Раждане в АГ "Света София"(бившата Тина Киркова)

Здравейте, остават ми малко дни до секциото и днес мисля окончателно да подготвя багажа. Породиха ми се няколко въпроса и ще се радвам да ми дадете отговор
1. Колко време след секциото се позволява да се пие вода, ако съм със спинална упойка?
2. Нали постъпвам с едно пликче с няколко неща вътре, а кога да ми донесат останалия багаж, след реанимацията ли?
3. Кога показват бебето на таткото? А мен кога?
4. Колко време продлжава това чувство , че умираш от студ след операцията?
5. Мъжа ми твърдо е решил да си взима отпуск та да е при мен през цялото време, когато са разрешени посещения ( надявам се да съм във двоен вип), дали е възможно това? Не съм влизала никога в болница до сега...
Така...мисля, че имаше още нещо, за което се чудех, но забравям за  от 4 до 5 секунди 

1. На мен ми дадоха веднага да пия вода,защото боли адски много главата от упойката.
2. Аз си бях взела:Нощница,чехли,кърпа,мокри кърпички(за мен),дам.превръзки,тоалетни принадлежности,сок от ябълка,връхна дреха и стар мобилен тел. за да съобщя на таткото добрата новина 
3. На нашия татко го показаха веднага след като я изкъпаха и увиха.А на мен още като я извадиха и още един път след като я изкъпаха.И после чак на другия ден.
4. Хмм няколко часа,при мен не бяха малко(около 8 или9)
5. Ако заявиш,че искаш вип стая ще те настанят веднага,ако има свободна такава.
Ако не когато се освободи.
Така беше при мен на 14.03.2009год.

1. Веднага след като те преведат в реанимация и имаш вода под ръка. Аз бях ужасно жадна и веднага пих вода , много бързо ми я донесоха. Редактирам се , видях че Вече жена му е писала за болката в главата, задължително си разтваряй Солпадеин във водата за да няма болки от упойката и 6-те бутилки мин. вода ги изпий колкото може по-бързо, за да изпишкаш остатъците от упойката.
2. Да, след като те преведат във ВИПа.
3. Ако си с избор на лекар , веднага му го показват щом бъде изкъпано, повито и там цялата процедура по първите изследвания, т.е. докато теб те шият. Отново ако имаш уговорка с лекар, могат да те изведат с количката на входа на Хирургия на млечна жлеза , откъдето е пътя за неонатологията на 2 ет. и таткото да те види, преди да те вкарат в реанимацията.
4. Субективно е , но ако си добре завита няма да го усетиш.
5. Възможно е , но и на теб няма да ти е комфортно, на другото момиче също предполагам. Ще имаш нужда да си почиваш и да подремваш   , посещенията макар и много емоционални, в този момент мен ме натоварваха
Стискам ти палци всичко да мине леко и по вода и скоро да гушкаш най-хубавото бебче  

