Как да познаем признаците на изневярата?

Мамчета, какво стана с.. в добро и в лошо, докато смъртта ви раздели! Много ми е мъчно и се чудя дали сме само 2 тук, които наистина вярваме, че изневярата, макар и за една нощ е непростима? Ако изневериш, значи вече не обичаш човека до себе си, защото ако го обичаш няма да искаш да го нараниш! Милички мамчета, ако хвана мъжО в такова нещо, било то и само за една вечер, толкова бързо ще излети, че няма да знае откъде му е дошло!  Само за справка- сигурна съм, че и той ще постъпи с мен по същия начин. И двамата вярваме, че като обичаш някой, друг не ти трябва! (за справка заедно сме от 6 години, не от 2 месеца) 

Мила, и ние мислим така, заедно сме от 15 години. Но в последната една година много ми се промениха възгледите. Разбрах за няколко мои близки двойки, някои семейства с деца, сериозни, отговорни, грижовни... Ами все някой на някого е кръшнал. Да не говорим, че с напредване на възрастта хората "узряват" и "преспи и забрави" не е основание за развод.
От форума също научих много - младите момичета, както и тези със семеен стаж под 10г. са идеалистки и мислят като теб. По-зрелите, с по-дълъг стаж имат доста по-спокойно и реалистично отношение към вероятността изневярата да се настани и в техния живот.
Ние не сме си изневерявали до сега, но не бих могла да кажа, че никога няма да  се случи. Напротив, мисля, че няма да ни подмине и се надявам тогава да проявим здрав разум и двамата.

Искрено се надявам това никога да не ви се случи (имам предвид изневярата). А мъжО си е просто такъв- Не вярва в изневярата. А и чак пък да съм идеалистка..  просто си имам мои принципи, което мисля, че е различно. Но човек никога не знае, прави сте. Аз само знам, че не бих простила (поне сега така си мисля, след 20 години знам ли какво ще ми роди главата.. )

Признаците ли,ами те са очеизваждащи,иска и почва да се старае да изглежда по-добре,ей така изведнъж без да му е било приоритети така също отма да заявява,че все с нещо го дразниш и си лоша с него...

А защо си мислиш, че аз ако пусна такава тема ще ми ръкопляскат? 

Иии пак за изневери става дума.. Някъде в началото на темата прочетох нечие изказване, че за да се стигне до изневяра нещо м/у двамата не върви. И от тук има само два варианта: да се опитаме да разберем какво не върви и да го променим или... да не ни пука и да се врътнем и да си търсим щастието другаде. Скоро мои познати се разделиха , точно защото мъжа кръшна. И кръшна защото го задушаваха с цялото това ежедневие на ново семейство с малко дете. Наблюдавах и двамата и наистина може да се намери разлика в държанието на мъжа. Той така или иначе си работеше много и до късно, така че това не се промени и не подбуди съмнение, но започнаха да зачестяват нови покупки, лични, опити за разкрасяване.. Абе да гледаш от страни беше доста забавно, като чели почваше да цъфти.  Интересното е , че връзката му с новата мадама прекъсна, а той , като чели опиянен от новата си свобода продължи да се "развива". И сега , макар и сам , държи много на външния си вид, на това да задоволява всичките си капризи. Май понякога изневярата действа ободряващо и повдигащо самочувствието. Един вид "я, аз още съм на пазара, още ме търсят, още съм вървежен" . И изхождайки от това си мисля , че ако даваме това на мъжете си, ако не ги приемаме за даденост, банкомати и донори на сперма, изневерите ще секнат доста
Моя съпруг е програмист, тотално отвеяно същество, и яко реши да кръшне ще му е изписано на лицето. Така , че поне в това съм облагодетелствана- много му личат промените. За сега обаче гледам да правя така че да си даваме необходимото, щото тръгнем ли навън, връщане може би няма да има.

Много добре казано, поздравявам те!
Аз само бих добавила и ако ги обичаме, но не по начина по който цял живот са ни учили да "обичаме" и са ни давали примери. Защото той не е нищо повече от добре прикрит егозъм и чувство за собственост.

Да ти кажа честно, относно признаците, много може да се говори... Аз лично, когато имам някакви съмнения, в каквото и да е, действам веднага. Вместо дни и месеци да се терзая, просто един ден организирам "следене". Всичките ми приятелки са малко шашави и веднага получавам съдействие. Засега не мога да се оплача-може много да ме заболи от резултата, но поне драмата свършва...
Шантаво е като идея, доста хора ще се изсмеят, но аз лично не мога да страдам месеци наред и да се чудя...

Free,ако някой ден почувстваш смелост и сили да излезеш от анонимност,може да ми пишеш на лични.

Rainy,следното казвам от опит.Колкото по-принципни сме,толкова по-мащабни неща ни поднася Животът,за да ни откаже от принципите ни.

Не знам на колко си години но с това изказване удивително напомняш майка ми , която е на 62г.

Не знам на кого ти напомня,но може би просто стилът ви на изказ не съвпада.Иначе какво лошо казва момичето?Кофти е,че научавайки все повече такива истории,започваме да ги приемаме като норма на поведение.Ами не са.Защото основното в една връзка е съ-доверието.А изневярата нарушава именно това.И трябват усилия,за да се върне отново балансът.

А вместо да се вгледаме какво в нас не е в хармония и съответно се отразява и върху връзката ни,ние прибягваме до най-лесното разрешение.Но дали е най-лесното???

Най-лесното за момента (за този, който го взема), но най нараняващото за партньора.

Какви признаци бе хора?! Идея си нямате какви артисти има на тоя свят. Гледайте си живота и не се вманиачавайте.