Кои от вас са се върнали към порока?

При първата ми бременност и кърмене отказах цигарите, после бързо и лесно пропуших пак. Сега отново ги отказах и този път се надявам да е за постоянно.

Тютюнът е, вероятно, най-широко използувания лек стимулант, към който стотици милиони хора имат силна зависимост. Тази популярност се дължи на рядкото съчетание от свойства, по които никотинът съществено се отличава от останалите стимуланти - той едновременно подтиска напрежението и леко стимулира интелекта. За съжаление никотинът е твърде кратко действуващ, предизвиква силна зависимост и има твърде неприятни странични ефекти. По ирония на съдбата хората са избрали най-вредния от възможните начини за употреба му - пушенето на тютюн.

Тук трябва да добавим, че пушенето определено е вредно за здравето и финансите на индивида, но на въпроса, доколко то е обществено опасно, е трудно да се отговори еднозначно. То не уврежда работоспособността - даже стимулира пушача да работи повече, за да може да си купува цигари, от които държавата печели. Последствията от него обикновено се проявяват, едва когато пушачът вече е излязъл от активната си възраст, а по-ранната му смърт само облекчава обществените финанси. Едно такова разглеждане на въпроса би се сторило на някои отвратително и цинично, но то обяснява защо съвременното високохуманно общество продължава да се отнася така либерално към един навик, който е толкова вреден за здравето.
Постепенно повечето управници узрели за простата мисъл, че ако тютюнът бъде обложен с данъци, пристрастието на поданиците може да носи приходи в бюджета. Идеята да се печели от контрола върху пороците на данъкоплатците не е загубила актуалност и до днес. Едно изследване в САЩ показва, че приходите на държавата от тютюна значително надвишават разходите по медицинското обслужване на болестите, причинени от пушенето; освен това пушачите умират по-рано и така се спестява една значителна част от разходите за пенсионното им осигуряване.

Желаните физиологични и психологични ефекти на тютюна се дължат именно на никотина. Причините за неговото влияние върху психиката доскоро оставаха неясни, но напоследък в тази област има известен прогрес. Никотинът взаимодейства с един от основните типове ацетилхолинови рецептори, които в негова чест се наричат N-рецептори. Те са много добре изучени, тъй като чрез тях се предават нервните импулси към скелетните мускули, но едва неотдавна стана ясно, че N-рецептори има в голямо количество и в мозъка. Като следствие от действието на никотина върху клетките на мозъка в него се отделят ендогенният опиат бета-ендорфин и някои други хормони, за които е известно, че влияят на поведението, но най-вече катехоламини - в това отношение той действува като типичните стимуланти.

Ефектът на никотина върху висшата нервна дейност е нееднозначен. От една страна почти всички изследвания показват, че той действува възбуждащо, но общоизвестно е, че пушачите възприемат цигарата като средство, което им помага да подтиснат нервността и стреса. Това противоречие, наречено парадокс на Несбит, има много възможни обяснения, но несъмнено е, че във всички случаи цигарата е едно приятно преживяване за пушача. Би могло да се помисли, че по-важен е самият ритуал на пушенето, но даже венозното въвеждане на никотин у страстни пушачи е предизвикало ефекти, които някои са оприличавали на морфин, но повечето на амфетамин и кокаин. Забележително е, че непушачите са оценили същото преживяване като неприятно. Никотинът влияе положително на изпълнението на задачи, изискващи интелектуални усилия, и в това отношение пушачите превъзхождат непушачите, но затова пък при липса на цигари пушачите се представят значително по-лошо.
Влиянието на никотина върху периферната нервна система се изразява в повишаване на кръвното налягане и пулса. Свиването на кръвоносните съдове външно се изразява в бледност, а влошеното кръвоснабдяване на кожата причинява по-бързото и стареене. Никотинът влияе на скелетните мускули като причинява слаб, но забележим тремор; именно това е стимулирало някои хора, за които съвършеното владеене на ръцете е изключително важно, например хирурзи, да оставят цигарите.
Към никотина бързо се развива толерантност, но се смята, че истинска зависимост се получава след 2 - 3 години системно пушене. Никотинът предизвиква изключително силна зависимост -около 85% от хората, които веднъж са запалили цигара, се пристрастяват към него; впрочем, за това имат принос неговата достъпност и още много други социални фактори. Изследванията са показали, че хроничните пушачи показват дълготрайни биохимични промени, което означава, че става дума за някаква степен на физическа зависимост. Тъй като тютюнът е почти неограничено достъпен, повечето хора са склонни да подценяват никотиновата зависимост, но в условията на ограничения тя се проявява много ясно; в лагерите за военнопленници през войната дажбата храна е била доведена под физиологично мислимия минимум , но даже тогава страстните пушачи без особено колебание са я заменяли за цигари.

Никотиновият абстинентен синдром е познат на всеки пушач, който е нямал цигари, или е решил за пореден път да ги откаже, както и на тези, които са били принудени да съжителстват с човек в това състояние. Интелектуалната и физическа работоспособност на пушачите, лишени от никотин, са забележимо занижени. При повечето хора тези оплаквания изчезват напълно след няколко месеца, но понякога страстното желание за цигари продължава години наред. Според признанията на наркомани, които са се излекували от хероинова зависимост, да се откажат цигарите е значително по-трудно.

Само последно едно да добавя. Употребата на никотин (чрез пушенето на тютюн) не е "порок" а най-обикновенна наркотична зависимост.

Вярно е.  И к'во??

Ами нищо. Реално погледнато държавата доста пари събаря от тази ви наркотична зависимост към тютюна така, че няма лошо, стига да си се тровите сами и да не пречите на другите.

Винаги ми е било интересно как някой ще влезе в магазин за хранителни стоки и ще си купи стока на която пише с големи черни букви "УПОТРЕБАТА НА ТАЗИ СТОКА ВИ УБИВА".
Това е все едно да си купиш хляб на който пише "Употребата на този хляб може да ви разболее от рак" Кой ще си купи такъв хляб? Никой.
Това само показва колко огромна е зависимостта от тютюна така че заслепява нормалния разсъдък на човека да си купи нещо което го убива.

А аз на терасата - зиме, лете, в мраз и пек - все там. Яка дискриминация! 

Преди малко минах покрай огледалото и забелязах, че май съм започнала да образувам ореол около главата си....

Към нищо не съм се връщала, защото никога не съм го и започвала. Абсолютно премерена съм към всичко- пиене, пушене(паля само на заведение или в компания, в която се пуши, никога по друго време.), ходене по мъже (и други такива вредности ).

Преди малко минах покрай огледалото и забелязах, че май съм започнала да образувам ореол около главата си....