Дали да изчакам с цветната снимка?

Много благодаря за съветите и на мен ми се струваше че е нереално да започвам лечение преди да съм си направила всички изследвания. Даже си мисля първо пак да си пусна хормони и Септември да направя цветната снимка, че сега с тия отпуски ще е лудница. Лекарката е Колицова от кабинета по стерилитет на болница Шейново. Знам че мнението на всички тук е отрицателно за такъв вид болници за лечение на стерилитет, но доктора при когото ходя на профилактични прегледи и ме е излекува от папилома вируса наистина е много добър - Станков, той ме прати при нея и там си правих всички изследвания.
Възможно ли е хормона да ми се е " размърдал "  заради депресиите и нервите от последния месец
Може да звучи глупав въпрос ама аз да попитам

ania75 и аз след като си направих изследване на хормоните и 2 месеца мерена БТ докторката каза, че е доста вероятно да имам некачествена овулация !!!! Но и на мен ми каза да си продължаваме с опитите, да си меря БТ и ако не стане още няколко месеца тогава живот и здраве да пристъпваме към други изследвания  Явно има възможност и така да стане бебчо така че не се отчайвай от сега 
А по въпроса ти- хормоните наистина се влияят от тези неща, но в каква степен е трудно да се каже  Моята докторка каза, че по принцип е най- добре да се правят изследвания на хормоните в 4 поредни месеца, защото само така може да се даде пълна картина за техните нива  Тъй като е много възможно в различните месеци да са им различни нивата и от няколко последователни да се установи как варират 

  благодаря на всички за подкрепата и надеждите
Мисля че наистинатрябва да поизчакам, а междувремнно ще синаправя следващият месец отново хормони, но на друго място, пък после ще видя
На всички пожелавам скоро  бебочета и многокъсмет

Здравейте  на всички,

Днес имам нужда да напиша неща, които са много лични, но искам да ви ги разкажа, моля всички които ги прочетат да кажат нещо, защото имам чувството че ще полудея и се чувствам като най- ужасното нещо на света
С моят мъж сме вече около 4 години заедно и живеем в една къща с неговият брат и жена му. В момента ремонтираме етажите където ще живеем и за това в момента всичко е общо и сме непрекъснато заедно. Двамата братя имам доста приятели, които са свикнали редовно да ни идват на гости. За съжаление аз не ги обичам много защото са доста лицемерни и някога преди три години те бяха една от причините братът на моят мъж да ме накара да се изнеса от къщата, докато не си оправим отношенията с приятеля ми. След около година нещата се оправиха и тримата си заживяхме щастливо. Но аз така и не заобичах приятелите им, но не съм си и помисляла да ги разделям от тях, просто се напънах и се държах добре, без да правя каквито и да е коментари в името на всеобщия мир. Много обичам мъжа си, и много исках да имаме дете, още преди две години, но той смяташе че още рано, че трябва да да се справим първо с парите, къщата и т.н. В момента аз съм на 33, а той на 38.Започнахме опити от миналата година , но без каквито и да е следения на БТ и овулации. Естествено не се получи. От една година брат му си има сериозна приятелка, която е готина и се разбираме доста. В началото на тази година се оказа че тя имаше проблем със забременяването и тръгна по лекари, а след това при лечителката ани - за нея имаше филм. Аз също започнах да се притеснявам за мен, защото и при нас не се получаваше, оказа се че април месец девойката е бременна. И тук за мое голямо огорчение и съжаление започнаха моите мъки.
Моля не ме съдете строго, просто не успявам да контролирам тези чувства.
Когато разбрах че е бременна избягах в от стаята и се разревах, стана ми толкова мъчно, за мен, за скапания ми живот, хвана ме яд на мъжа ми защото отначало не искаше, а сега се оказваше че имаме проблем със забременяването.
От тогава насам се боря да превъзмогна това странно чувство, дори не е и завист, просто на мен ми е тъжно че при мен не се получат нещата. Страшно се изнервих , започнах да реагирам на нещата адски остро, тръгнах по лекари, до момента се оказва, че май единия от хормоните е с ниски стойности, но мисля следващия месец пак да ги пусна.
Имам чувството че живея в някакъв ад. Когато съм близо до нея не смея да я погледа, защото знам че видя корема й, и ще се разрева.
Но това не е основния проблем, защото тя ме разбира или поне отчасти и винаги се стреми дами помогне.
Ужасът настъпи когато те каза на приятелите на моя мъж и брат му.
Вярвате ли ми че откакто за им казали аз не съм отишла нито един при тях, защото имам чувстовот че ме гледат като болна, не мога да издържа да слушам разговори за колички, дрешки, и т.н
А днес чашата преля, когато дойдоха на кафе и една от момичета, които вече всички имат деца, ме попита не смятам ли да забременявам вече, за ги гледаме заедно с жената на брата. Имах чувството че искам да и разбия зъбите. Супер много се разстроих и избягах.После стана скандал между мене и мъжа ми, заради това и аз го обвиних че той е виновен за всичко
Хора имам чувството че ще превъртя, аз ли съм крива нещо, със сигурност супер много се радвам че ще ставам леля, но вече не издържам

