И моето мнение е, че на детето трябва да се говори както на възрастен човек, за да свикне с думите и да разбере правилно тяхното значение. Разбира се, в началото е ествено детето да казва някакви си свои думички, но това е "тренировка" за истинското проговаряне. И разбира се, че ще започне с лесни за произнасяне срички - те не са грешни 
, и няма нищо лошо, ако от време на време се повтарят, но не прекалено и не само те. Важното е да се създаде у детето стремеж да говори правилно, а отделните звуци и букви и думи си идват на място с времето.
Виж целия пост
, и няма нищо лошо, ако от време на време се повтарят, но не прекалено и не само те. Важното е да се създаде у детето стремеж да говори правилно, а отделните звуци и букви и думи си идват на място с времето. 
. Той проговори на около година и половина, но не особено правилно. Вместо –к- казваше –т- и вместо –г- казваше –д-, напр. тотошта, дарда(гарга), тучето лае, тоте, и др. А върха на сладоледа е думата –пунцел- , което в превод означава компютър 
"
Дори правя забележки на бабите, ако решат да използват някои бебешки думи в разговор с детето. 
)))
Значи като попитат Емката "Какво прави вашето бау-бау?", отговарям аз: "Той не може да отговори, защото не знае какво е бау-бау, той ще реагира ако го попиташ "Къде ви е кучето?"". С това проблема се решава. Само на моменти се хващам, че употребявам умалителни имена за някои предмети... 
