Може и да съм умирала отчасти,но не си спомням в момента.Виртуално не ми е трудно да си призная,че съм егоист и може би това ме е спасявало.Тези смърти са присъщи на нежните и всеотдайни души.Винаги повече съм вземала, отколкото давала.
Виж целия пост
"Били ли сте мъртви"?
- Публикувана: 20 юни 2008, 15:14 ч.
- Последно мнение: 24 юни 2008, 14:00 ч.
# 76
22 юни 2008, 12:05 ч.
Права си.
Като спрях да се боря с егоизма си и го приех за нещо нормално, все по често се чувствам "жива".
Виж целия пост
Тези смърти са присъщи на нежните и всеотдайни души.
Права си.
Като спрях да се боря с егоизма си и го приех за нещо нормално, все по често се чувствам "жива".
# 77
22 юни 2008, 13:38 ч.
Все още не съм "умирала", защото много ми се живеееее!
Голям оптимист съм по принцип и за това трудно падам
по гръб!
Виж целия пост
Голям оптимист съм по принцип и за това трудно падам
по гръб!
# 78
22 юни 2008, 14:51 ч.
Самосъжалявам се от време на време, но не броя това за смърт.
"Умирала" съм два пъти и нямам спомен как се оправих... Сякаш се преродих и съм съвсем друга.
Винаги съм мислила, че има и по-страшно, че не бива да се предавам, че нищо не може да ме сломи. Но при тези два пъти наистина бях на ръба, дори нямах нужда да сложа край на физическото си съществуване, защото усещах, че ще дойде естествено и то скоро. Не искам никога да се повтаря това усещане,но ако все пак се случи мисля,че единственото решение е да се "погребеш" и да се "родиш" отново....
Виж целия пост
"Умирала" съм два пъти и нямам спомен как се оправих... Сякаш се преродих и съм съвсем друга.
Винаги съм мислила, че има и по-страшно, че не бива да се предавам, че нищо не може да ме сломи. Но при тези два пъти наистина бях на ръба, дори нямах нужда да сложа край на физическото си съществуване, защото усещах, че ще дойде естествено и то скоро. Не искам никога да се повтаря това усещане,но ако все пак се случи мисля,че единственото решение е да се "погребеш" и да се "родиш" отново....
# 79
23 юни 2008, 14:02 ч.
Точно така в мен умряха всички емоции... Дори когато понякога ми спомене някой, че в постовете ми имало злоба или хъс ми става малко смешно - отдавна не съм способна на друго, освен на мъничко ирония... А в живота ми пък е съвсем зле... Неконтактна съм и гледам тъпо 
.
Виж целия пост
Горчилката (или витриолът, както предпочиташе да я нарича д-р Игор) взема на прицел най-вече волята. Хората, засегнати от тази болест, постепенно згубват желание за каквото и да било и след няколко години вече не са в състояние да излязат от своя свят, понеже са изразходили огромно количество енергия, за да издигнат високи стени и да направят действителността такава, каквато те искат да бъде. Тези хора не само избягват външните атаки, но ограничават и духовното си израстване. Продължават да ходят на работа, да гледат телевизия, да се възмущават от уличното движение и да създават деца, ала това става автоматично, без особени вътрешни емоции, защото всичко у тях е под контрол. Основният проблем на отравянето с горчилка се състои в това, че силните чувства - омраза, любов, отчаяние, ентусиазъм, любопитство — също престават да се проявяват. След известно време у отровените с горчилка изчезва всякакво желание - нито им се живее, нито им се умира, и точно в това се състои проблемът им.
Из "Вероника решава да умре" Пауло Куелю
Линк към книгата
П.С Препоръчвам книгата, разказва се точно за една Верояника, която е решила, че вече е умряла...
Из "Вероника решава да умре" Пауло Куелю
Линк към книгата
П.С Препоръчвам книгата, разказва се точно за една Верояника, която е решила, че вече е умряла...
.
# 80
23 юни 2008, 19:19 ч.
Кое ми се струва странно ли? Странно ми се струва това, че хората го възприемат за човек със много силен дух и черпят сили от него, вземат го за пример за подражание, а всъщност изобщо не е бил такъв - само от време на време и то само в поезията си, в истинският си живот той е бил изключително слаб и уязвим и е имал огромни пропадания на духа - рецептите за повдигане на духа, които е давал в стиховете си, при него самия не са работели. Ако някой може да бъде пример за силен и устойчив характер, това по-скоро е жена му - Надежда Захариева.