Аня,всичко това,което чувстваш ми е до болка познато И смятам,че е нормално да мислиш в един определен момент по този начин.Но това със сигурност ще трябва да спре .Няма абсолютно никакво значение коя,кога и колко деца има...няма,защото на нас не си се е случило.И тази мъка,гняв и обвинения няма с нищо да те накарат да се почувстваш по-добре.Просто накарай себе си да не преживяваш всяка новина за бременна жена.Спри да плачеш,когато видиш бебе.Всичко е в твоите ръце,Аня.Само ти можеш да контролираш емоциите си.Знам,че е трудно,но с много старание и превъзпитание на чувствата си,ще се справиш
Не ти казвам "Успокой се",защото не в това е идеята.Просто се борете за Вашето бебе.

 Благодаря за думите,знам че трябва се преборя с това исе опитвам , но явно днес ми някакъв гаден ден.
Странното е че за другите хора се радвам супер много, имам няколко колежки бременни и колеги които ще стават бащи.
В офиса всички сме си много близки и повечето сме приятели, с тях си говоря на такива теми шегуваме се и нищо ми няма, приемам от тях такива въпроси супер спокойно,, 

Аня, мила, опитай се да се успокоиш. В борбата за дете има много кризи, които трябва да се научиш да преодоляваш, за да оцелееш.
Разбирам те прекрасно, защото съм изживяла всичко това. Просто в един момент като че ли издигнах някаква стена между себе си и "дразнителите" и престанах да изживявам толкова дълбоко думите на околните. Имах си мисия и си дадох сметка, че за да успея, трябва да намеря начин да запазя вътрешното си равновесие. Бих те посъветвала да поговориш с близките си и да ги помолиш да проявят повече тактичност. Тази тема е много болезнена и ако хората разберат колко много те боли, ще започнат да се съобразяват повече с теб.
Иначе ... помня много ясно как трябваше да изгледам ехографското клипче с бебето на бременна колежка само дни след поредния ми неуспешен опит... И как /след години мои неуспешни опити/ трябваше да утешавам истерясала девойка, която се тръшкаше, че бебето не е станало още първия месец от опитите... Да кажа, че ме е боляло сърцето в тези моменти, е много слабо казано...

Колкото до лекарите - в никакъв случай не бих ти препоръчала д-р Колицова. Започнах да ходя при нея в началото на своите опити и освен кошмарната цветна снимка, други "ползи" не съм имала от нея. Макар и да се води шеф на кабинет по стерилитет, жената не е на достатъчно високо ниво в тази област. Съветвам те да се обърнеш към клиника по стерилитет, за да си сигурна, че към теб ще подходят професионално. Аз самата имам отлични впечатления от д-р Персенска, но ти сама ще прецениш къде да отидеш.
Пожелавам ти успех! 

