"ДЕКЕМВРИйското хлапе иска вече на море, дупенце да напече!"

Здравейте 

Ето клипчета на Крис.

http://www.vbox7.com/play:37720142
http://www.vbox7.com/play:eb480490

 

Здравейте! Нещата малко по малко се нареждат. Нечо работи, баткото от утре е на у-ще, другата седмица подаваме документи, остана и аз да започна някаква работа. Коко икара едно нападение на датски сополи, което вече минава. Остава да намерим квартира и  !

Хе хе! Ето ме  и мен, но за малко - да уточня!
Първо честито на всички рожденници, именници!
Дали изчерпах поводите ? Бе, с две думи - честито на всички, които са имали повод да се радват от юни насетне! Е, сега вече никой не е пропуснат!
На боледувалите и тъжни, депресираните - огромна прегръдка и много кураж - ще изгрее слънце и на нашата улица!
Поради огроничения във времето копирам от "многодетната" тема кратък отчет - де бех, що бех... Но, без снимки, щото си знаете...
На вилата откарахме почти месец - от сутрин до вечер навън, кой с колело, кой с количка или пеша... Поради липсата на големия ни батко, взех на отглеждане братовчеда на децата - Васко, така де - скучно е да си малодетен! С Каро са на една възраст и един акъл, та грижите ми по тях бяха минимални - освен да ги хвана докато префучават наоколо и да им набутам нещо като храна в устите. Лов на светулки, колоездене, изследователска дейност и доста бели, бяха основните им занимания... Бебата биде отглеждана сутрин от западната страна на къщата в близък допир с чешмата, а следобед от източната в близък допир с басейна. Основния проблем ни беше безводието - поради ред причини ( всичките човешки фактор), но не ми се навлиза в подробности - нема да си разваляме кефа, я! Вечер, след като укротя зверовете къде 23 ч.- започва  .... то само тогава имаше и вода, де! А, да не забравя и поливането на цвтята... Честно казано, да съм се престарала- не съм, само колкото да не плъшасаме без време! Събота и неделя идват татито и "златото", единия за моя радост, другото не чак радост... ама - нейсе, търпи се! Та така- в пълно безвремие преживяхме и взривовете в Челопеч, вотовете на доверие и недоверие между ... така и не разбрахме кого и кого... Забравих да ви кажа, че там (на вилата) по изрично мое настояване няма ни телевизор, ни радио, ни нищо заглушаващо писъка на щурците. За гореописаните събития, бидохме информирани по телефона от грижовен тати.
Обаче....
Наша приятелка, която миналата година закупи едно къщо на северното морие, ни се обади със спешен зов за помощ - трябвало спешно да се прибере у Софето по неотложни дела, със неясен срок на изясняване. Та, бихме ли били така добрички да си пренесем безвремието на 600 км. североизточно от сегашното ни бивакуване? Пък и живота на 8-те и котака били в наши ръце...
Та, наспретнахме дисагите и първоначално със златото (за транспорт и компания), но без татито, а в последствие - с татито, но без златото (неочаквано добра комбинация!) се настанихме в с. Езерец. Намира се почти до Дуранкулак - едно забравено от Бога място! Жители - 150 бр., през лятото съвсем малко повече... Къщите са стари -от редени камъни, имот под 2-3 декара няма. Там времето наистина е спряло, тишината оглушителна, бе с две думи - прекрасно! За годината къщопритежание, тази ни приятелка се беше постарала (в границите на възможното за сама жена, нелишена от земни благини обаче) да превърне Земния рай в Супер рай. Най хубавото беше навеса (то ние основно там живеехме, в будно състояние, де), от къщата се излиза директно там - в миналото е бил свързващото звено мужду къщата и обора, към днешни дни - средище на социалния живот. С огнище от кал и слама, дето и вол можехме да опечем на него ( макар, ние да заложихме на по съвременния му брат - скарата), със задължителната верига и котел... рогозкен ( или както там му се вика) покрив и много, много уют! Творец по душа, жената е съчетала морските и народни мотиви в невероятно красиво, релаксиращо и удобно убежище. Ръчно  тъкани черги от котелския край се оплитат с рибарски мрежи, писани тояги с раковини и пр. и пр. Мъничкото дворче пред чардака е разделено от големия двор със ограда от корабни въжета и дърво... Къщата е покрита от юг с малки охлювчета (знаете ги - на всяка трънка из черноморието ги има), дошли там по своя воля да завършат очарованието. Е, разбира се, Дивна се постара на поне метър височина да не остане ни един, но всяка сутрин все нови и нови попълнения се оказваха предизвикателство за острото и око. Котките - 4 малки и 4 големи допълниха липсата на повече от две деца ( Тийнейджъра, разбира се ни презря- да си загуби младостта в този пущинак! и запраши по видинския край с верни другари ). Най трудно ми беше сутрин - котки мяукат гладно и умело се преплитат в краката на добрия човек (аз) решил с едно движение да нахрани и деца и твар, пък и ръцете на същия човек - порядъчно заети от не по малко гладни и отстояващи правото на храна деца.... Но данданията приключва за около 15 мин. - щом и последния памперс е сменен и последното коте нахранено. Започва подготовката за плаж - деца тичат като обезумели, кой търси бански, кой лопатки, аз - с провиснали от прежната борба коси прибирам де що ми се види подходящо... Накрая качване в колата и отново гранична проверка - дете качва, котка - не! Като разплета врещящото кълбо от мои повереници, вече е дошъл ред на нов памперс, да извадя две мачета от плика с хавлиите и проверката е стартирана отново! И всичко това преди да съм си изпила кафето! Плажа е на 3 километра по един черен коларски път, паркирате в боровата горичка и по една пътечка се озовавате на най чистия, най красив морски залив, който сте виждали ( включва и шабленското езеро с лебедите, но това е друга история). Представете си около 4 км. залив (на око е мерен) на който в натоварените дни има... 50 човека! Спасител, шамандура, знамена... това са непознати понятия! Плувай на воля докъдето си щеш, вкарвай джет, дюшек или гума от автомобил във вълните. Ние разполагахме първоначално само с първите две, но по щастливо стечение на обстоятелствата ( за нас, де - не за неизвистния шофьор) се сдобихме и с третото. И така, майката най после си изпива кафето на спокойствие ( и става отново добричка и щедра), децата тичат и се "вмуркат" ( едното, де) наволя...идилия безкрай! Седенето на плажа - докато ни омръзне! Обяд по никое време, кратък сън и пак плаж.... Вечер - то е ясно, мъртвите по техните легла, котките по техните и ... джин, щурци, звезди - знаете как е!
Прибрахме се защото нашия тати има неотложен ангажимент днес и утре, котаците оставихме на съседите. Омаскарихме пътюм Мадарския конник,  развяхме българския флаг на Царевец и след 13 часов преход си додохме.
Въпросът е - а, сега накъде? След утрешния ден, отново сме волни птици. Дали обратно към морето (поканата е до края на лятото) или към Балкана и виличката.... Утре е денят за размисъл!
Толкова за сега от мен!

