"Най-тежкия" университет в БГ

В Медицинския влизат първо хора с отличен успех, т.е. полагали системен труд поне през предходните 5 години в гимназията, ако не много умни, то поне умни+ упорити+последователни. Второ са достатъчно мотивирани, медицината не е за всеки чисто физически. То и затова повечето студенти по медицина са с отличен успех, а болшинството от МЕИ възпитаниците бутат физиката и математиката от осемнайстия път с 3. Критериите още на входа са различни, няма какво да се лъжем. В повечето специалности в МЕИ влизат хора, които не могат да се класират другаде, съжалявам за което. Същото е и за някои специалности в други университети, не че обучението е толкова трудно, колкото "материалът не е качествен" както е модерно да се казва.

Допускам, че има резон в това, но... те хубаво влизат по тоя повод (дето казваш - не са се класирали другаде) обаче дали излизат и така лесно както са влязли?

Аз знам за едно сериозно ниво на ТУ. Обаче от друга страна нещата с годините се променят. Може сега да е по-инако.

в МЕИ-то лесно се влиза , но трудно се излиза , така е
специалностите и предметите са си трудни , много - например физика в две части , електротехника , заваряване и т.н. - това просто няма научаване
УНСС-то след това ми се видя много по-лесна история , разлика от земята до небето , - и като обем материал е наполовина и като трудност - също

Ами не знамколко лесно излизат, реално не съм учила там. Имах гадже, което влачеше някаква физика ли, математика ли, 3 години. Сигурно я взе на 10я път с тройка. Ами то за толкова пъти един тип задачи да назубкаш как се решават, все ще ти се паднат. За мен просто е непонятно как се позволява такова влачене на изпит и толкова пъти явяване, наистина. Максимумът е три пъти според мен, в една година. Два пъти при един преподавател, третия път при друг за обективност, и толкова. В крайна сметка никой не е длъжен да завърши, ако можеш- можеш, ако не- прекъсваш за една година или завинаги и толкова.

Глупости на търкалета нормално било.... Нормално за някой, който не му е мястото там и се опитва да избута нещо ей така само за тапията. Как пък други си взимат изпитите от раз и по купони ходят и любов въртят.

имах колега , който взе едната част математика на Осмия път

влязохме 20 човека , после дойдоха 7-8-10 прекъснали , дипломирахме се 12 от общо ок.30
и само 2-3 работят по специалността , това си е живо губене на време , средства - и на държавата и лични , освен това по този начин нивото на обучение и професионализъм спада

Ей сега ще дойде Никол да ти даде същата сводка за УНСС  Аз съм учила счетоводство и трябва да ти кажа, че на мястото на всеки прекъснал се намъкваха по двама желаещи от други специалности, след някакви измислени академични справки, приравнителни изпити и т.н. Далеч съм от мисълта, че счетоводството, особено на университетско ниво, изисква супер интелигентност или усилия. Но е факт, че имах колеги, които се запъваха на абсолютно елементарни неща, в повечето случаи бяха от новоприсъединилите се. Тях ако ги питам- всичко им е сложно.

И аз това се чудя.
В Германия е така, даже макс. е 2 пъти за някои изпити, ако не се справиш, явно не си за тази специалност и си аут.
Но другата разлика е, че там можеш да ползваш всякакви учебници и материали по време на изпита, така че не е нужно да зазубряш формули и подобни.

Казвам "нормално" предвид това, за което се говореше одеве -  колко лесно се влиза там за някои специалности. Ако достъпът е с ниска летва да, нормално е после преминалите я да се запънат не веднъж и дваж. За тези, които са полагали усилия  да влязат може да не е нормално да циклят по 6 пъти за изпит.

Брат ми завърши ТУ. Не помня да е циклил по амнайсет пъти за изпит. По начло е по-технична мисъл. И въпреки това... не е споменавал чак лесно да е.

Може, може. Не забравяйте и субективния фактор. Реши ли преподавателят да се заяде - винаги ще намери. Понякога изпит не се взима, а се дава. Освен това знанията за 6 на редовна сесия са същите като за 4 на поправката, може и по-малко.