Мерси за съвета, ще се постарая го използвам.
Наистина имам нужда от такава невидима стена защото иначе няма да мога да се успокоя .
А за Колицова и на мен ми се струва че принея нещата не са на ред.
Следващият месец пак ще си пусна изследвания но на друго място
Още веднъж благодаря за подкрепата, наистина имах нужда от нея, сега определено се чувствам по добре 

Горе главата! Бебето вече се е задало, само не е сигурно в кой точно момент ще се появи!

Мила и аз разбирам напълно твоите чувства  Мисля, че за момента е нормално да изпитваш такава болка и мъка и да ти е много болно и тъжно- всяка една от нас е минавала в по- голяма или по- малка степен през такива моменти  Но миличка наистина тези чувства не носят нищо добро и хубаво  Трябва да се опиташ да ги превъзмогнеш- колкото и трудно и невъзможно да ти звучи  Защото знаеш ли колко по- хубаво е и леко на душата като успееш да се радваш за другите ти бременни приятелки, да им галиш коремчетата и да мислиш как им се случва най- прекрасното нещо на света  Защото миличка гнева, болката и нещастието, лошите мисли ни смазват и не можем да се радваме на малкит неща в живот  Аз знам, че ти си добър човек и в никакъв случай не го правиш с лоши чувства и силно се надявам, че ще успееш да намериш вътрешната сила да се отърсиш от болката и мъката 

ania, приеми че е напълно нормално да изпитваш подобни емоции, не се опитвай да ги подтискаш, а по-скоро гледай на тях филосовски и се опитай да мислиш за всички тези ситуации по друг начин. Повярвай, че бебето ще дойде и как след време всичкия този гняв ще ти се струва безмислен. Радвай се на всяка бременна и гледай на тях както си гледала и преди да почнеш опитите за бебе - разглеждай ги като жив пример за това което ще ти се случва, с какви проблеми ще се сблъскаш като стигнеш до тяхното положение и въобще гледай на това като на урок. Просто се опитвай да виждаш позитивното във всяка една ситуация. Прекрасно знаеш, че гнева нищо хубаво няма да ти донесе. Опитай се да настроиш мозъка си на позитивна вълна. Просто всеки път когато се ядосаш се опитай да се спреш, да си дадеш сметка че това е поредния урок който живота ти прави и гледай смело напред. Ако беше сигурна, че ще имаш бебе никога нямаше да се вбесиш на всичко това, нали? Значи просто трябва по-силно да го вярваш. Борбата със собственото ни аз е най-трудната, но пък носи най-сладката победа

Благодаря ви момичета, за хубавите съвети , наистина днес се чувствам по добре и съм по спокойна
Явно вчера случките ми дойдоха в повече и от тези ходения по лекари съм се психясала
По някой път си мисля че лекарите повече ни вредят отколкот да ни помагат
Май ми трябва една почивчица на море и далеч от София
Дано следващият месец се похвалиме една на друга с радостна новина
Късмет на всички

От сърце ви го желая! На вас и на всички момичета,очакващи 

ania75 единственото нещо, което мога да те посъветвам е да си запишеш час за преглед в клиника по стерилитет, не чакай есента, а го направи още утре. Часът ти ако имаш късмет ще бъде за есента, в тези клиники напливът е голям.
С емоциите и страстите всички се борим по своему, но като направиш първите сериозни стъпки за откриване напроблема и то на точното място ти поолеква или по-скоро си малко по-спокоен. Не се заблуждавай с врели не кипели - репродуктивните хормони не се влияят от нервите.
Не се карай с мъжът ти и не прави драмата по-сериозна от колкото трябва. За да се случат нещата двамата трябва да си вярвате и много повече да се обичата отколкото се обичат двойките при които бебетата идват от едната "гола либоф"-цитирам съфорумки .
Успех! ....и помни не можем да спрем света да се рапродуктира, само защото ни е не можем