Животът ми, вятърна мелница...

Публикувана: 3 юли 2008, 23:47 ч.
Последно мнение: 7 юли 2008, 12:50 ч.

4 577
48

# 15 4 юли 2008, 13:07 ч.

Животът ми в детските представи и този в настоящия момент са абсолютно различни. Като дете исках да стана учителка или полицайка (професията на мама и тате) - съдбата избра друго. Исках да живея в къща с двор и многоооо кучета - отново не се получи. По детски план трябваше да имам детска градина у дома - пак неуспех. newsm78

newsm78

. Мога само да добавя, че съм доволна от живота си - имам чудесно семейство, едно малко съкровище, хубава работа и прекрасен дом.

Виж целия пост

T

# 16 4 юли 2008, 13:15 ч.

Така, както живея ,ми харесва...Имам мнооого планове, а неудоволетвореността ми понякога идва от това, че всичко при мен се случва много бавно, и след много труд-с тези темпове ще си умра с мечтите.А моите, давам си сметка , са безумни-искам да управлявам старчески дом, да имам хотел за гейове, да работя на презокеански лайнер. Предполагам, смешно ви е , ама мечти,....кво да ги правиш, освен да вървиш към тях...Всичко друго, което съм желала в личен и материален план, имам, но желанието ми за още не спира Embarassed

Embarassed

...
Имала съм още по-неконтролируеми амбициии, но с ражданите на децата се "приземих", а и животът от време на време ми напомня, че да си максималист носи по-скоро неудоволетворение, а малките радости-върховно щастие.

Виж целия пост

V

# 17 4 юли 2008, 13:17 ч.

Такъв е, какъвто го исках. Имам прекрасно лудо семейство. Всеки си е гламав по свой начин, а тримата сме невероятна комбина.
Забременях точно, когато започнах да ставам разпознаваемо и уважавано име в професията ми, но не съжалявам. Имам невероятна способност за адаптивност, ще се върна.
По-малко пътувам, отколкото искам, но стоенето на едно място не ме отегчава. Пазя си приятелствата, къткам си любовта и се опитвам да харесам и останалия свят.
Нямам свръхамбиции, неосъществими мечти и мигове, които смятам за пропуснати.
Общо взето съм щастлив човек, но дано да не ми мине черна котка път...

Виж целия пост

Димана

Гост

# 18 4 юли 2008, 13:37 ч.

Равносметка не съм си правила, може би се страхувам...
От няколко години се опитвам да бъда по-малко взискателна към себе си и околните, защото е много натоварващо. Не искам да бъда иделалист и перфекционист, защото разочарованията са големи.
Когато бях малка живота ми беше доста розов, родителите ми ме предпазваха от всичко лошо. Исках да стана актриса или медицинска сестра - под въздействието на един филм за войната.
Наблягах много на приятелствата, до 26 годишна не исках да си имам гадже, за да не загубя приятелите си. Прекарвах много време с тях, не наблягах много на учението.
В момента имам мъж, който няма много отрицателни черти, но на мен сякаш това не ми стига, обичаме и ми го казва и показва всеки ден, но както написах по-горе това не ми стига. Имам собствен дом, обзаведен от мен, красив и светъл. Детенце, което ме кара да се усмихвам всеки ден, голяма радост и отговорност Hug

Hug

Общо взето не ми липсва нещо определено....освен, че не успях да реализирам професионалните си мечти - добре! получавам голяма заплата, работя с интересни хора, но и тук чувствам, че можех да правя нещо по-полезно, работата не е само една заплата.
Ако можех да се върна назад щях да имам по-малко приятели, щях да бъда по-малко заета с техните проблеми и на първо място щях да реализирам една голяма мечта......
Нямаше да се страхувам от самотата, нямаше да изпадам в паника ако не съм поканена на някое парти, нямаше да разочаровам близки хора......
Човек се учи докато е жив, да бъде човек. Към това сякаш се стремя най-вече....

Виж целия пост

P

palavata_monahinq

# 19 4 юли 2008, 13:38 ч.

Много хубава тема Хелън.
Замисляла съм се често над въпросите, които си поставила. Сега пак се замислих и мислено си отговорих на тях.

