Къде е моя дом?

Симона, в това отношение сме сродни души,но само що се отнася за отношението на съпруга. Това с близките му няма да коментирам тук.

 като споменахме мама и тате и се сетих за още нещо, което ме гложди.
 Аз като повечето хора от провинцията, които учат висше образование, на 19 години вече бях далеч от вкъщи, от сготвеното на мама, от глезенето,  и гледах олющените четири стени на стая в Студенстки град.
 Сега забелязвам, че повечето ми приятели софиянци още си живеят при мама и тате и въобще не им хрумва да се оправят сами в живота. Кога мислите, че детето е достатъчно голямо да му се скъса пъпната връв?
 Все пак съм на 24 години...и не че се хваля, но не ми готви мама вечер и знам от кое копче пералнята започва да прави кръгчета. Докато приятелите ми софиянци се прибират на пръсти вечер след дискотека...

А защо да пиеш студена вода¿Договори нямате ли¿
И аз съм под наем с договор за 5 години и знам че никой няма право да ме пипне!

Като имаш семейство и ДЕЦА, по-трудно ще ти отпуснат кредит, защото дохода се дели на повече хора. А такъв заем е дългосрочен, почни го по-отрано.
Както агитирах една позната: и да не можеш да га плащаш, най-много ще го продадат и ще ти изгорят вноските дотук(най-лошия вариант). Е, какво по-различно от квартирата?
Поне в това време ще си живяла в твое жилище и никой няма да те гони от него.

Не изгарят вноските, приспадат се. А и не е нужно да чакаш Бнаката да го прави, като видиш, че не можеш да плащаш, сам си го продаваш, погасяваш кредита, а остатъка прибираш в джоба.

E, Ния не слагай всичките софиянци  на тази възраст под един знаменател. 

Аз също доста малка напуснах гнездото на мама и тати, живях и учех в чужбина известно време, от 3 години живея с приятеля си в апартамент под наем. Е, и ние сме имали несгоди - бяхме обзавели един апартамент, уж дълго можеше да останем и хазяйката реши да го продава.  Намерихме си по-хубав обаче, на по-хубаво място. Взехме и ипотечен кредит, купихме си апартамент и скоро няма да могат да ни размотават никакви хазяи, защото ще се местим. 

Та идеята ми беше - ей ме на и 24 год. нямам, дипломирам се вече, учех, работех, детето си гледам сама .... е, признавам, че хич ме няма в готвенето, но пък съм на диета.


Разбирам, че искаш повече сигурност за ипотечен заем и аз така бих постъпила на твое място. Силно стискам палци обаче да си намериш хубава квартира скоро и да не попадаш на некоректни хазяи. 

Ния най-добре помисли сериозно за ипотечния  кредит.Има банки които вече изплащат до 100%от сумата .Защото баща ми има една приказка-"ЗАЕМ СЕ ИЗПЛАЩА ,НАЕМ НЕ!"Защото колкото и квартири да търсиш ти си под наем ,колкото и договора да сключиш има ли клауза с предизвестие ти си безсилна ,не можеш да ги съдиш,а за да си търсиш правата по съдебен ред договора трябва да е нотариално заверен!И да няма клауза за предизвестие ,докато се усетиш годините ще си минават и ще си го изплащаш.А ако се съберете с приятеля ти ще име къде да живеете-в твоят дом

Това с ипотечните кредити е малко нож с две остриета. Казвате - заем се връща, но наем - не. Не е точно така. Не по всяко време можеш да се откажеш да плащаш кредита, а ако стане така, че наистина не можеш да го плащаш, значи ще ти е още по-трудно да го продадеш.Казвам ви защото сега съм свидетелка на такива случаи тук в Испания. Това е било преди 2 г. в САЩ сега е тук, след 2 г. в БГ. Доколкото чувам в БГ се раздават кредити на кой може и кой неможе да ги плаща. Тук масово немогат да си плащат ипотеките, станали без работа и не можещи да намерят друга такава. Искат да ги "подарят" на банките и да си остане, че са живели при един страшно висок наем, но и това не може, пак остават длъжници на банката за лихви и т.н. Вноските по ипотеките скочиха, особено на закупените апартаменти напоследък, защото цените им за 5 г. бяха надути 5-6 пъти. Тъжно е като гледам, че и в БГ натам се върви.

