Спомням си, че оставихме светната лампа, и при всяко промъркване на Луси с мъжа ми скачахме като навити пружини. Бях много спечена, а сега ми е смешно!
Виж целия пост
Първата нощ с бебо у дома!
- Публикувана: 18 юни 2008, 09:34 ч.
- Последно мнение: 16 авг. 2008, 14:47 ч.
# 16
18 юни 2008, 10:58 ч.
Е, тогава разбрах- никога да не слушам свекърва си.
А и без това, докато я къпеше направи безуспешен опит да я удави.
И моята така.Уж все я викали да къпе съседските деца пък моето се потопи под водата от майсторлъка й 
И аз така със синът ми 
Малката бях вече с опит и просто си легнах и ставах когато идваше време за ядене .Общо взето и двете ми деца са спокоини , и не мога да се оплача 
Виж целия пост
Е, тогава разбрах- никога да не слушам свекърва си.
А и без това, докато я къпеше направи безуспешен опит да я удави.Честно казано нямам никакви спомени от тази нощ. 
Малката бях вече с опит и просто си легнах и ставах когато идваше време за ядене .Общо взето и двете ми деца са спокоини , и не мога да се оплача
# 17
18 юни 2008, 11:03 ч.
Бях 7 дни в болницата и с нетърпение очаквах да ни изпишат, защото там бебо плачеше почти денонощно. Прибрахме се, но той продължи в същия дух 
. Та така първите 2 месеца 
. А първата нощ бяхме сами с мъжа ми. Той не смееше още да гушка бебо. Аз цяла нощ ставах, кърмих, гушках, поплаквах тихичко с бебо и така.
Виж целия пост
. Та така първите 2 месеца . А първата нощ бяхме сами с мъжа ми. Той не смееше още да гушка бебо. Аз цяла нощ ставах, кърмих, гушках, поплаквах тихичко с бебо и така. 
# 18
18 юни 2008, 11:09 ч.
Беше много хубаво 
На всяко ставане мъжа ми ставаше с мен, беше много ошашкан горкия, за това аз трябваше да се стегна, защото бабите щяха да ни промият мозъците 
Виж целия пост
На всяко ставане мъжа ми ставаше с мен, беше много ошашкан горкия, за това аз трябваше да се стегна, защото бабите щяха да ни промият мозъците 
# 19
18 юни 2008, 11:12 ч.
Понеже в болницата бебето си беше при мен, не съм имала такива емоции.
Първата нощ в родилното обаче не можах да заспя, само гледах щерката и й се радвах, а тя пред очите ми се променяше, ставаше по-розова, по хубава и ушенцата й се изпъваха.
Виж целия пост
Първата нощ в родилното обаче не можах да заспя, само гледах щерката и й се радвах, а тя пред очите ми се променяше, ставаше по-розова, по хубава и ушенцата й се изпъваха.
# 20
18 юни 2008, 11:15 ч.
Първата нощ у дома за мен бе безсънна, странна, но и щастлива. За бебо вероятно е била като всички останали нощи, събуди се само веднъж, папка и заспа отново.
Виж целия пост
# 21
18 юни 2008, 11:23 ч.
Първата вечер с бебо ми беше много странна.Нямам думи да опиша тази емоция.През цялата нощ не мигнах, не защото той се будеше, а от вълнение ,че вече си е при нас.Спеше си кротко в легълцето...можех да го погаля и да го усетя след месеци чакане...беше прекрасно...
Виж целия пост
# 22
18 юни 2008, 11:35 ч.
Първата нощ с баткото беше спокойна. Изкъпахме го и заспа и ставах веднъж само да го храня. Поне такива са ми спомените.
Първата нощ с малкото беше ужасно безсънна. Първо от вълнения едвам сложихме баткото да си легне чак към 1, после бебо се събуди в 3-4 че се е наакал и баткото стана и той. После бебето заспа, но баткото - не
Но пък беше по-своему прекрасна 
Виж целия пост
Първата нощ с малкото беше ужасно безсънна. Първо от вълнения едвам сложихме баткото да си легне чак към 1, после бебо се събуди в 3-4 че се е наакал и баткото стана и той. После бебето заспа, но баткото - не
Но пък беше по-своему прекрасна
# 23
18 юни 2008, 11:57 ч.
Беше вълнуващо... От болницата до къщи пропътувахме 500 км с бебо и бяхме меко казано уморени. Изкъпахме малката, накърмих я, заспа, след което се изкъпах и аз. Легнах си, но мъжа ми не ми даде да заспя , увърташе се около легълцето на бебето, идваше при мен да си споделя емоциите, а аз дремех и отговарях като пияна. Марина се събуди няколко пъти и таткото ми я даваше да я кърмя. Гледахме я една такава мъничка и не можехме да повярваме.