Виж целия пост

I

# 20 4 юли 2008, 13:42 ч.

Правя си равносметка разбира се.
В професионален план мисля, че бих могла да се справя по-добре, защото мога много повече. Напоследък нещата не ми вървят по начина, който искам, успокоявам се че " всяко зло за добро " , една врата като се затваря се отваря друга.
Нищо от детските ми планове и мечти не се сбъдна, такова каквото си го представях, хората казват че човек помъдрявал с времето. Според мен просто се примирява и се опитва да се адаптира по-добре, за да направи ежедневието си малко по хубаво.

Виж целия пост

Пристрастен

# 21 4 юли 2008, 13:44 ч.

В момента чувствам, че имам малко още до постигането на всичко, което съм искала, но то е в професионален план. Иначе планове относно брак и семейство не съм правила - просто съдбата изпрати мъжа ми на пътя ми. В личен и семеен план нямам какво да искам повече освен здраве за всички ни. Определено съм доволна от живота си, като си направя равносметка.

Виж целия пост

краставичка

# 22 4 юли 2008, 14:16 ч.

Всяко момиче (или почти) си мечтае да стане булка... Еми живот и здраве скоро и аз ще стана Embarassed

Embarassed

После си мечтаем за деца... да сме живи и здрави, и късмет да имаме, ще си родим... само че нещо ми липсва... Не е професионална реализация, за мен парите са средство а не начин на живот... но ми се струва че може и повече (но не знам какво Sad

Sad

)... не знам как е след като се появят децата, но все си мисля че тогава малко или много ще спрем да живеем за себе си и ще почнем да живеем за тях... а ми се ще още да си поживеем... Някой ще каже - не бързайте с децата... но пък ние си мечтаем за деца... единственото което ни спира в момента, е че искам на сватбата си да мога да играя без задръжки и че след това ми предстои операция, която ще е лека, но лекарствата покрай нея няма да са много подходящи ако съм бременна... Отплеснах се... Но да - искам повече от живота и когато разбера какво точно искам ще се постарая да го постигна... все пак човек един път живее и трябва да живее като за последно Wink

Wink

Виж целия пост

Ентусиаст

# 23 4 юли 2008, 14:49 ч.

До момента животът ми се е развил общо взето така, както съм си го представяла като малка, включително упражнявам професия, която бях посочила като мечтана в едно съчинение още в пети клас. Завършила съм това, което съм искала от детството си. Само че се оказа, че представите ми за професията и реалността доста се разминават, така че не бих казала, че съм осъществила напълно мечтите си. Иначе-в личния ми живот няколко пъти се е случвало да постъпвам по начин, който е изненадвал мен самата. Правила съм неща, за които не съм допускала, че ще се случат и дори съм осъждала мислено. Оттогава съм се научила да не съдя прибързано хората, защото отстрани нещата изглеждат едни, но докато не си изпаднал в дадена ситуация е лесно да теоретизираш. Щастлива съм с избора си на партньор, но това е по-скоро въпрос на късмет, отколкото на съзнателно проявени усилия при търсенето му. Не всичко в живота ми е идеално, но съм благодарна за това, което имам и не се отказвам да градя планове за бъдещето.

Виж целия пост

S

# 24 4 юли 2008, 15:29 ч.

Напоследък често си правя равносметки... Това, което съм успяла по детските си планове е твърде малко-висшето образование и раждането на дете на прилична възраст (не исках да раждам твърде млада). Животът ме научи на нещо, което никога преди не разбирах, а именно , какво е "сляпата неделя". Така ме беше заслепила, че се оказах в някакво състояние, което не мога да опиша, няколко години. Пропуснах много неща, но пък имам време да наваксам. Мисля, че и ценностната ми система доста се промени, въобще възгледът ми за живота.

Виж целия пост

R

# 25 4 юли 2008, 15:34 ч.

Правила съм си равносметка и сметката от нея е, че абсолютно нищо в живота ми не е както съм го планирала в детските си мечти. Обаче така ми е добре. Те мечтите и целите се променят във времето. Не съм си и помисляла, че ще живея в този точно град. Заричах се, че първо ще завърша и тогава ще се женя-омъжих се във втори курс. Исках кариера и после чак деца, но това се оказа най-трудната част. Детето дойде много трудно, а от голяма кариера се наложи да се откажа в името на други неща. Не съжалявам за нищо. Ако мога да се върна назад сигурно пак така бих изживяла живота си пък каквото-такова. Мисълта ми беше, че при мен има огромно разминаване между детски блянове и настоящата действителност.

