ФЕВРУАРЧЕТА добрички, на море потеглят всички !!!

Добро утро мили мами! Ей, че се зарадвах на Марти. Много хубава новина!само това да се чува в нашата тема! Дездемонка и Ивка в последно време ака така. Жаси, честито ви зъбче! Драгонче важното е ,че сте си починалидобре сред природата!   В нас тези дни е лудница и ако чуете  по новините , че някоя мама я прибрали в лудницата ще съм аз. Ние без това сме пълна къща а и едно приятелско семейство си прати на почивка детето на 10г уж за една седмица а то се оказа че не могат да дойдат да го вземат и ще остане още една. Тия хора въобще не се съобразяват че съм с бебе. Направо ми идва да отида в тях и  . Абе това дете иска по цял ден да яде и аз само слагам и дигам маса. Не ми тежи да готвя и сервирам но по цял ден е ужас. И само се гонят из къщи... Ох, много писах приключвам. Желая на всички месечинки здраве и много  щастие!

Добро утро момичета ,искам а питам Драгончето..нещо не мога да видя снимките ,иска парола и било личен албум.........  
Мозила........ още една седмица екшън при вас ... Наистина понякога не се съобразяват хората със положението на другите ,но в твоя случай ..май не можеш да откажеш....   Стискам ти палци и успех...НЕ ТИ ЛИ ПОМАГАТ ..поне за отсервирането ,накарай ги ..

Момичета,за сега ще го оставим.На доктор съм чак другия вторник,само тогава приема.Таткото ще си търси по- добре платена работа и така........
За почивката-ми много хубаво бе6е,като изключим деня ,в който ей така за да се успокоя,че не ми идва заради климата,ре6их да си направя тест-после плаках цял ден...А бебе,той много добре понесе морето,къпахме го вътре и много му хареса
Тези дни ще се захранваме
Ох ,незнам -ще ги обичам ли еднакво,6те ми харесва ли толкова колкото малкото йони....

Marty, много ти е трудно да вземеш решение, но бъди сигурна че няма кой освен теб да реши това най-добре. Ти си тази която ще поеме грижите, отговорностите и радостите около бебето, така че следвай инстинкта си.Поуспокой се и на трезв ум помисли как би желала, как ще се справиш по-лесно с по-малка или по-голяма разика между децата. В това отношение всеки си има предпочитание, а и двата случая си имат предимства и недостатъци, но когато човек вярва че е взел правилното решение някак по-лесно преодолява и трудностите. Стискам палци да се съвземете с татито и да сте единодушни по въпроса за да няма семейни търкания и обвинения - всичко друго ще се нареди 
Мозила да ти имам героизма  . Аз гледах едно хлапе на 7 г. още преди около 2 месеца, но беше за една нощ и си бях казала че каквото и да става все ще изтърпя някак. То пък всичко мина като по вода. Слушкаха децата, но като останат по-дълго заедно то е ясно че се разхайтват и стават къде къде по-смели в действията си 
Е за сметка на това Бубето е гороиня всеки ден!!!  Аз понякога си казвам е то както се гледат 2 така и 3, но отчитайки колко ми е по-трудно с 2 в сравнение с 1 съм сигурна че трудността със всяко следващо се увличава на степен  . Охххххх истината е че от това да си майка по-трудно няма. Всички други рудности се преодоляват с по-малко емоция, но тук се касае за човек и то не който и да е, а за твоя плът и кръв и отговорността е огромна.
Извинявайте че май много се разфилософствах 

Марти много се зарадвах. Надявам се и довечера да ни осведомиш с решението.
За това дали ще ги обичаш:НЕ СЕ ПРИТЕСНЯВАЙ И АЗ СИ МИСЛЕХ КАТО ТЕБ.Не е вярно,че няма да го обичаш колкото първото.Успех ти желая и да се пазиш много.