Виж целия пост
била съм, преди 15г и имаше конкретен повод. Превъзмогнах го и повече не съм била.
Поезията не ми е помагала, напротив повече ме забива.
За Дамян Дамянов, защо да е странно? Човека го е написал, защото се е чувствал така, за себе си го е написал. Щастлив човек ли да напише такива стихове? Който не го е изпитвал?
Поезията не ми е помагала, напротив повече ме забива.
За Дамян Дамянов, защо да е странно? Човека го е написал, защото се е чувствал така, за себе си го е написал. Щастлив човек ли да напише такива стихове? Който не го е изпитвал?
Кое ми се струва странно ли? Странно ми се струва това, че хората го възприемат за човек със много силен дух и черпят сили от него, вземат го за пример за подражание, а всъщност изобщо не е бил такъв - само от време на време и то само в поезията си, в истинският си живот той е бил изключително слаб и уязвим и е имал огромни пропадания на духа - рецептите за повдигане на духа, които е давал в стиховете си, при него самия не са работели. Ако някой може да бъде пример за силен и устойчив характер, това по-скоро е жена му - Надежда Захариева.
# 81
23 юни 2008, 19:42 ч.
Аз намирам за логично, да търсиш утеха от човек, който изживява нещо подобно, не от такъв който не би те разбрал. Съвета дали ще работи или не, мисля няма значение, важно е да видиш, че не си сам, че и друг изживява това, което ти. Като хленчите, да хленчите заедно. Да откриеш себе си, в неговите стихове.
Виж целия пост
# 82
24 юни 2008, 01:02 ч.
не, винаги съм усоявала да обърна гръб и да продължа нататък..понякога дори и без да се обърна, за да погледна "остнаките".
Виж целия пост
# 83
24 юни 2008, 01:35 ч.
да, бях. и то бая дълго време. не стана изведнъж. умирах малко по малко.
радвам се, че мина.
сега пак съм сред живите.
Виж целия пост
радвам се, че мина.
сега пак съм сред живите.
# 84
24 юни 2008, 02:43 ч.
Някой по-горе каза, че когато е спрял да се бори с егоизма си, се епочувствал жив...
А как се справяте с чувството за вина от проявения егоизъм тогава?
Виж целия пост
А как се справяте с чувството за вина от проявения егоизъм тогава?
# 85
24 юни 2008, 08:40 ч.
Tъй като аз го казах това, ще ти отговоря. Няма вина в това да изпитваш умерена доза егоизъм.
Почувствах се наистина жива от това да правя нещо и за себе си, защото това да живееш за другите е адско.Нито благодарност получих, нито нищо.
Надявам се да си удовлетворена от отговора ми, защото не ми се навлиза в подробности.
Виж целия пост
Някой по-горе каза, че когато е спрял да се бори с егоизма си, се епочувствал жив...
А как се справяте с чувството за вина от проявения егоизъм тогава?
А как се справяте с чувството за вина от проявения егоизъм тогава?
Tъй като аз го казах това, ще ти отговоря. Няма вина в това да изпитваш умерена доза егоизъм.
Почувствах се наистина жива от това да правя нещо и за себе си, защото това да живееш за другите е адско.Нито благодарност получих, нито нищо.
Надявам се да си удовлетворена от отговора ми, защото не ми се навлиза в подробности.
# 86
24 юни 2008, 13:30 ч.
И това ми стига, макар, че ми се четат подробностите..
Аз съм от тези, които блъскат за неблагодарност и сякаш се чувствам жива само когато някой от тези хора се сети, че друг (аз) прави нещо за него, а не за себе си..
Нищо не ми се разбра май.
Виж целия пост
Аз съм от тези, които блъскат за неблагодарност и сякаш се чувствам жива само когато някой от тези хора се сети, че друг (аз) прави нещо за него, а не за себе си..
Нищо не ми се разбра май.
# 87
24 юни 2008, 14:00 ч.
Ева разбирам те, защото отчасти и аз приличам на теб,
но имам и дозата егоизъм, която ми позволява да мисля
и за себе си!За да мага когато се обърна назад да кажа
че бях всеотдайна ,но уважавах и своите желания и за това
съм доволна от живота си!
Виж целия пост
но имам и дозата егоизъм, която ми позволява да мисля
и за себе си!За да мага когато се обърна назад да кажа
че бях всеотдайна ,но уважавах и своите желания и за това
съм доволна от живота си!
Препоръчани теми