Някой спомена и филми, Мулен Руж също свършва тъжно.
Виж целия пост
Най-тъжният завършек
- Публикувана: 2 юли 2008, 12:15 ч.
- Последно мнение: 5 юли 2008, 10:37 ч.
# 62
2 юли 2008, 14:34 ч.
Не знам защо на мен финалът на "Отнесени от вихъра" ми оставя горчив вкус в устата- все пак Ред си тръгва....(Може би иначе ще е прекалено захаросано- както се и оказаха тв продълженията)
А иначе и до днес се просълзявам на "Спасова могила" на Елин Пелин.
Виж целия пост
А иначе и до днес се просълзявам на "Спасова могила" на Елин Пелин.
# 64
2 юли 2008, 14:50 ч.
Ще помоля пак,отново,да пишете само за литературни произведения.Нека оставим Туенти Сенчъри Фокс за други теми.
Виж целия пост
Аз съм за "Легенди за страстта"
# 65
2 юли 2008, 14:58 ч.
Това с малката русалка и променения край - просто ме съсипа - това да не е фолклор бре, откъде -накъде ще я променят....
Книгите на които най-много съм плакала са "Златният храм" на Уилям Голдмън и приказката за малката кибритопродавачка. Има и още, щото често ми се случва, но тези са ме покъртили много, както и още една приказка на Андерсен - то май не може и приказка да се нарече - "За нищо не я биваше".
Виж целия пост
Книгите на които най-много съм плакала са "Златният храм" на Уилям Голдмън и приказката за малката кибритопродавачка. Има и още, щото често ми се случва, но тези са ме покъртили много, както и още една приказка на Андерсен - то май не може и приказка да се нарече - "За нищо не я биваше".
# 66
2 юли 2008, 15:03 ч.
Една от любимите ми тъжно-страстни истории-"Осъдени души"на Димитър Димов.Като ученичка съм си мислела,че точно такава фатална и невъзможна любов бих искала да имам.Сега се усмихвам на тези си мисли,много съм била наивна! 
Виж целия пост
# 68
2 юли 2008, 15:19 ч.
А за Ърскин Колдуел какво ще кажете? Такова тягостно настроение създава...
Виж целия пост
# 69
2 юли 2008, 15:22 ч.
Права си, Маркес е всичко друго, но не и тъжен. Въпреки че в неговата "За любовта и други демони" накрая влюбената девойка умира от любовна мъка, докато яде грозде и гледа морето, с обръсната от монахини глава (защото те решиха, че е обсебена от демон, а тя беше просто влюбена).
Иначе Маркес си е жив, даже ще издава нов роман, само че докато стигне до България може и да почине авторът.
И още една тъжна история, но не се смейте
По соцвреме много плачех на истории за убити партизани и ятаци, особено на "Повест за Зоя и Шура", май Любов Космодемянская се казваше авторката.
Виж целия пост
Аз изобщо в Маркес не виждам нищо тъжно.Той умря ли?Защото много искам да се запозная с него.
Иначе Маркес си е жив, даже ще издава нов роман, само че докато стигне до България може и да почине авторът.
И още една тъжна история, но не се смейте
По соцвреме много плачех на истории за убити партизани и ятаци, особено на "Повест за Зоя и Шура", май Любов Космодемянская се казваше авторката.
# 70
2 юли 2008, 15:23 ч.
Книгата, на която рева всеки път, когато я чета, е " Стършел" на Етел Лилиан Войнич.
Виж целия пост
# 71
2 юли 2008, 15:29 ч.
Много познато ми звучи, но не се сещам какво е писал
Виж целия пост
А за Ърскин Колдуел какво ще кажете? Такова тягостно настроение създава...
Много познато ми звучи, но не се сещам какво е писал
# 72
2 юли 2008, 15:35 ч.
Флор,в момента правят български субтитри на руската версия на филма.Така че пак ще плачеш.
fermina_dassa ,знаеш ли аз кое харесвам на Маркес най-много?100 години самота.Доколкото си спомням,всеки от мъжете в един род,носеше или името Аурелиано или Хосе Аркадио.Бъркам ли?Отдавна не съм я препрочитала.
А на Зоя Космодемянская,ако някой се изсмее,значи е простак,идиот и кретен:
Виж целия пост
Книгата, на която рева всеки път, когато я чета, е " Стършел" на Етел Лилиан Войнич.
fermina_dassa ,знаеш ли аз кое харесвам на Маркес най-много?100 години самота.Доколкото си спомням,всеки от мъжете в един род,носеше или името Аурелиано или Хосе Аркадио.Бъркам ли?Отдавна не съм я препрочитала.
А на Зоя Космодемянская,ако някой се изсмее,значи е простак,идиот и кретен:
# 73
2 юли 2008, 15:37 ч.
Даровете на влъхвите на О`Хенри.
Разказът е страхотен и по модерному можем да кажем с неочакван край, но мен винаги ми е тъжно, като го чета.
Виж целия пост
Разказът е страхотен и по модерному можем да кажем с неочакван край, но мен винаги ми е тъжно, като го чета.
# 74
2 юли 2008, 15:39 ч.
Шанел, ще чакам филма с интерес. Понеже споменахте Маркес, препоръчвам тази екранизация.
Извинявам се за офф-а.
Виж целия пост
Извинявам се за офф-а.
Препоръчани теми