Бихте ли дарили яйцеклетка?

hedra, zа съжаление повечето от читателите не приемат книгата zа неЩо, което би могло  да се случи, а zа неЩо, което е факт. Точно като ефекта от антиаборт кампанията. Там се каzва, че абортът може да доведе до стерилитет и мен вече ме попитаха колко аборта имам.  

Да, вероятно това е проблемът с книгата - за анти-аборт кампанията не искам да коментирам, там не ми е нужно да съм минавала през борба със стерилитета, за да разбера защо предизвика такъв протест. В книгата очевидно чисто художествените недостатъци (това, че звучи повече като документалистика, отколкото като роман плюс извадките от изследвания и журналистически материали и т.н.) може да подвежда към възприемане като реалност на фикцията и оттам да идва объркване.
Което пак не променя факта, че възбужда въпроси. На мен затова би ми била интересна една дискусия за опасенията, свързани с книгата - ако има такова обсъждане в специализирания подфорум, ще ми е интересно някой да даде линк, защото действително ме вълнува. Из темите досега срещам опасения, че хората можело да си изградят неправилно мнение за АРТ, един вид че обслужват капризи (напр. сдобиване с дете от желан пол и със съответни характеристики), а не помощ за семействата с проблеми. В книгата обаче нямаше такава визия или поне аз не съм я възприела така (ако нещо съм пропуснала). За мен интересната посока беше друга - съдбата на генетичния материал (да го кажем така най-общо, в това число включвам дарените яйцеклетки, сперма и ембриони). Това бяха неща, над които никога не съм се замисляла и затова ме впечатлиха.
И да върнем темата към темата все пак - в тази светлина с донорството на яйцеклетки се изправят също различни въпроси, за които ми е интересно има ли отговор.
Примерно - ако аз даря яйцеклетки в хода на моя инвитро процедура, това дарение как изглежда? Приспада ли ми се нещо от сумата за процедурата, т.е. дареният генетичен материал безвъзмездно дарение ли е или е един вид `продажба` на генетичен материал. Изобщо не питам заради финансовата страна на въпроса, разбира се - а заради следващия ми въпрос. Ако приемем, че от моя страна дарението е абсолютно безвъзмездно (т.е. аз не съм обезщетена с намаляване на сумата или по друг начин), на кого дарявам яйцеклетките - на определен реципиент, на банка с яйцеклетки или на клиниката? Ако е на клиниката - безвъзмезно дарените от мен яйцеклетки също така безвъзмездно ли се дават на нуждаещите се, или те си заплащат за използването на този генетичен материал? Ако се заплаща, какво точно се заплаща - само сумите, изразходвани за съхранение на безвъзмездно дарената яйцеклетка до момента (което реално е единственият разход от страна на клиниката) или се плаща солидна сума за услугата, която се предоставя?
Изрично е да казвам, че според мен би било изключително неморално, неетично и буквално престъпно безвъзмездно дарени яйцеклетки да се предоставят срещу солидно заплащане на нуждаещите се заради рядко срещаната услуга и липсата на конкуренция
Ако пък се предоставят безвъзмездно, тогава как става подборът на кого да се предоставят (предвид че броят на дарените със сигурност е многократно по-малък от броя на нуждаещите се) - взимат се предвид физически характеристики или по друг начин? Как се определя кой точно ще получи тези яйцеклетки - по ред на номерата на чакащите или по друг принцип (и какъв)?
И какви са моите гаранции, че един ден детето ми няма да се ожени за свой полубрат или сестра - макар и много малко вероятно, това изобщо не е изключено, особено ако се създава само локална банка с дарени яйцеклетки, която съвсем естествено ще се разполага само в 2-3 големи града с клиники по репродуктивни технологии и съществува реалната възможност някое неизвестно семейство в София да използва дарената от мен яйцеклетка и децата ни да раснат в близост. Ясно, че този вариант вече е съвсем подбуден от сюжета на книгата - но пък това е едно от нещата, които звучат абсолютно реалистично.
Ей такива въпроси ми се завъртат при едно замисляне в тази посока - ще се радвам на разяснения, както и на мнения по въпроса.

Аз също четох наскоро "Стъклени съдби". Жанрът на романа разиграва един анти-утопичен сюжет на принципа "какво би станало, ако....".  Мнението ми за книгата като литература всъщност е доста ниско. Има много недостатъци и грапавини като стил, като изграждане на характерите, като сюжет дори, ако щете. Както при hedra, за мен лично интересното беше именно в темата за съдбата на генетичния материал и необходимостта от строги законови норми, които да регламентират използването му.

Моето лично убеждение и вярване е, че всяко човешко същество има право да знае своя произход и биологичните си родители. Това убеждение не подлага на съмнение методите за подпомагане на репродукцията, а по-скоро ме кара да се интересувам именно от етичните им аспекти. Разиграната ситуация в романа, макар и доста подсилена и хипертрофирана, никак не ми се вижда толкова невъзможна. Мисля, че идеята на книгата е именно в това да привлече вниманието към възможните усложнения от разрастването на репродуктивната индустрия, а не да оспорва нейната целесъобразност и необходимост. 

hedra, имаШе тук някъде тема zа донорство на яйцеклетки, в която сигурно Ще намериШ отговори на много от въпросите ти. Доколкото zнам двойката, която получава яйцеклетки поема раzходите по процедурата на донорката. Убедена съм, че има жени, които го правят беzвъzмеzдно, ако те правят процедура и реагират добре на стимулацията, т.е. имат доста яйцеклетки.

