешки човешко същество
Всеки има свой Път, и щом си открила твоя, това е чудесно!!!
jkaterina, не е бягане от отговорност, аз го възприемам като доверие в живота и признаване на това, че аз не зная всичко, защото съм обикновено и следователно допускащо грешки човешко същество
Всеки има свой Път, и щом си открила твоя, това е чудесно!!!
Облаче,съгласявам се с това последното.Разбира се,че допускаме грешки,кой е казал обратното?
# 74
18 юни 2008, 14:22 ч.
jkaterina, имах предвид, че като допускаща грешки понякога не зная кое точно ще е най-доброто за мен. А понякога се е случвало нещо непредвидено по-хубаво от моите лични очаквания.
Виж целия пост
А понякога се е случвало нещо непредвидено по-хубаво от моите лични очаквания. Препоръчани теми