Станах свидетел на нещо ужасно!

Бях в подобна катастрофа.
Шофьорът си минаваше на зелено с 30-40 км в час на кръстовището при Орион. Изведнъж пред нас пробяга пешеходец, на него му е било червено, защото ние не завивахме. Удари се в предния капак, после в предното стъкло и после отлитна на улицата. Главата му се удари в асфалта и когато се оттласна от там, от нея се проточи тънка струйка кръв.
Беше преди 16 години, нямаше мобилни телефони, тичахме със сестра ми до някаква пожарна станция, за да повикаме линейка и полиция.
Закараха ни до Пирогов за проба за алкохол, беше отрицателна.Но шофьорът не спираше да пита, "Как ще живея, ако съм убил човек?"
Човекът се оттърва с мозъчно сътресение, но аз все още го сънувам това с кръвта.

Подобно нещо ми се случи в една улица зад Халите. На път с предимство съм карам с около 5-10км.  понеже уличките са малки и някой от знаците ги няма.Както си се карам лекичко, изведнъж едно момченце с жълт потник облиза колата и си продължи.Детото беше  на около 3-4г. и изкочи зад един контейнер просто нямаше как да го видя,а ако карах малко по-бързо 
Разтреперах се спрях и слязох да видя къде аджеба е майка му ,а тя най невъзмутимо си вървеше по средата на улицата и въобще не беше притеснена от случката .Откачих ,развиках и се без малко да я ударя. Познайте дали направи забележка на детето -не!
Ако беше станало нещо с детото не знам как щях да го преживея .

Точно заради такива неща ми иде да си зарежа книжката и да не се кача повече в колата....
Преди седмица се връщахме от гости, в района на Севлиево, на прав участък се разминавам с кола, чувам спирачки и поглеждайки в огледалото виждам пушек и мърдащи дървета.... Нямаше никакви други коли в този момент. Така се уплаших, че не знаех какво да правя. Спрях и се обадих в полицията, зад мен спряха и други коли, наизлязоха хора. Аз обаче седях трепереща в колата, отзад беше Ива и спеше.... Мъжът ми каза, че ако е било секунда по-рано, можеше да не сме тук... Тъкмо тръгнах и пак на същия път тираджия изпреварва колона коли точно срещу мен. Вижда ме и не се отказва, дори като започнах да пускам дълги. Трябваше да спра и добре, че зад мен колата не беше много близо.
Не мога да си обясня защо така бясно карат тези хора? Как аз мога да спазвам ограниченията, а някои не? Чак вече не ми правят впечатление засечките в града..... Ненормална работа 

Редакция.

 Последното, което ме потресе -трима маскирани изскочиха пред мен, малкия ми син и баща ми и нападнаха с бухалки едно момче, което се качваше в колата си.Поръчкова история.На пет метра от нас.Намеси се възрастен мъж и те избягаха.Но си свършиха работата преди това.Дойде полиция, линейка, момчето беше цялото в кръв, гадна работа.Добре че двегодишния ми син не разбра какво става.

Днес, около 13 ч., една ....не знам каква да я нарека, пресичаше със слонска стъпка пак на Цариградско. Намираше се на спирката на Орлов мост посока надолу, 4 км. и т.н., пресече на другата страна, за да си влезе в....колата. Щото ще заслабне, ако беше минала отдолу.
Абе нямам думи, просто, и пешеходците не са НИКАК цвете за мирисане

Момчето по всяка вероятност ще се размине с акт за несъобразена скорост. Но психиката му колкото и да е желязна ще е увредена за цял живот.
На баща ми му се случи нещо подобно, а аз бях в колата. Дойдоха полицаите тогава и коментара им беше че са го очаквали и да не се притесняваме - толкова спокойно го казаха, а аз още треперя като мина от там. Как да не се притесняваш като подобна случка ти оставя трайни следи в живота. Да не говорим за депресията която изживяхме всички присъстващи на трагедията.
Години по-късно пред Спортната палата в София пресича едно момиче над подлеза и го блъска кола в най-ускорената лента. Всички скочиха да линчуват шофьора. А той човека уплашен че му изскочи изневиделица между колите спря, качи я в колата и я откара в Пирогов. И в суматохата се чух как питам викащите по шофьора къде му е вината и защо това момиче не ползва подлеза като всички нас - млъкнаха.

