
Завиждащите за това, че съм без дете - не съм сигурна, че има за какво толкова да се завижда. Вярно, че вече 2 нощи спах като отрязана талпа, без Маги да ме буди, за да я завивам, вярно, че не съм тичала така след работа, за да приготвям специално за нея вечеря или за да й заредя хладилника и шкафа с лакомства, вярно, че не съм прегракнала от викане по площадката и нямам пришка на езика от повтаряне на едни и същи неща, но повярвайте ми - всичко това ужасно ми липсва, хитрите й очички като направи беля, непрекъснатото бърборене, което на моменти страшно ме изнервяше, непрекъснатот й тичане нанякъде - такава част от нормалния ми , ежедневен живот явно е станало всичко това, че липсата му се усеща много силно. А и факта, че като я питах вчера дали й е мъчно за вас така категорично каза"Не", че чак сърцето ме заболя.

Та ще си се оплаквам и ще ви рева, свиквайте, дето се вика, щото цяло лято като я пратя на Велинград още повече ще ми липсва.

Но стига за мен.
Скарлет, радвам се, че вече си се поуспокоила и че Тони се е "подобрил" откъм заиграване и говорене. Жалко само, че го е повторила ангината, но дано е за последно и скоро и това да приключи.
Аги, и аз бих завела Маги на ортопед, не мисля, че е от обувките.
Енви, това с настройването срещу дежурните градини и сборните групи - много гадно.

Опс, отлитам по задачки
но от парапет хи4 не й хрумва на нея пък
Хубаво е да си починеш няколко дни, но ти като знаеш, че е за толкова дълго и те разбирам, че ти е мъчно.