Хайде най-накрая и аз да разкажа за моето раждане. Пускам го и тук защото раждах в ТК, въпреки че го писах за отчетната си темичка основно 
  В понеделник на четвърти, когато беше и термина ми все още нямах никакви признаци за раждане. До обяд бяхме навън с каките и една приятелка, поиграха си хубавко. Прибрахме се, мъжът ми легна с тях да ги приспива, а аз бях планирала като успее да го прилъжа да си легнем, с цел стимилуране на раждането  Докато чаках реших обаче да измия прозорците. Още след първия прозорец ми потече повечко, но все още смятах, че е малко по-обилното течение което имах към края. Отидох до банята, но реших че не са водите и се върнах да мия. Е след малко вече беше сигурно, че отново започвам с изтичане на околоплодните води, както и предишния път и както и лекарката ми каза, че може да стане отново. Отидох и казах на таткото. Каките тъкмо бяха заспали, беше три часът следобед. Обадих се на лекарката ми и и казах че са ми изтекли водите, но все още нямам контракции и кога да тръгвам към болницата. Тя ми каза, че мога да изчакам около два часа или ако почнат контракции по-рано. Исках каките поне малко да се понаспят  Към четири и нещо ги вдигнахме да стават и мен ме започнаха контракциите.
   Както и предния път в колата вече бяха сериозни на пет минутки, добре че беше празник и София беше ненаселена, че иначе незнам как щяхме да се доберем от Младост 4 до ТК  Приеха ме отново с 4 см разкритие към пет часа  . Бяхме се разбрали с моята лекарка, лекаря на смяна след като ме прегледа да и звъннем и да се разберем какво да правим. Според него бебето беше голямо и нямало да може да се роди нормално, но решихме да изчакаме моята лекарка. Тя каза че до час максимум ще дойде в болницата.
    Сестрата която ме приемаше беше много миличка и добричка, клизмата почти не я усетих. В предродилна само не ми допадна една навъсена лекарка, която точно по време на контракции ми слагаше абокат или правеше тест за упойка, но от всички останали съм доволна. Сложиха ме на запис на тонове, което беше най-неприятната част, защото трябваше да лежа. Контракциите си ми станаха доста начесто и признавам си доста болезнени. Когато успях да ги накарам да стана, беше малко по-добро положението, поразходих се, отидох и до тоалетната, дори усещах леки напъни, но смятах че от час имам контракции и не може да е това  За съжаление лекарката ми дойде към шест часа, около час след като се чухме и отново ме накара да легна. За съжаление не и хареса това което вижда. Матката ми се стягаше по някакъв странен начин. Ставаше като пясъчен часовник, лекарката го нарече пръстен на нещо си и всъщност бебето оставаше високо горе като топка. По време на контракция лекарката ми ме провери дали слиза надолу и каза че въпреки че съм вече с 8-9 см разкритие (това разкритие го получих за час и то без системи) бебето не слиза надолу и смята че е по-голямо за моите възможности. Притесняваше се от евентуална руптура от предишното секцио и ме питаше къде ме боли. В този момент обаче с тези чести конткракции единственото което успях да каже е че ме боли навсякъде  Според нея и останалите лекари най-разумното беше секциото и аз се съгласих. Всъщност постигнах това което исках, бебка беше тръгнала нормално да се ражда, когато тя самата си реши, и беше минало почти цялато раждане нормално  Бяха ме оставили да се опитам, без да правят секцио веднага само заради предишното.
   От тук нататък нещата се развиха много бързо, закараха ме в операционната, изчаках три минутки докато по спешност извикат анестезиолога, които ми се сториха много дълги, защото контракциите бяха на по-малко от минутка. Анестезиолога успя между две контракции да ми намаже гърба и между други две да ми сложи упойката, като накрая тъкмо ме хващаше нова контракция и той ме помоли още само секунда да не мърдам. Влюбена съм в този човек, изобщо нищо не усещах от тук насетне, за разлика от предишното секцио, като през цялото време ми говореше и ме успокояваше. Добре че чух Ели как изрева, за  да разбера че са я извадили. Показаха ми я набързо, че е момиченце и я отнесоха да я оправят. След малко ми я донесоха вече измита да си я целуна и казаха че е 3750 и 51 см, това стана в седем часа. Забелезах само големите и бузки, защото по това определено се различаваше от каките когато се родиха  Реално в три часа ми изтекога водите, контракциите почнаха в четири и нещо, в шест вече бях почти с пълно разкритие, а секциото приключи в седем  вечерта Бях доволна и щастлива 
     Преведоха ме в реанимация. След няколко часа когато започнах да си чувствам краката започнах да си ги местя. След шест часа вече се въртях в леглото си. Искаха на следващия ден късно следобед да ме раздвижват, но аз станах в седем сутринта, тосет 12 часа след раждането. Тъй като се чувствах добре настоях още този ден на обяд да ме преведат във Вип стая. Накрая вдигнаха ръце от мен и се съгласиха. Така че с малката бонбонка, по малко от 24 часа от раждането бяхме заедно, тя се роди в седем вечерта, а в 12 на обяд вече бяхме заедно във двойната вип стая  И от това съм много доволна, защото едно от основните неща заради които държах на нормално раждане беше за да не сме дълго разделени с нея.
      От тогава постоянно си я гушкам и и се радвам, а тя засега е едно много крокто бебенце което е много послушно 
      Няма как да не разкажа и малко за кърменето. Още в реанимацията на ръка започнах да изцеждам по няколко капки. От момента в който ни преместиха във Вип стаята, спрях да давам АМ което ми носеха, то беше по 20 мл и започнах да си я кърмя колкото по-често мога, например на всеки два часа и от двете гърди. Дори и аз се притеснявах, че стои гладна, но знаех че това е правилното  Само първата вечер се съгласих от 12 вечерта до 6 сутринта да остане в детската стая, защот още ми трябваше съвсем малко да се възстановя. На следващия ден вече по обяд усетих че почва да слиза преходното мляко, дотогава беше само коластрата и че малката започва сериозно да преглъща и хапва. Не закъсня и пълненето на памперсите, като до вечерта вече минахме през меконуима и стигнахме до почти нормално изглеждащото кърмаческо ако. Сутринта при детската консултация когато ги мерят, ми докладваха че малката на 1,5 дни е спаднала със 170 грама, което е нормално за бебе родено 3750 гр  . На следващия ден вече беше наддала 20 грама и спряха да ми носят и АМ, като казах че сме си само на кърма  Следващите дни наддаде още 50 и 20 грама и я изписаха само 80 грама по-лека отколкото се роди на петия ден  На третия ден минах през препълването на гърдите, което за два дни се нормализира, но при цеденето съвсем малко колкото да се отпуснат леко гърдите събирах по 400 мл някъде за денонощие, което каките с удоволствие изпиха от шишенце. Вече няма излишък така че това им беше  Описвам го това за всички мами на които им предстои секцио, при мен може би малко по-бързо се развиха нещата защото ми е второ ражадне и кърмене, но и предишния път беше много подобна ситуацията, само че тогава няколко пъти давах и добавка след като бяхме заедно с малките, но и кърмех много често и още на следващия ден ми беше слязла кърмата 
    Съжалявам за дългия пост, но нямам време да редактирам, защото малката гладничка се събуди 