Страхотна новина
Марти, за твое успокоение моят вече бивш за съжеление доктор ми каза че след секцио е хубаво да изчакам 6месеца до ново забременяване, каза ми , че няма да имам никакъв проблем с износването на бременноста и дори ако всичко е наред ще раждам нормално а не секцио.Решението вече си е твое но аз съм твърдо за

Ох, момичета, все не ми остава много време напоследък... Каня се да пиша от няколко дни, а не успявам...
Марти, ще ги обичаш еднакво! Майчиното сърце е голямо и си обича всяко детенце еднакво! Аз също си мислех, че няма да обичам Маги колкото Блажко. Докато бях бременна на моменти мразех бременността, дори съм си мислела да я прекратя, не съм се превъзнасяла от първите ритничета и т.н. Чак се обвинявах, че съм зла и коравосърдечна майка. Е, като се роди Магдаленка и като гушнах това малко топче - осъзнах, че заради нея мога да убия без да ми мигне окото. Толкова много й се радвам и я обичам сега...
Поздравления за решението ви!      

Марти, майчиното сърце е като горска пътека, колкото повече се отъпква, толкова по широка и удобна става тя. Тази мисъл четох някъде, когато бременеех с Ива, защото същите страхове и мен глозгаха. Много ми хареса, а и установих че е истина.

Най- после малко време да седна да драсна някой ред

Ние се прибрахме в неделя късно вечерта, вчера изчетох пропуснатото. Благодаря на всички ви от сърце, че сте били загрижени за нас. С няколко думи- това беше най-големия ми кошмар, който съм изживявала в живота си. Събуди ни ужасен тътен, цялата къща се тресеше, прозорците дрънчаха и само докато мъжът ми каза "Какво става?" се пръсна първото стъкло до леглото на Георги. Взехме децата и се изстреляхме на двора. Мислехме, че е някакво зверско земетресение, очаквах всеки момент земята да се разцепи. След няколко минути се изясни, че е нещо друго, лично аз помислих, че  е атентат срещу Кремиковци- те нали все имат проблеми и помислих, че някой ги взривява, а след още малко предположих, че гърми газопровода на сектори. Дойде следващият ми кошмар- подобно на кадрите от 11-ти септември, очквах всеки момент да ни погълне някакъв облак от прах, газ и радиация. В седващия момент дойде втората по-силна ударна вълна, която изпостроши всичко останало- 7 прозореца и две врати(лесно ще се оправят). Тътенът, трясъкът от стъклата, бяха ужасни, от страх се смъкнах на тревата над Камен. Следващите секунди решихме, че няма какво да чакме, оставихме децата на двора смайка ми, а ние с Румен влезнахме и за минута-две взехме каквото ни се изпречи пред очите- документи, пари и малко дрехи. Зарязахме всичко отворено и разбито, качихме се на колите, по пижами, и газ към Раковски. От ударната вълна задната врата на едната кола беше блокирала, точно до седалката на Георги и го напъхахме през прозореца, милия, а от другата не можеше, защото е седалката на Камен там. До този момент все още не знаехме какво е. Едва след 40 мин успяхме да се свържем със 112 и оттам ни казаха само, че гърмят Военни складове- нищо повече не знаеха. Единственото от което имах нужда тогава е само да знаех, че няма обгазяване и радиация- но нямаше кой да каже. Това, което можехме да направим го правихме- бягахме, но не знаех дали няма да попаднем в задръстване, на къде да караме, дали няма да ни застигне облак. На всичкото отгоре аз от притеснение блокирах радиото и не можех да чуя някакви новини, а в новата кола още не сме сложили и мъжа ми също нищо не можеше да разбере. Едва, когато почнаха да ни се обаждат приятели от тях научихме какво всъщност става. Една от първите беше Пухка, която ни даде кураж, за което искрено благодаря.
Слава Богу нищо лошо не случи. Но ужасът, който изживяхме е неописуем- кошмарно е да разчиташ на съдбата, случайността и добрия късмет да останат живи децата ти, да ги държиш в ръцете си и да усещаш, че си безсилен да ги защитиш и нищо не можеш да направиш.
Материалните щети ще оправим, нито искам да ги поема някой, макар че кметските управи наистина правят всичко, което е по силите и възможностите им, искам някой да ми върне нервите. Макар, че с мъжа ми сме доста уравновесени личности, не параноясваме, но от всеки по-силен шум или течение, което затвори врата или прозорец, изпитваме безпокойство. Мислех, че Георги не се е уплашил, но преди три дни бяхме на кръщене, където гърмяха силни конфети върху тортата и той изпадна в ужас първите секунди, а винаги много се е радвал на подобен род забавления. Дано с времето отшуми това.
Не искам да оспамвам темата, и без това много място сме заели в предната тема, само споделих, защото прочетох, че доста от вас са се притеснили, знам, че всеки нормален човек ще съчувства.