Виж целия пост
, увърташе се около легълцето на бебето, идваше при мен да си споделя емоциите, а аз дремех и отговарях като пияна. Марина се събуди няколко пъти и таткото ми я даваше да я кърмя. Гледахме я една такава мъничка и не можехме да повярваме. 
# 24
18 юни 2008, 12:11 ч.
Първата нощ беше много вълнуваща.Аз почти не спах защото малката много плачкаше.Бях много притеснена и тогава си мислих че няма да мога да се справя с отглеждането на бебка.Много страшно ми изглеждаше бъдещето.Съпругът ми само ставаше да е гледа как спяла.Голямо суетене падна окло детската кошарка.Много хубаво беше.Красиви спомени.
Виж целия пост
# 25
18 юни 2008, 12:20 ч.
Ами първите дни(не казвам нощи, защото то всичкото беше ден) бяха за мен шок 
: силна радост и силна тревога. Първо дете, сама с мъжа ми в чужбина, нито една баба да дава акъли, нито един приятел, приятелка. Страх. Докато бях в болницата, при най-малкия рев на бебка, звъняхме на мед. сестрите и те дотичваха да ни "спасяват". Като излязох от болницата, си казах: Ами сега? 
..... Но, се оказа, че не е толкова страшно. Здрави нерви и търпение.
Виж целия пост
: силна радост и силна тревога. Първо дете, сама с мъжа ми в чужбина, нито една баба да дава акъли, нито един приятел, приятелка. Страх. Докато бях в болницата, при най-малкия рев на бебка, звъняхме на мед. сестрите и те дотичваха да ни "спасяват". Като излязох от болницата, си казах: Ами сега? ..... Но, се оказа, че не е толкова страшно. Здрави нерви и търпение.
# 26
18 юни 2008, 12:47 ч.
Първата ни нощ вкъщи беше спокойна. Бебо се събуди само веднъж да посуче малко и всички си спахме. Но и аз вече си бях влязла в ритъм, така да се каже, защото при нас бебета са с майките в болницата.
Надявам се и с второто да е така спокойно!
Виж целия пост
Надявам се и с второто да е така спокойно!
# 27
18 юни 2008, 13:00 ч.
С каката ми беше по-напрегнато. С малкият ми е спокойно. Алекс разбра, че си е у дома, и спа като къпан през деня. През нощта стана 1-2 пъти да яде, но беше спокойно.
Сега е нервен, защото му започнаха коликите.
Виж целия пост
Сега е нервен, защото му започнаха коликите.
# 28
18 юни 2008, 13:17 ч.
Той спа първата нощ много добре и понеже ме беше страх аз не спах а седях до креватчето и го гледах 
до 04,00 а след това събудих баба му и тя дежури до 08,00 
На следващия ден беше друго
Виж целия пост
до 04,00 а след това събудих баба му и тя дежури до 08,00 На следващия ден беше друго
# 29
18 юни 2008, 13:17 ч.
Ами...аз не искам да си я спомням онази нощ.
Представях си я дълго докато бях в болницата и само за това си мечтаех,но съвсем се размиха очакванията ми.
Вечерта към 9 го накърмих и сложих да спинка.Тогава за половин час гърдите ми се наляха с кърма и каналчетата ми се запушиха Цеденето нямаше смисъл.Цяла нощ плаках от болка и безсъние (карах безсънни нощи в родилното както повечето майчета).А то милото си спинка .По едно време се разплака,че е гладен и за смяна на памперса.Стисках зъби,само и само да суче,ама болиииии.И то дръпне два,три пъти и като види,че нищо не тече се дърпа и пак рев Определено не ми беше добре онази нощ,а и таткото ще се съгласи с мен,защото не можа да спи...Но всичко това е минало.Следващия път,живот и здраве,се надявам да е по-различно 
Виж целия пост
Представях си я дълго докато бях в болницата и само за това си мечтаех,но съвсем се размиха очакванията ми.
Вечерта към 9 го накърмих и сложих да спинка.Тогава за половин час гърдите ми се наляха с кърма и каналчетата ми се запушиха
Цеденето нямаше смисъл.Цяла нощ плаках от болка и безсъние (карах безсънни нощи в родилното както повечето майчета).А то милото си спинка .По едно време се разплака,че е гладен и за смяна на памперса.Стисках зъби,само и само да суче,ама болиииии.И то дръпне два,три пъти и като види,че нищо не тече се дърпа и пак рев Определено не ми беше добре онази нощ,а и таткото ще се съгласи с мен,защото не можа да спи...Но всичко това е минало.Следващия път,живот и здраве,се надявам да е по-различно Препоръчани теми