Лятна - магрибско - образователна - 1

Катя, много смешна история е тази в кафенето  представям си какво неловко положение е било...

Тук ходят с хиджаб, но "градските момичета" от Яфо и от Хайфа се обличат като всички останали, не се покриват

Имат ли разни суеверия? ... поговорките също са ми любопитни 

Айша на газелите – единственото рали за дами в Мароко
Всичко започва през 2001-ва година и продължава и до днес, под патронажа на Мохамед 6-ти. Всяка смела и сърцата жена над 18-години, която има свидетелство за правоуправление на категорията автомобил, с която ще се състезава, може да участва. Има дами, които карат камиони. Ралито се провежда през месец март, а тазгодишното е отразено от над 1200 медии.
В началото стои една жена, Доминик Серра. За себе си казва, че е споена с африканския континент, тъй като майка й има алжирски корени, а баща й прекарва младежките си години в Мароко. Самата тя живее в пустинята достатъчно кратко, за да поиска да се връща там отново и отново и достатъчно дълго, за да я опознае и обикне. Като дете на магрибци, се научава на работа още от ранна детска възраст. Като дете, живеещо на запад, разбира, че нейната „работа” е различна от тази на момичетата в Алжир и Мароко.
По-късно регистрира първата собствена фирма- в областта на комуникациите и връзките с обществеността, а след това е собственик и съдружник на няколко други компании.
Шампион и феминист по душа, Доминик има 3 деца и добро семейство, възпитано в традициите на мароканците – семейството е всичко! Майката е пример за децата у дома и на улицата е на работа, бащата осигурява комфорта. Организира пробно рали през 1990 – за джипове, мотори и камиони и оттогава, инициативата се разраства. Ето я и нея:


Идеята на ралито е да достигне до онези жени, които не могат да пътуват. Да покаже, че жената е движеща сила, при това без да жертва женствеността си. Днес Доминик управлява 120 –членен екип. Тази руса висока жена мотивира и пази над 200 газели.

Ралито има още няколко цели: да опазва природата и да подпомага социални и хуманитарни каузи. Участничките, които идват от Франция, Канада, Австралия, Щатите, могат да подберат дали да подкрепят проект в Сахара /общо казано/ или в своята страна.

Ето някои акценти:

Екологично равновесие:

Пощата и Термасол инсталират соларни панели на покривите на бивака в Мароко. Първият проект е осъществен през 2007-ма година. Панелите произвеждат достатъчно енергия, за да захранят палатките на пощата и на пресцентъра. Това е малка, но решителна стъпка към опазването на природните ресурси.

Работа с общността

В началото медицинската каравана работи единствено за нуждите на ралито. В последствие, съществуването й и обезпечеността с ресурси осмисля живота на много местни хора. Ежегодно караваните се връщат в селата, където са работили. Незнайно как, дори в пустинята, амазигските жени си предават от уста на уста къде спира каравана, членовете на екипа също популяризират графика на пътуванията. Жените са дошли със всички деца и чакат на опашка, за да получат консултации. В Будиб екипът работи в над 250 пациенти на ден.

Медицинската каравана става символ на сърцата на газелите. Още на етапа на подготовка, „газелите” работят в собствените си страни, за да наберат необходимите учебни пособия, а участничките, които са учителки по професия, или студентки, участват, макар и за малко в учебния процес. Най-ценни за училищата в пустинята са кутиите с учебно принадлежности, които газелите предоставят.

През 2007-ма, газелите предоставят нова социална услуга – оборудват хранителна каравана.
Това става със съдействието на Министерството на Здравеопазването. Ролята на екипа е диагностицира липсата на желязо в организма – анемията. Бележка т мен – трябва да кажа, че много мароканци, дори и тези, които живеят по-добре, имат анемия. От една страна това е естествено предпазване на организма от малария, от друга – тази диагноза плаши хората, на които е поставена. Може би им показва сега и по категоричен медицински /научен/ път, че нямат достъп до достатъчно храна. В селските райони това е масово състояние. Медицинската каравана е подготвила и листовка, струстурирана по начин, който може да бъде разбран и от жените, които нямат образование – има много картинки, със съвети за опазване на здравето.           