Честито бебенце Aila. Да е много здрава и да ви радва много всички. Ти си мама героиня, сега видях, че си имаш и близначки. Всички да са ти живи и здрави.
Всичко звучи супер, най-ми хареса това с кърменето. Аз с първото имах бая трудности, но благодарение на форум кърмене го докарах до успешно кърмене почти до 2 години. Сега смятам, ако съм добре живот и здраве, както и бебето, да си го държа колкото се може при мен да ми слезе млякото, но има време.

Geraldine, дано съм полезна, въпреки че повтарям:
1. С вода и ябълкови сокове се наливах от самото ми оставяне в реанимация. АГ ми беше казал да пия и Сулпадейн, даже начесто, но анестезиоложката (д-р Войнова) каза, че май нямало особен смисъл. Глава не ме е боляла изобщо, около мен мамите с второ секцио се оплакваха повече от главоболие, но май не е определящо.
2. аз постъпих с багаж за реанимация и с багаж за родилното. Вече не помня какво къде е имало, но си беше май бая багаж.
Помня, че след операцията си намерих сакчето под леглото, на което ме сложиха в реанимация.
Никой нищо не ми е казал за това, че е можело например таткото да ми го донесе на другия ден, или че е много.
3. Бебето ми го показаха опаковано, дадоха ми да го цункам. Като го извадиха чух часа, килограмите и колко е високо.
После са го занесли на таткото. От операционната ме закараха с количката на изхода на родилното (там се показват бебетата от майките в родилното), но таткото откъде да знае, че и мен ще ме закарат при него и си беше тръгнал (то беше и 2 и 30 през нощта де). Аз ходих да си я видя някъде 36 часа по-късно, но не съм я мислила много, бях спокойна и уверена, че е добре.
И аз копах да се раздвижвам бързо - даже сама седнах 6-7 часа по-късно, изведоха ме първа от реанимация, въпреки че бях последната оперирана. Но нямаше места за следващите родилки, та затуй.
4. Аз не помня чувство на студ. Явно е имало, но едва ли е било неприятно. Помня, че като ти включат система в предродилно почваш да трепериш - та ако ти се случи, да не се притесняваш.
5. Според мен по-важно е да се наспиш и да си починеш, но ако искаш мъжо ти да е при теб през цялото време няма лошо. Идея как е във випа, аз бях в стая с още 2 момичета, спях по цял ден и се раздвижвах, бебетата си ги взимахме само да ги храним.