...pfuu, niamam kirilica, sorry !
Srtashno mnogo pozdravi ot nas s Dani, mili mami i dechica !
Dobre sme i shte pisha kogato se snabdia s kirilcata ...
Esy, sybrah si kartichkite 

20. Който мрази тиква - АНТИКВАР
21. Който ходи по тавана (лети в облаците) - АНТИПОД
.....

Пешеходке,страхотен разказ Липсваше ми! Значи сте прибивавали в нашият любим район на север!Често сме ходили за щукички в Езерче,докато пребиваваме в пещерите на Тюленово!
Поли И ти много ми липсваше!Радвам се ,че се отби! ЧРД ,на патерици!  И целувки на Дани!
Саше,страхотни снимки от Пирин,любимата ми планина!Такава носталгия ме налегна!

здравейте!
не бяхме на дъъъълъг уикенд в рибарица и очаквах по - голяма активност от вас, ама явно всички са запрашили нанякъде. искрено се забавлявах с разказа на пешеходката за приключенията им. супер написано. бравус 
нашето мини море също беше доста приятно, ако  изключим денонощните набези на ния към басейна заради пустия басейн се принудихме да заобикаляме целия хотел само и само да не го мярне, защото после половин час пищи и иска там. ужас как ще я караме на морето не знам ето малко фотоси:
това мокро нещо било супер готино
с мама вътре
нямах време да сваля сандалите преди да се изджаскам вътре
супер пате
мразя шезлонги и печене
приказвам с баба
пия сок в кафето и умирам от тъпня
с мама на терасата
отивам на парти
тръгнах
 

Здравейте мами и бебИта! Много сладки са станали всички, на които разгледах снимките! Това (а и фактът, че трябваше да събуда баткото и да го изпратя на училище)ме вдъхнови да подредя снимките на Коко, които бях зарязала за 3 месеца. Единственото ми свободно временце ще е сутрин, докато той още спи, а батко вече е излязъл. Тук хем постоянно чопля нещо, хем умирам от скука. Разказът на Пешеходката е вълшебен. Повтарям се, но "Пиши, момиче, ще намериш читатели извън нашата малка общност! " Завиждам ви малко, че така бясно купонясвате. Не мислех, че ще ми е толкова трудно с езика. Много е гадно да не разбираш какво си говорят хората. Аз самата се чувствам неудобно да дърдоря много. Веднага 2 глави се събират да коментират:"Тези пък от къде са?!"
Коко стана. До тук бях със свободното време!

http://www.snimka.bg/album.php?album_id=210453&pid=6887829
ето снимки на Колята. Занемарихме снимането през последните 2 месеца по обясними причини. А и бачо счупи апарата...

Ето ни и нас, ама голямо море направихме, месец почти    Понеже вуйчото на мъжа ми има къща в Горица, та хем малко работа по къщата хем почивка колкот ни душа иска Много ама много хубаво беше
Още оправяме багажи и т.н. но успях снимки да кача та ето да ни видите
http://www.soceress.snimka.bg/album.php?album_id=273816&pid=6931472
 

Честит Имен ден на всички именници! Весел празник и да ви е живо и здраво името!   


                                                           

Честит Имен Ден на всички именници днес на Богородица! 

Да сте живи и здрави и много щастливи!   

На Крис му взехме колело преди няколко дни, а вчера и надуваема топка. Голяма радост, ту е на колелото, ту с топката после. Вечер като го изкъпем ляга и заспива, героя уморен. 

Честито на всички именници! Да са здрави и да славят името си!
Честит празник и на варненци  ! Липсате ми!

Честит имен ден на всички Мимита,да са живи и здрави и много щастливи.

пфууууууууууууу че компютърна драма  изгоря ни процесора    няколко дена седях без компютър  мъжа на работа поне има...аз се мъчих с телефонен интернет    пратихме щайгата до софия в сервиза...и по тоя повод си купихме така дългообмисляния лаптоп ,та сега ви пиша от него