Ето един проект, който не сработва добре – поне засега. Екипът на хранителната каравана обяснява на местните жени, че маслото, обогатено със желязо не е лекарство и трябва да се приема всеки ден. Жените от номадските общности казват „А къде ще го намерим, след като заминете? Как да си го купим? Не можем да си го позволим! По-добре да мислим, че е лекарство!” 

Ето целите на медицинската каравана за 2008-на година:
От 18 до 30 март 2008-ма, екипът на медицинската каравана ще посети над 10 села в южните райни на Мароко. Екип от 15 лекари и 8 помощници работи с местните хора като им предоставя:
общи медицински услуги: педиатрични, гинекологични, фармацевтични;

за пета поредна година се предоставят медицински услуги за всички, които имат нужда, с приоритет се ползват жените и децата.

Ето с фактите: прегледи илечение на над 2000 човека, разпространени над 5000 окапокви лекарства, Предписани речения на 3500 човека.

http://www.rallyeaichadesgazelles.com/

Катя, труден въпрос: по какво да разбереш, че е мароканец... още не мога да ти кажа, но формата на носа е доста типична. Косите - има и къдрави, има и прави, но са много гъсти. очите са бадемовидни. Има и мароканци с цвят на кожата мляко с кафе или силен карамел, има и много тъмнички, има и бели направо. Ние не сме от белите. иди на моя ал/ум и виж един амазигски нос и формата на скулите. Не можеш да го сбъркаш!


[img][http://www.peterlanger.com/People/Africans/images/MAFEZ004.jpg/img]

http://www.travelerphotographs.com/2008/01/photographs-of-moroccan-people.html

Вижте какво намерих. Снимки :

http://www.worldisround.com/articles/311121/index.html

още:

http://www.authentic-morocco.com/gallery/test-gallery-2

http://www.authentic-morocco.com/gallery/5-day+New+Year+2008+Desert+Tour

Хубава инициатива  на   Доминик Серра !

Често животът в ислямските страни е представен така негативно и едностранчиво, че ме мотивира да представя информация, която съм събрала и осмислила – това не е мое мнение, за да не решите, че е тенденциозно. Ето впечатленията на канадец, живеещ в Мароко: ще сам и линка:
http://www.moroccoexplored.com/12goodthings.html

12 добри неща за Мароко и защо тази страна е различна:

Хората споделят: Истории, вода, храна, пари, всичко. В близкото обкръжение – говорим за семейството, няма граници за споделяне на вещите. Всеки работещ участва. Баланси, чекове, вноски, сметка до доследното пени, първо да нас, после ако остане за другите – това е непозната концепция. Очаква се да споделяте, включително и храната си с непознати. * Бележка от вен: с това не се свиква лесно, но пък можете да договорите какво и колко ще споделяте – пак казвам – вещи и финасово – така, както беше и при нашето детство. Но пък като не сте стистани и се интересувате има ли някой нужда от нещо, ви заобичват до лудост и искрено. В моят опит, самото намерение за споделяне и грижа за другия е така важно: никога не са ми казвали, че е нужна голяма сума пари примерно – да речем за лечение, а „колкото може”;

Хората слушат: Само попаднете сред мароканки: те говорят едновременно и да гледаш това отстрани е невероятно! Никой не се чувства забравен или ингориран. Никой няка нищо против. От друга страна, докато някой разказва нещо, никой не прекъсва и не пита, докато историята не е приключила. Разказите и разказваческото учение е още живо И днес на площада Жемаа-ел Фна в Маракеш се разказват истории на по 1000 години. Умението за общуваш печели уважение, зачитане, време... като говорим за време....

Времето не е важно: Кога за последно сте видели свой познат, осмен ако не е имал рожден ден? Ако едно нещо може да се свърши за един час, в Мароко може да отнеме и ден... на път към банката, към пощата..... не говорим да спешна работа, срещате приятел, заговаряте се, толкова много има какво да си кажете. Чай, приказки. В Мароко винаги има утре, вдругиден. Думата краен срок. Знаят я, но какво толкова?

Неделята е ден за почивка: освен ако работата ви не налага да работите в неделя, това е времето за срещи със семейството и приятелите. Почти всички излизат на гости, по парковете, на сладолед, готви се вкусен тажин, спи се, говори се с часове, играе се с децата.

