Съвсем скоро загубих детето си...Няма нужда да ви казвам как се чувствам в момента, всички в този подфорум са го изпитали.
Всеки ми казва, че ще си имаме друго, че сме млади...дежурните реплики. Аз също се замислям, дали пак да опитаме. На ден по 1000 пъти си променям решението. Тъкмо се навия малко и хоп, веднага ми изникват аргументи "против", Тъкмо се откажа и се сещам, че има и "за"...Вече съвсем се обърках...
Искам, защото дъщеря ми не трябва да остане сама (аз имам сестра и не мога да си представя какво щях да правя ако я нямаше); защото имам толкова много любов, която искам да дам; защото си мисля, че с другото бебе ще се върне и частичка от Теди; защото нямам много време за чудене-почти на 33 съм; защото всичко си стои изпрано и подредено в скрина и нямам сили да ги прибера някъде, подаря, продам или изхвърля
В същото време сама се отказвам...почти нищо не съм свалила от предната бременност (кг); не мога да разбера дали искам бебе или моето, същото бебе; няма ли да се разочаровам един вид, че не е същото и да не го обичам; ще мога ли да изтърпя една нова бременност (страх, страх и пак страх дали всичко ще му е здраво); дали си струва да опитам, може би щом Господ е решил да ми вземе детенцето, просто трябва да си остане с едничко; и най-важното - няма ли Теди да ми се сърди, все едно му търся заместник?
Ей такива мисли ме тревожат...Вчера срещнах бивша колежка, изгубила детето си в дните преди термина. След това има пак момченце. Каза ми, че не се забравя, но обича и другото си дете.
Знам, че го гушках, дрешките му още миришат на НЕГО. Заради дългите престои по болници съм си го гледала самичка денонощно и ужасно ми липсва...
Виж целия пост
Всеки ми казва, че ще си имаме друго, че сме млади...дежурните реплики. Аз също се замислям, дали пак да опитаме. На ден по 1000 пъти си променям решението. Тъкмо се навия малко и хоп, веднага ми изникват аргументи "против", Тъкмо се откажа и се сещам, че има и "за"...Вече съвсем се обърках...
Искам, защото дъщеря ми не трябва да остане сама (аз имам сестра и не мога да си представя какво щях да правя ако я нямаше); защото имам толкова много любов, която искам да дам; защото си мисля, че с другото бебе ще се върне и частичка от Теди; защото нямам много време за чудене-почти на 33 съм; защото всичко си стои изпрано и подредено в скрина и нямам сили да ги прибера някъде, подаря, продам или изхвърля
В същото време сама се отказвам...почти нищо не съм свалила от предната бременност (кг); не мога да разбера дали искам бебе или моето, същото бебе; няма ли да се разочаровам един вид, че не е същото и да не го обичам; ще мога ли да изтърпя една нова бременност (страх, страх и пак страх дали всичко ще му е здраво); дали си струва да опитам, може би щом Господ е решил да ми вземе детенцето, просто трябва да си остане с едничко; и най-важното - няма ли Теди да ми се сърди, все едно му търся заместник?
Ей такива мисли ме тревожат...Вчера срещнах бивша колежка, изгубила детето си в дните преди термина. След това има пак момченце. Каза ми, че не се забравя, но обича и другото си дете.
Знам, че го гушках, дрешките му още миришат на НЕГО. Заради дългите престои по болници съм си го гледала самичка денонощно и ужасно ми липсва...
, болката и любовта към Теди ще са част от теб!
. Желая ти много сили и кураж. 
/. Но за себе си просто бях с уговорката, че това нищо не значи, че не значи, че правя планове за друго бебе. С времето обаче почна да ме човърка. Осъзнах, че много ме е страх, ама повече искам бебе. Че желанието надмогва страха. Забременях и сега не е истина каква бременност карам. Май през целия си живот не съм била под такова напрежение и не съм хабила толкова нерви.Но вярвам, че когато всичко приключи успешно, ще си е струвало... 
Докато си гледах баткото си му родих другарче.Най-важно е човек да е психически спокоен,за да опита ОТНОВО.Успех 
за малките ни ангелчета с любов