Виж целия пост

T

# 26 4 юли 2008, 15:37 ч.

Аз пък съжалявам за някой неща, ако имам втори шанс, бих живяла по друг начин, но пък тогава сигурно бих съжалявала за настоящия си начин на живот.

Виж целия пост

E

# 27 4 юли 2008, 16:53 ч.

Не е това което съм си представяла, но е добре. Естествено ако мога да върна нещата назад бих променила нещичко. Осъзнавам че най важно е здравето- моето и на близките ми хора.

Виж целия пост

J

# 28 4 юли 2008, 18:13 ч.

Много ми е интересно да ви чета! Благодаря ви, че разказвате тези неща за себе си Hug

Hug

Нека да кажа и аз за мен. Като дете исках да стана лекар и май само това е нещото, което не стана, от това, за което съм мечтала. Исках и имам съпруг, който е толкова безбожно добър и ме обича, че имам това за даденост и понякога го подценявам. Исках като дете да имам трима сина когато стана майка, големи и красиви и много да се гордея с тях. Имам ги! Исках готино семейство, не като това на майка ми и баща ми с вечните скандали за нищо, и се постарах да го направя такова. Имаме собствен дом и добри перспективи пред себе си. Не живеем охолно, но не сме лишени от почти нищо. Работя на едно и също място от 20 години и познавам всичко и всички там. Животът ми е спокоен и пълноценен според всички мои приятели и колеги. Те често ми казват: "Ти имаш всичко, което един човек може да пожелае от живота!" но... не се чувствам удовлетворена. Нещо ми липсва и аз не знам какво е това. Може би е така защото наближавам четиридесетте, а тогава човек започва да прехвърля наум живота си и да го анализира, но и да се чувства някак неудовлетворен. Защото дома е спретнат, децата са пораснали, човека до нас е почти идеален, но ние не сме направили за себе си това, което сме искали! Оказва се, че повечето неща, които съм постигнала и сътворила в този живот, са били в името на някого, когото обичам. За себе си не направих нищо, но съм щастлив човек, нали?!

Виж целия пост

Пристрастен

# 29 4 юли 2008, 18:24 ч.

Аз не съм имала ясни мечти, в смисъл искам да стана такава, мъжът ми да е такъв, да имам толкова деца, домът ми е да е и т.н.
Знаех, че искам да следвам, отнеме ми малко време да реша какво точно, защото почти всичко ми харесваше и бях добра. Ако мога да се върна назад не знам дали бих избрала друго - може би да , а може би не. На сегашния етап съм доволна в професионален план, не че понякога не ми се иска да захвърля всичко и да се заема с нещо напълно различно.
Мъжа не си го сменям, ако и да има какво още да се желае, но то винаги има. Дори се учудвам, че не останах стара мома.
Детето него пък не си го давам за нищо на света. Е, като бях аз дете си мислех, че ще имам един син и две дъщери близначки. Засега е само синът, но още не е късно.
Домът ми - е, дори и не съм си мечтала за такъв, толкова е добре. Имам една стара къща в планината, която искам да си направя супер и продължавам да дерзая.
Пътешествията са единственото нещо, за което си мисля, че съм имала някакви мечти. Още ги имам, бих могла да ги осъществя, но сега пък ме е страх. Дестинациите са малко необичайни и затова страшнички.............
Та на този етап съм доволна от себе си, утре как ще е никой не знае..............

П.П. Никога не съм мечтала да съм булка с бяла рокля.

Виж целия пост

Препоръчани теми

МОЛЯ ПОМОГНЕТЕ!! Клиники за наркомани

626
0

Лични и семейни отношения

Прекалена загриженост от роднини

2 563
28

Лични и семейни отношения

Злобата им няма край- не се търпи вече!

3 789
46

Лични и семейни отношения

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.

НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.

НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.

НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.

НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.