Да, знам за вариантите, при които едно семейство спонсорира процедурата за друго, за да получи част от яйцеклетките. Тук нещата са ясни, защото има ясен реципиент и договорка, семействата обикновено се познават и според мен това е много добър вариант, който изключва голяма част от опасенията. Интересува ме другата възможност - ако човек, воден от благородни подбуди, има желание безвъзмездно да дари яйцеклетки, без намерение да ползва лично част от тях, какво ще се случи и как са регламентирани нещата. Макар че такъв вариант по очевидни причини едва ли се случва - най-малкото защото не е ясно кой ще поеме финансовата страна на въпроса. Ако го прави клиниката, тогава тя става собственик на тези яйцеклетки и може да ги `продава` на нуждаещите се, както и да формира банка за клетки - което вече никак не прилича на фикция... И оттам възникват ужасно много правно-етични въпроси за съдбата на тези яйцеклетки.

Защо се зацикляме само върху даването на генетичен материал само от жената,ами ако един мъж има деца от няколко жени това не е ли същото,хипотетично тези деца пак биха могли да се оженят един ден. От друга страна може би изхождате от презумпцията,че инвитро опита на реципиента ще е 100% успешен,което далеч не е така за съжаление. С оглед на предпазване на детето от среща с евентуално негов генетичен роднина аз съм за неговото информиране в подходящ момент относно произхода му.Разбира се проблема има различни гледни точки и касае вътрешната настройка на всеки и разбирането му за живота. Аз като нуждаеща се от донор благодаря на всички готови да подадат ръка на жени като мен, мисля,че едва ли жена дарила част от гените си на която и да е от този форум би съжалила след години защото всички пишещи тук са осъзнали какво е майчинството още преди да са го изпитали просто защото първо са го изстрадали. Успех на всички даряващи и приемащи и да знаете,че "съдбата помага на смелите".

Не знам как е в България, но финансите се отнасят само за медицинските процедури и те се поемат от здравната осигуровка. Не е ли и в България така?

Аз поех финансово опита на другата двойка и получих половината яйцеклетки,здравната каса не пее в хора.

Не. Тук касата поема само част от разходите, и то далеч не на всички нуждаещи се семейства, а само за който отговаря на определени условия и успее да се класира в определената бройка за годината. Т.е. обикновено семействата сами поемат разходите по процедурата, които са значителни.
Ами просто темата е за донорството на яйцеклетки, затова се говори повече в тази посока - иначе ясно, че същото важи и за донорската сперма. Даряването на яйцеклетки обаче е доста по-сложно и потенциално опасно за дарителката и съответно е свързано с много повече етични въпроси и спънки. Не мисля, че някой, дарил яйцеклетка, ще има за какво да съжалява някой ден - стига нещата да са уредени по най-добрия начин (донорството да не е анонимно, децата да се уведомяват в един момент за генетичното родство и ред други неща, които за момента изобщо отсъстват като законови разпоредби).
Пожелавам ти успех в намирането на донор и раждане на желаното бебенце (или бебенца)

По думите на моята лекарка, в началото донорството не е било анонимно както в Англия /мисля,че едно момиче писа за това/ и донор и рецепиент вървяли ръка за ръка ,посещавали и психолог,но практиката показала,че възникват проблеми от емоционално естество-говорим за случаите когато донорът е не само донор,но и се стимулира за свой инвитро опит,по-точно става въпрос за евентуален положителен резултат за реципиента и отрицателен за донора ,поради което решили да е анонимно. Колкото и законно да са уредени нещата ако една клиника не държи на морала и репутацията си винаги би могла да ни манипулира относно брой извадени яйцеклети,брой оплодени ,брои трансферирани и т.н. Аз получих 8 яйцеклетки ,но ми трансферираха 3,получих снимка на ембриончетата,които между впрочем от самото начало приех като част от мен и не съм имала никакви ама никакви притеснения относно чуждия генетичен материал и т.н просто ги обикнах защото те сбъдваха нещо,което от 23годишна ми изглеждаше като невъзможно. Както казах получих снимка на ембриончетата,но откъде мога да знам,че това са нашите ембриончета и че не съм получила 3 вместо 8 яйцеклетки,които са били хубави и са се оплодили и развили и трите например. Не казвам,че е така имам пълно и безрезервно доверие на клиниката каквото е нужно между учител и ученик,но би могло и да е така , гаранции няма просто може би донорът да избере реномирана и държаща на имиджа си клиника друго не знам какво да го посъветвам. Благодаря за стиснатите палци ако някоя от вас реши да ми бъде донор ще я носая в сърцето си независимо от резултата. Аз съм кръвна група 0 ,а съпругът ви В+ успех на всички какъвто и проблем да имат.

Тук беше анонимно, но вече не е. Основната причина, когато гласуваха закона беше, че искат да дадат право на децата да знаят кои са биологичните родители ( ако имат интерес към това).

Алтеа,
развълнува ме написаното от теб. Желая ти дългожеланото чудо да се случи. 

Не съм мислила дълбоко по темата, но на прима виста категорично не.
Явно съм малко егоист, не съм много по помагането. 

Не.

Много се надявам чрез тази тема да се срещнат донори и реципиенти и дори само 1 детенце да се роди,аз ще съм най-щастлива на света !
Дали все пак от всички момичета,които са отговорили с да ще има поне няколко,които да окажат реална помощ?

Дороти, мисля си че дори това, че с тази тема популяризира този проблем и предизвика такава дискусия, не е никак малко 

- гласувах с ДА и подкрепям напълно гореказаното. Та това са само клетки, които така или иначе ще умрат, но някои може да им даде живот и това тогава ще е важно. С удоволствие бих помогнала