Съвсем на скоро си седях на балкона и пиех кафе и станах свидетел на много неприятна катастрофа. Една жена тръгна да пресича на светофара, а той светеше още червено за пешеходците и в този момент я блъсна една кола и я хвърли 2 - 3 метра напред. Жената пищеше като че я колеха. В крайна сметка се е размина само с един счупен крак, а шофьора който си караше нормално без да прави никакво нарушение направо не беше на себе си от уплаха.
За съжаление всеки ден на същия този светофар виждам как пешеходци прибягват често без да са изчакали за светне зелено 

От дълги години имам фобия от катастрофи и невероятно много мразя да пътувам, какво ти мразя - направо е изтезание за мен. Иска ми се да мога да кажа "Блейк, телепортирай ме!", но уви, все още не е открит друг начин на придвижване от точка А до точка Б. Не мога да си избия от съзнанието мисълта, че ежедневно трябва да се возя в кола и да се подлагам на смъртна опасност, която не е въображаема, а съвсем реална. При това самата аз съм шофьор!!!  Направо имам чувството, че хората ги владее някаква масова психоза. Къде изчезва инстинктът ни за самосъхранение, когато се качим в колите си?! Сякаш всички се мислят за безсмъртни и натискат газта до дупка. Къде отиде страхът от смъртта? Ако не ти пука за другите, поне не те ли е страх за собствения ти живот?! По пътищата ни се кара буквално на живот и смърт. Явно е много по-важно да стигнеш там, където си тръгнал, 2 минутки по-бързо, па макар и мъртав, от това да пристигнеш жив и здрав.

Наистина е ужасно,това което си видяла, надявам се момчето да преживее този шок, и крайно време е освен за шофьори,които се мислят за супермени на пътя,да има СЕРИОЗНИ санкции и за пешеходци - самоубийци,които нарочно или неволно те правят съучастник в подобен род катастрофи
Незнам вече кое е по-лошото - коли,които те задминават от всякъде без мигачи, или пешеходци - хлебарки,които щъкат около колите , и винаги се чудя кой по-напред да гледам - този пред мен,който не знае,че има мигач, и ненадейно със скорост от 80 км, завива, този зад мен,който има същият "дефект " на колата/не ползва мигачи/ и се опитва да ме задмине, в момента , в който аз правя същото / с индикация/, този до мен,който кара в насрещното, и се опитва да се бутне пред мен, този,който се задава от някоя уличка, и някак си иска да е първи в колоната, мотористите,които като пчелички се движат шахматно между колите, или пешеходците,които решават,че точно сега и точно тук им е удобно да пресекат,  а най-"любимото " ми е,когато вечер, в най-голямата тъмнина/както знаем,малко софийски улици са осветени/, и когато си караш,изморен,прибирайки се отнякъде, на 2 метра пред теб да видиш "забързан" пешеходец, неправомерно пресичащ пред теб, с ясното съзнание , че ТИ ТРЯБВА да го видиш - да,ама не - не се виждат И всичко това става,независимо , че на 5 метра имат пешеходна пътека,или подлез Това е, което ме изнервя всеки път, това е което ме дразни, това е ,което ме изморява от шофирането, а обичам да карам колата си

А относно ужасната случка, бях бременна, връщах се от Студентски град, от ресторанта, в който щеше да е сватбата ми,щастлива ,че се разбрахме за менюто и уточнихме детайлите,  и на Симеоновско шосе имаше  полицейски коли, и много народ, движим се бавно поради което, и виждам няколко потрошени коли, един човек на пътя,който точно покриваха с бял чаршаф...........ето тази гледка,никога няма да е забравя 