Зависи... ако си купил имота сега и след 2 год. да речем не можеш да си плащаш кредита.. ще прибегнеш да продаваш имота си вероятно, ами ако няма кой да ти го купи?! Защото аз знам за няколко оферти, които са от края на миналата година и все още са непродадени. Да не казвам че ще се окаже, че 2-3 години си плащал само лихви и почти нищо по главницата и това, което ще дължиш на банката ще е повече от това, което е струвало жилището. Пък никой не може да прогнозира дали цените на имотите ще се вдигнат още 5 пъти нали
Иначе... и аз съм ЗА собствено жилище, ама да не ти се налага да теглиш доживотни заеми.

Все пак, не в същото жилище... Ако сте достатъчно "заедно", за да си склонна да пробвате съвместен живот, можеш да опиташ да отидеш при него "на квартира". С други думи, за по - нисък наем (понеже няма да наемаш реално цялото помещение), но и да не се чувстваш "натресена". И така поне ще знаеш после дали сте един за друг, или няма да потръгне...

"Договорът за наем не може да бъде сключен за повече от десет години. Лицата, които могат да вършат само действия по обикновено управление, не могат да сключват договор за наем за повече от три години. Ако договорът бъде сключен за по-дълъг срок, той има сила за десет, съответно за три години."

"Ако договорът за наем е без определен срок, всяка от страните може да се откаже от него, като предизвести другата един месец по-рано. Но ако наемът е уговорен на ден - достатъчно е предупреждение от един ден.

(ЗЗД)

katiABV , това го пробвах вече преди да отида в сегашната ми квартира в Редута и не се получи. Както вече споменах- родителите му са на долния етаж, а връзката ни в никакъв случай не е на етапа, в който вечер да си хапваме всички заедно пред телевизора, защото майка му е сготвила. Наистина тогава и двамата бяхме много изнервени, тръгнахме по едни релси на семейните хора без и двамата да сме готови за това. Може би затова толкова ме е яд на квартирката ми в момента, защото се влюбих в нея, и в мястото до парка, дава ми някаква самостоятелност, а същото време пак си живеем заедно с моя приятел, но някак всеки си има и лична територия. А и какви отношения с приятеля си трябва да имам, че да му плащам наем?!

Ивон, извинявай, не съм искала да слагам всички софиянци под общ знаменател, просто такива са наблюденията от моите познати.  Ама и ти си поживяла малко отделно, след което връщане обратно вкъщи вече е изглеждало по друг начин, когато вече веднъж си се отделила. Браво за новия дом, сигурно не може вече да чакаш да се преместите там

А иначе за ипотечните кредити, без да имам капка познание в тази област, непременно очаквам трусове и то скоро. Простата логика води натам- не може сульо и пульо да си вземе кредит и всичко да е наред. Много хора не могат да мислят в перспектива и да преценят как ще се справят с този товар не сега, а след съвсем малко време 5-7 години...обикновено такъв кредит е за поне 20 години. Освен това първоначалният разход е пъти по-голям от това да си на квартира и изобщо не е същото- все пак отиваш в един гол апартамент, на шпакловка и замазка, една баня и една кухня само колко струват...Да не стане като в онази реклама дето спят на надуваеми дюшеци в чисто нов апартамент.

 Понеже забелязвам, че много малко от темите имат "край", искам да споделя с вас как се развиха събитията за мен.

Бях ядосана на това, че трябва пак да сменям и търся квартира, а благодарение на една съфорумка    успях да намеря една много хубава къща, в която да живея. Хазяите са много мили, мястото е чудесно, близо е до работата ми и макар, че  е по-скъпо от това, което си бях намислила, наистина съм много доволна.

Така, че както се казва, всяко зло за добро.

_{Да чукам на дърво всичко да е наред, и да не съм прибързала да се похваля.}

Честито   

И аз имам кофти опит с търсенето на квартира в София, така че си представям радостта ти 

Абсолютно е така! Както казват китайците, всяка криза е и нова възможност.
Честито, много се радвам за теб! 

Искам и аз в къща...  Ако някой дава под наем, да се обажда!