Относно жестове от страна на непознати - само един път една жена ми взе празната количка, след като си бях натоварила покупките в колата, за да я върне на мястото й. В нашия район градския транспорт е ужасен ии никой не го ползва - само ученици в гимназията между 13 и 16 години, които вече могат да са сами (без родителите си), но още нямат право да шофират, бездомници и хора, на които колата им е на ремонт, така че за поведението към бременни там не мога да съдя.
На работа обаче имах превилегии. Шефа ми обаче е руснак и има доста по-различно отношение към жените по принцип в сравнение с местните - малко сексист си пада, но в добрия смисъл на думата. Просто се отнася различно към жените и се съобразвява с факта, че освен негови служители, жените са домакини и майки. Привилегиите ми бяха, че можех да си тръгна ако ми е много лошо, без да ми се намалява надницата (нашата фирма дава само 3 дни платени болнични годишно). Освен това шефа беше забранил на колегите да се пафюмират Защото ужасно ми се гадеше от миризми - като имахме оперативки седях до вратата почти извън стаята. На американците всичко това им се струваше много странно... С това обаче привилегиите свършват. Фирмата е малка и няма и ден майчинство - ни платено, ни неплатено. Ако имат над 50 служители работодателите са длъжни да запазят мястото на родилката до 3 месеца макс. Както казваше Арни в "Червена топлина": "Капитализм!"