Като бях още дете,станах свидетел на жестока катастрофа пред дома ми.Живеем близо до сравнитело голямо кръстовище(в един малък град),имаме засадени дървета по улицата.Една вечер,тъкмо вечеряхме и нещо изтрещя,чу се шум и къщата се разтресе,после последва тишина.Отидохме уплашени до прозореца и видяхме нещо ужасно.Една кола се беше блъснала в дървото пред дома.Навсякъде имаше стъкла,бензин и кръв.В колата имаше пет човека,един излетя и се отърва с ожулвания,друг остана инвалид за цял живот,останалите трима починаха на място.Татко отиде да помага на полицаите и линейкаджийте,а ние с майка и брат ми бяхме сковани от страх и гледахме през прозореца.Видях как измъкнаха шофьора за гаиките на панталона,защото нямаше къде да го хванат.Това стана преди повече от 10 години,но картинката все още е пред очите ми.А единият от покойниците беше само на 23 години и разбрахме,че е имал малко бебче.Не мога да пиша повече,разплаках се.Наистина ме е страх,ужасно ме е страх от колите.Трепепя,когато пресичам с децата и се моля да не попадам във войната на пътя.

За повечето от тези случаи причините са:липса на дисциплина, на елементарно чувство за отговорност, толерантност  и грижа за ближния.
А вс. това би трябвало да се възпитава още в детските и юношеските  години! Тоест много преди 18-те години, когато безотговорното същество може да получи шоф. книжка.
Решаваща е ролята на семейната среда, но в това могат да се включат и училището и медиите.
Някога имаше филмчета за правилника за движение по телевизията. А сега какви ли не въпросчета-от глупави по-глупави, за да бъдат изпратени безброй SMS! И би трябвало още в тези години да се набляга повече на този правилник! Тоест децата да бъдат научени на него като са в качество на пешеходци и колоездачи. Да знаят, че нарушавайки го могат да направят големи бели и че спазването му не е унижение, а добродетел! А също да се набива в съзнанието им, че едно от най-лошите неща е да консумираш алкохол или наркотици и после да седнеш зад волана! Почти никой нищо не казва за колоездачите-малки и големи! Като че ли е станало правило да карат срещу движението и то във вс. градове! А и за тях светофар въобще няма! Знаците на регулировчика също масово не се знаят-и от водачи и от пешеходци. Някога вс. година имаше опреснителни курсове. Помните ли ги? А СБА организираше редовно викторини на  тема правилник за движение. Гледам плакати с малоумната кампания на БТВ и "24часа". Само толкова ли могат да кажат:"Ако си пил, слез, искам да стигна жив!"?

Жената е починала. Жалко за детенцето й- едва на 4

Вчера на Симеоновско шосе беше станала катастрофа преди светофара на Околовръстното. На това място ежедневно наблюдавам как тарикатите, на които не им се чака на опашката, навлизат в насрещното за да изпреварят всички. Направо полудявам като ги гледам

В това отношение маршрутките са рекордьори. Само се чудя защо пътниците си траят.

Жалко за жената, за детенцеето й, за семейството й, за шофьора...
А виждали ли сте колко изроди правят обратен на Цариградско шосе, на Орлов мост?
Скоро видях лека катастрофа на Жълтите павета, пред Парламента. Моторист удари някакъв възрастен мъж, и двамата се изтърколиха на земята. Добре, че не е карал с висока скорост, най-вероятно заради задръстването. Нищо им нямаше, станаха, изтупаха се и се напсуваха. Не видях кой беше виновен, видях само търкалящи се хора. Най-тъпото беше, че никой не викна регулировчика, който пък от своя страна въобще и не разбра за случката. Докато реагирам, защото просто замръзнах, участниците вече си бяха тръгнали.  Ей на това му викам непукизъм (в най-лошия смисъл на думата).