Не го знаем тоя, за първи път го виждаме. Не е от общежитието. Бил е на купон явно и е решил да мине и през нас , нали сме на първи етаж. Всеки влизащ/излизащ минава през нас. Отделно отвънка на прозореца застават скитници и ч*икиджии.
Друг път /аз не съм била/ някакъв друг луд забивал ножове по вратата.
А за капак на всичко, не можем да си починем, зашото кюрдската общност от 2 часа седи тук и псува БГ и българите, а не се сеща, че ни се иска да си починем....
Сега по светло търсихме частите от телефона, но безуспешно. И главите ни не го побират, истина ли е било или кошмар. Болките в челюстта и тялото доказват, че е истина.
Мислех си, че онзи ще убие ахмед. Не му пука, че и аз бях на земята, не ми пука за мен, но не искам вече да виждам мъртъв никой, който обичам