Иначе пък при баба изкарахме добре, и мен имаше кой да отмени и Георги се наигра с много деца. Ето едно клипче как Каменчо случайно биде захранен от тате

http://www.youtube.com/watch?v=8dxApMK7N0I

След десетина дни той става на 6м и честно казано хич не ми се започва това захранване, толкова е лесно с това кърмене,  за Георги готвя,, вечер и за нас, а от сега и за Камбата.

Прочетох всичко, много от нещата ми се сляха, поздравявам всички с поводи, със зъбчета Специални поздрави за дъщерята на Мозила- искрено се радвам, пожелавам на всеки такъв подарък след време- наред със здравето и човещината, това за мен е едно от най-важните неща. Марти, успех в избора- и десет деца да иамш, всички ги обичаш и за всяко се грижиш и мислиш постоянно- според проблемите и нуждите му в момента.

Ох, не мога да не споделя и една от любимите ми снимки на Георги- разглеждах албума му от възрастта, на която е Камен сега и си я припомних  

http://www.sabev.net/george/images/116.jpg

Приятен ден от нас
Вече ще се включвам редовно  

Чара ... добре завърнала се жива и здрава , какъв ужас сте преживели само...... добре че и децата са незасегнати  от цалата тази пукотевица    Всичко друго се оправя ,само да сте здрави .. Много сладък пъпеша иначе ...браво на вас  Още веднъж добре дошла   

Здравейте от мен и Емо.
Мозилка, съчувствам ти.
Бубе, и при мен така се получи със снимките на Драгончето, но после видях албумчето й в зоната /в общия профил/.
Чара, добре завърнали се  . Трудно ми е да си представя какъв ужас сте изживели, но от описанието ти ме побиха тръпки. Прилича ми на книга на Стивън Кинг. Радвам се, че сте добре и пораженията ви са само материални. А нервите, за съжаление няма кой да ти ги върне.
Кат, сложих в албумчето още една снимка. Използвай, която прецениш.
Емо днес си направи синина на ръчичката от смукане. УжасТ. За втори път му е, предниа път беше ръката на татко му. Излиза ми се на разходка, но е много жега и ще изчакам още час-два.
Слънчев и прохладен ден на всички   

Привет от нас. Аз се включвам за малко, само да ви почерпя - ставаме на 6 месеца или иначе казано на цяяяла 1/2 годинка....

Здравейте мами! Бързам да пиша ,че кой знае кога ще имам време да пиша. Чара ,добре дошла! Милите какво сте преживели! Но важното е че сте добре и отпочинали! Дездемонка, бая смукане е било милото синина си направило. И Ивка все смуче като за последно. Честита половин годинка на бебчето на Мариа! Да е живо и здраво и много щастливо!!!

http://photo-zona.net/index.php?APP_ACTION=ALBUM_EDIT&ALBUM_ID=14336

Малко снимки как си чешем венците...

Момичета, не пренебрегвайте Т и сополите. При Никола така започна вируса, който изкара и батко му и за няколко часа прерастна почти в пневмония. Имахме хрипове, гнойни секрети и направо откачих. Антибиотика не му се размина и все още се възстановява .Не мога да ви опиша какъв ужас е кърмаче с хрема. Не може да диша , да спи , да се храни. 3 дни звезди видях и откачих.Ако имате съмнения идете на лекар, че върлува вирус сега и хич не е шега.