Ох, стана дълго, съжалявам, но ми стана някакси носталгично.
Стискам палци да не се тревожиш, да мине бързо и леко и разбира се резултата да е здравичко бебенце.

Благодаря ви от сърце 
Чакам таткото да ме вземе и отиваме за вода и Солпадеин това е последното, което  трябва да купя май.
Аз днес си мислех, че  таткото ще е припаднал от кеф като види беба и мен няма да ме забележи като ме покажат 
Да си призная страх ме е, но знам, че всичко ще мине и искам само да си видя здраво бебето, другото ще си го изтърпя.
Иначе отивам в понеделник и се предавам на вратата 
Aila , пак честито бебе   , увлекателно разказваш 

Хубаво е да има някой при теб, но не забравяй, че в стаята има още една жена, която ще е по цици и ще се опитва да кърми- така че не прекалявай с посещенията. Аз виках мъжа ми за 15 мин да донесе храна и го гонех, но съквартирантката покани доста хора, които стояха доста часове- изнервящо е.

За целодневно висене на роднини си има единичен ВИП.

А не може ли да се излиза навън, и на мъжа ми, сигурна съм няма да му е удобно да стои в стаята повече от 15мин.

Може    на 5-тия етаж има кафене, аз там си водех посетителите ,  така можеш и самата ти да ограничаваш престоя на хората които идват при теб . Режимът е свободен и всеки може да идва при теб в определеното време, но тъй като ти ще имаш нужда от почивка е хубаво да определяш правилата и да си казваш , че отиваш да почиваш. Разбира се, че мъжът ти ще иска да прекара повечко време с вас и това е напълно нормално и допустимо. Не се притеснявай всичко ще си подредиш , като  време спрямо теб с бебка  Важното е да сте живички и здравички 

pitia, благодаря много 

Честито бебче на Aila много да ви радва.
Мила Geraldine това лекарство  Солпадеин на мен лично не ми помогна за Ужасното главоболие.
И затова постоянно си исках течен Аналгин (точно за 3 мин. с него ми минаваше всичко)
Така че ако и на теб не ти помогне си поискай от акушерките.
Успех 

Geraldine,
Стискам палци всичко да мине добре! 

  Мерси за поздравите 
  Ако смятате да кърмите течния аналгин е по-добър избор пред сопладеина 

Наистина ли?

Аналгинът е с краткатрайно действие , при други коремни операции като отстраняване на миома се замества с диазепам, но тъй като тук става въпрос за секцио ти бодат гъза   с него за по-щадящо. След разговор с анестезиолога док. Игов и неонатоложката док. Стоичкова се убедих че Солпадеина е помагащото лекарство , според тях няма отношение към кърмата или качеството й, създава комфорт на майката. И на по-късен етап пак съм ползвала Солпадеин , кърмата я спрях миналия месец  
От друга страна нали зорът е да не те боли след операцията , за болките от операцията си искай аналгин от акушерките , но конкретно за болката в главата от това че си била със спинална упойка , решението е огромно количество вода и Солпадеин. Болката в главата или по-скоро в тила може да се появи дори на 3-4ти ден след операцията именно от липса на течности . А относно кърмата , като се има предвид с колко химия си дрогирана при поставянето на упойката, количеството антибиотици ... Солпадеина ти е най-малката грижа и е много безобиден