Някой беше споменал, че в СУ не бил чувал да се ходи повече от 2 пъти?
Е, приятно ми е да се запознаем, историческа граматика на френския език - 6 пъти.
Накрая вече можех да я преподавам.
И не съм само аз, за да не ме обвините, че съм тъпа. Някои от колегите ме надминаха по брой на явявания.
Как не и покрихме критериите на тая жена, не се разбра.
И това е вярно. Късали са ме, защото съм обърквала името на герой от книга, при положение, че съм говорила правилни неща по нейните лекции за всички 8 въпроса, за които ме е попитала. И постоянно ми повтаряше, че не и говоря по въпроса. Как да не го объркам накрая, вече се бях ошашавила какво точно иска да и говоря.
Същата тази в НБУ се държала супер мило с колегите от същата специалност там и по-малко от 4 на никого не е писала.
Това ми го каза момиче, завършило в НБУ, което в първия момент не ми вярваше, че говорим за един и същи преподавател.

Не съм дала гласа си за нито един университет,по простата причина,че за мен всеки университет е труден по свое му.Сигурно има специалности,в който дори не е необходимо да си отваряш учебника и да излезеш с диплома и такива,в който да не мигнеш от учене.И то в един и същи университет.Аз лично завършвам НБУ.Има преподаватели,при който минаваш дори само с това,че си потвърдил,че присъстваш в залата в дадения момент.За мен е абсурд,защото аз съм се готвила,учила съм,писала съм и в един момент-язък,че съм го правила.Дори има и такива,който остават учудени,че на даден въпрос можеш да отговориш и то по темата:)Но,има и такива,при който не става така.Влача икономически и паричен съюз и международна икономика(това го казвам,защото някъде прочетох,че е достатъчно присъствие за 3 и да минеш:).Просто преподавателите си имат изисквания и искат те да бъдат спазвани.Но това са единици.Поне аз съм попадала на 3-4 такива.Харесвам специалността си,уча,не е най-тежката,не е и нещо елемнтарно.Избрах НБУ,защото чувах много добри отзиви от познати учещи там и още една две причини.Мое мнение е,че искаш ли да научиш нещо,ще го научиш.Мързи ли те,нямаш шанс.Било то в СУ,УНСС,НБУ.Винаги съм искала да уча точно това и си мисля,че където и да бях нямаше да ми тежи.Но ако трябва да дам гласа си за "най- тежък" университет,бих го направила за медицинския.Имам приятелка,която учи там и виждам какво значи здраво залягане над учебниците,но така и трябва да бъде.Половинката завърши счетоводство и контрол в УНСС.Трудно влизане,здраво учене,трудно завършване.Не работи по специалността си,но все още помни какво е учил.Което е показателно,че наистина знаеш какво си правил в университета.А не просто да си ходил,за да видиш дали още е там и 2месеца след завършване да не помниш основите на това,което си записал.Имам такива случаи покрай себе си,за това и го казвам.Имам колеги,на който им е лесно,имам и такива,на който не им е.Не защитавам НБУ,не го и плюя,това е моя избор,нямам и право да се оплаквам.Но пак си мисля,че става въпрос за тежестта на дадена специалност,не на целия университет.Лично мнение.Изключвам медиците,там няма леко.

veshtitzata , какви са таксите тази година в НБУ ?

who knows тази година са 1100лв за бакалаври,има специалности,като музика,театър и др на 1200лв и правото и още няколко на 1400лв мисля,че беше.

И аз не видях в темата да присъства Американския Университет в Благоевград, който макар и често тенденциозно подминаван с насмешка, има една от най-високите оценки за акредитация от последната година, а подборът на студенти е изключително качествен и происвежда много добри специалисти, които са изключително добре професионално и/или академично реализирани после. Да не говорим за трудност, защото това е субективно и зависи от ориентацията на студента, интересите му и желанието му за учене, както и разбира се, от възможностите му.
Аз няма да твърдя,че АУБ е най-трудния университет, защото съм го завършила, но със сигурност знам, че е задължително присъствието, поддържане на успех, активното участие по време на лекция, желателно е не само да си активен академично, но и да се развиваш освен това и като личност. Преподавателите са много взискателни, както и почти всички изключително достъпни като хора, с които можеш да проведеш приятелски разговор, няма я тази рязко изразена бариера студент-професор, всеки има право на собствено мнение, което се уважава и никой преподавател не ти размахва с пръст собствената си теория, твърдейки че е най-вярната.
Трудното там е в това, че има голяма конкуренция,защото те мотивират да се състезаваш с другите,за да станеш ти самия по-добър.
По отношение на подготовката- безсънни дни и нощи, особено преди изпити, много предмети по едно и също време, но си струва. За справка- завършвам магистратура в Италия- една от най-подготвените съм в групата, от малкото, които са научени да пишат академично, без да плагиатстват, и с най-разностранните знания (а в АУБ дори не бях от най-блестящите студенти,имаше хора на светлинни години от мен).