След АВГУСТовското Близначе, сега ще чакаме и АВГУСТовско Раче

bobito,няма страшно.Не се шашкай много,макар,че надали в момента можеш да си напълно спокойна.Избери си ,щом искаш лекар ,при когото да раждаш и решете как да бъде.Не можах да разбера при кого сте ходили,той друг ли е ,при кого ходиш досега на ЖК?Но спокойно си вземете решение.

Боби, най-важното е да имаш доверие на лекаря, при който ще раждаш и да си спокойна и сигурна в избора, който си направила - назависимо секцио или нормално ще бъде раждането ти

Синдарела, депресията е опасно нещо, и е хубаво наистина преди да се е задълбочила да се прибегне до специалист! Има хора, с по-лабилна психика, на които външните фактори се отразяват много, майка ми е така и винаги изпада в депресия, последните два пъти стигна до психиатър жената, но поне има ефект уверявам те... И както лекарят сам и каза: Това, че е отишла на психиатър, не означава, че е луда, напротив, когато си признаеш, че имаш проблем и някой може да ти помогне е най-добре! Не искам да ви натъжавам с причината поради, която стигна последния път при лекаря, но наистина си беше сериозна... всеки реагира по-различен начин на случващото ни се! Аз преди бях много ревлива и свръхчувствителна, но сега с времето, всякаш успявам по-добре да се изолирам от "нервообразуващите" фактори... Най-важно според мен е да се поставите двамата като семейство НАД всичко, да гледате най-вече собственото си спокойствие и повече позитивно мислене, както са казали момичетата! 

Боби, първото си дете родих със секцио, съобщиха ми, че ще ме оперират само седмица преди термина, а операцията беше ден преди термина... Причината (за пред мен) беше бързо скалъпена: едро бебе! Е да, ама не е била истинската такава, поне на мен не пожелаха да я кажат! Синът ми се роди 2850 гр., което определено не е едро бебе  Аз лично много вярвам на лекарката си, а тогава оперираше и заедно с една доцентка от Сливен, след операцията разбрах, че е било по-добре да родя именно така с операция, нещата които на мен ми казаха не бяха много, ужасно стегната шийка и матка, разширена вена на самата матка, което неминуемо е водело при едно нормално раждане до кръвоизлив и куп други неща, които не ми казаха на мен, а близките ми не искат да ми кажат! Така, че лично моят съвет е, ако искаш да се консултираш с повече лекари, но повярвай им, ако повечето са на едно мнение, за това са лекари. Аз вече от секцио не се плаша, ето пак ще раждам така, живот и здраве, и трето дете поне искаме да имаме, пак ще е така. При мен възстановяването беше много бързо и изобщо не го мисля, никой за нищо не ми е помагал след болницата, всичко самичка съм вършела, мъжът ми работи на смени, така че рядко и на него съм разчитала! 
А това, за което говорят момичетата, че едно време са раждали и с тесен таз, вярно е, но не забравяйте и колко повече смъртни и други случаи е имало! Все пак живеем вече в 21 век!

Бобито,щом ти го препоръчват, няма страшно, та нали те носят отговорността.Струва ми се, че дори да има малка вероятност ражднето да протече  ненормално, за предпочитане е секцио.
Аз пак ще зачезна към планината, че в нашия край жегата е страшна.

Включвам се и аз да подкрепя Синдарела. Мила, ти винаги си била една от най-позитивните и това което си написала ме кара да се замисля, че проблема наистина е сериозен и не е за подценяване. Както Асето е написала, за беб сега не мисли-природата така е направила, че излишният за беб адреналин да се спира и да не навлиза в него /четох го преди дни в една книга /. Но не бива да се оствят и според мен нещата на самотек, защото и двамата сте навлезли в един лабиринт от емоции и няма как никой от вас да погледне трезво отстрани на ситуацията. Потърсете специализирана помощ и бъдете силни. Ние сме с вас ако имате нужда от нещо.
Бобито, и аз съм от хората които са за естествените процеси, но не бих застанала с/у няколко противоположни медицински становища. Има време да обмислите ситуацията и пожелавам да вземете за вас най-правилното решение.

И аз мисля така!

Момичета токущо видях ,че има нови снимки на бебе Калина!
Бягайте бързо в албума да я видите каква е хубавка!

абе, къде ги намирате тия лекари, които "минавали по-бързата процедура" и обичат да правят секцио?! аз един такъв не мога да намеря!    
написах доста неща по темата за секциото и изтрих каквото бях написала, за да не предизвиквам кофти реакции 
синдарела, моят съвет е първо ти да опиташ да поговориш със съпруга ти и да се опитате да намерите някакъв изход. второ, скромното ми мнение, че психиатърът само ще влоши нещата, защото те знаят само да ти изписват лекарства. идете на психолог. това вече е друга работа. успех 
аз от днес приключих с изпитите. имам две нови дрешки за бебо, подарък от приятелката ми от Англия 
отивам да видя Калина 

Синдарела,мила,наистина няма нищо срамно да потърсите помощ само не съм сигурна доколко можете да получите професионална такава в БГ,според мен може да се обърнете към ваши близки,на които имате доверие(роднини,приятели),споделената мъка се понася по-лесно.Също мое мнение е,че трябва преди всичко да смените обстановката,заминете някъде за няколо дни поне и оставете времето да лекува  и винаги когато ви е мъчно си мислете за живота,който давате и че няма нищо по-важно от това в този момент!!!

Малката Калина расте бързо. Браво на нея, скоро сигурно ще си отиде в къщи. Ковачева, ако ти остане малко време драсни някой ред за повече инфо.

Стеле, кое беше списанието което трябваше да чакаме да излезе с тебе.

ей, грациана , имате в списание " моето бебе" или "9месеца беше" (  ). вчера бяхме на гости и момичето ми показа, че и нейната снимка има публикувана и аз веднага като някоя клюкарка "ааа, това е Ани. нейното бебе ще се казва Ния"   

Aх тази Калина.. ..Мисля че вече не и се седи в болницата. Гледа сърдито, иска да си ходи вкъщи ...Страшен сладур е. С тези големи очи, като кошута е..Да е жива и здрава пу-пу сладкиш. Синдарела, затова сме хора, уязвими. на всеки може да се случи. Пожелавам ти скоро всичко да е наред и пак да пишеш от онези позитивни цветни постове. Гледай напред и накарай човека до теб също да гледа напред. Щом сте живи и здрави и прави а и семейството ви ще се увеличи скоро с нов член...това е най-важното. УСПЕХ искрено ти пожелавам скоро да забрваиш проблемите. Бобито СПОКО, каквото и да решиш знам, че ще е най-правилно.
Ние днес си купихме сгъваема кошара и сега нашата принцеса си има две легла Нали е най-важна. Снощи ходихме на КУНГ ФУ ПАНДА, препоръчвам го само на мами без контракций, защото е такъв смях, чеееее не отговарям. Тя пандата имаше огромно шкембе и не си виждаше пръстите на краката. безумен сладур...!
ААА caprice, тя клюката е отдавна, то и аз бях забравила Ася ме подсети. Много ми стана весело..."и нейното бебе ще се кава Ния" хахах и ти си един сладур  

"Моята бременност",но май ще излезе към 10,ще ви държа в течение  

Калина наистина много е пораснала,дано скоро си е у дома

Калина наистина е голяма сладуранка Дано по-скоро се прибере вкъщи при мама и тати, които я чакат с много любов

Здравейте, момичета!
От давна не съм се включвала, но виждам, че доста  теми са повдигнати и обсъдени:).
Бързам да се обърна към Синдерела и да изкажа професионалното си мнение по въпроса. Отностно психолозте - важно е да се направи разлика между психолог и психиатър, методът на работа и характера на работа на двата специалиста са много различни. Психиатърът е лекар, с медицинско образование, той работи на биологично ниво, не толкова на психично, работи с конкретни заболявания, конкретни диагнози, изписва лекарства и лекува симптоматика на дадено заболяване, което е нужно да се диагностицира предварително.
Психологът работи с "психично здрави хора", които сме всички ние, които преминават през криза в живота си - като например кризистни моменти, често такива моменти са привидно нормално стечение на житейски събития, които се отразяват на всеки индивид по строго определен начин. Понякога самата бременност може да е един такъв период. Възможно е двата вида специалисти да работят заедно, поради органичеността на влияето на лекарствата, които би изписал един психиатър в даден момент, се налага работа с психолог и провеждане на терапия, тък като лекраствата влияят на биологично ниво, но не и на психично, те не помагат на клиента да стане по-наясно с причината за проблема или как би могъл да го отстрани. Психологът прави това посредством различни техники и умиения, придобити в годините обучение.
Да отидеш на психолог в България все още се възприема като нещо, което предприемаме в краен случай или което е  излишно действие, та нали за това са приятелите?! Истината е ,ч е един приятел никога не може да вземе позицията на страничен наблюдател, защото той или тя е част от случващите се събития, никога не би могъл да има обективно мнение, да не говорим за това, дали реално има способностите да даде адекватен съвет. Психологът е обучен именно за това, да помага, да бъде в кризистна ситуация до клиента си, да помогне на клиента да извърви този път сам, да осъзнае сам причините за проблема и нуждата от промяна. Най-важното в такъв момент е готовността на потърсилия помощ за вътрешна промяна, за "вглеждане в себе си" и готовност за преусмисляне на някои мисловни и емоционални структури. Има индивидуална терапия, има и терапия по двойки,за партньори, която има за цел да даде посредством различни техники възможност на двамата партньори за преразглеждане на ситуацията от нови гледни точни, развитие на емпатия и множество други в зависимост от проблематиката. Аз лично работя като психлог от няколко години в организация за хора с физически увреждания и всекиднесвно се сблъсквам в практиката си с недоверието към професията и янеразбирането на това какво именно представлява тя. Но след не повече от 2 срещи, нещата се изясняват и клиентите придобиват по-реални предства за работата. Свидетел съм на това как хора излизат ор различни кризи с нова поглед към живота, нови социални умения, способност за по-добро анализиране на ситуаците и вътрешно обновнление. 
Не съм съгласна със Стела, че не може да се получи "професионална" помощ в България, има множество центрове с психолози, практикували и взели ценен опит от практики и обучения в други страни.
Синдерела, мила, изчитайки съобщението, моят професионален съвет е да се ориентирате към една среща с психолог, а от там нататък сами ще прецените дали ще продължите. Първата крачка, която е необходимо да наравите, вече е направена - а именно - да признаете и да видите,че има проблем. Не оставяйте нещата да отшумят, защото биха се задълбочили още повече. Един съвет от мен - не слушайте приятели в такъв момент,защото благородното им желание да ви помогнат, може да има обрания ефект поради по-горе споменатите причини за липса на реална обективна оценка, субективно разглеждане и съответно - изкривено виждане на проблема. Да се обърнете към роднини в такув момент е още по-абсурдно. Ако решите да отидете на консултация и няма към кого да се обърнете, пиши ми, на личния, ще ти дам координати на добри професионалисти.
Надявам се с тази информация да съм внесла малко светлина върху нещата.Лек ден!