Много празници: рожгденият ден на Монарха, един месец Рамадан, Байрям- 3 седмици, слети почивки дни. Мароканците празнуват и се веселят.

Шофиране: Учудващо, инцидентите се броят на пръстите на едната ръка.Напълно противоположно на виждането на обществеността като цяло за нивото на пътните произшествия в развиваща се страна и състоянието на пътищата. Мароканците наистина карат с по 50 км в градовете. Когато стане инцидент, никой не се ядосва, шофьорите слижат от колата, подават си ръка и с усмивка казват „Извинявай братко или сестро!” и почват да обсъждат щетата.

Уважение към възрастните: Видели ли сте някъде група юноши да става като един, за да отстъпи място в автобуса на възрастен или на жена? Възрастните са много почитани. Те имат спомени, опит, мъдрост, спокойствие. Те знаят и стари домашни лекарства, за приготвянето на които са ги учили техните майки или баби.

Магиите: Толкова много вярвания в магии има. Не се позволяват от Исляма, но се практикуват. Така цялата страна е обвита в мистицизъм и романтика.... и мааалко ужас. Коранът говори за ангели, джинове и дяволи. Всеки вярва, всеки знае, всеки е чувал истории, или пък е ставал жертва на магия.

Дърветата са свещени: Защо това дърво е на средата на пътя? Не е могло да премине от другата страна? Не.... дърво не се сече. Дърветата са особено важни за живота в пустинята. Дърветата са важни във всяко кътче на земното кълбо, но тук това се напомня всеки ден.

Семейството преди работата: Често хората просто не идват на работа или на училище. Освен че се касае за неразположение или болест, обикновено семейството се нуждае от тях. Дали ще е помощ при закупуването на агне за Байрям, или да събират кайсии или да водят баба си на лекар. Това са все важни причини, които се приемат.

Можете да говорите на висок глас на улицата: У дома си трябва да сте примерни и да не притеснявате семейството си с поведението си, на не ги срамите. В дома управлява жената, а със жена с лошо не бива. Но пък излезте на улицата – там е власта на мъжете. Представете си общество, в което е практически невъзможно някой да е пиян и на обществено място. Такова общество е доста спокойно. Обаче заслушайте се в разговора на висок глас между двама човека. Могат дори и да се обиждат, но накрая се помиряват, те споделят мнението си и може и да се съвесват „не бъди така тесногръд, чуй ме и мене?”

Благословиите са истински: когато някой те благослови, то се вярвя, че тази благословия може да се сбъдне, а не само е казана от любезност. За съжаление и злобните забележки се приемат на сериозно и не се забравят. Кажете на някой, че има дяволски смях е той ще повярва, че е обсебен от дявол.

Е има и номер 13: Това много ми харесва: децата играят на улиците и след като се стъмни. Това значи много, нали?

Ето едно интересно фотосафари за модата в ислямския свят. Няма впечатления от Мяроко, но има от Египет, Иран, Ливан, Саудитска Арабия.

http://www.time.com/time/photoessays/2006/muslim_fashion/

Криси       щом  намеря  малко  време  ще ти пусна    нещо  вкусно 


Петя    ама  и  ти  пъргава  като  твойта  итърва     мароканката

ами  палави  и  кряскящи  са  но  на  мен  хич  не  ми  прави  впечатление   аз  ги  поливам  като  със  студена  вода  със  своето  мълчание  така че  свикнаха и  не се палят  около  мен

за  забрадките   като  майка  на  три  кокичета  със  забрадки  ще  кажа  че  напоследък  тенденция  е  да  се  слагат  кърпа  на  момиченца  като  подражание  на  мама   като  има  и  преходен  вариант  с  къс  ръкав  и  кърпа  и  по  време  на  пътуване  също   не се  практикува ,обикновенно се  избира  зимния  сезон
така  от  около  6  ,7 , 8  годишни 

колкото  по  рано  толкова  по  добре  и  шока  че  вече е мома   сред   познати  и  роднини  не  е  голям 

та  всичко  е  въпрос  на  възпитание  Аз  лично  смятам  че  децата  се  възпитават  от  това  което  мама и  тати   правят  е  по  силно  от  думи

е  малко  да ви  разсмея   малкия  ни  мъж  като бе на  около  2  години  като  чуе  звънец  взима  една  кърпа  под  ръка  и  отива  до  вратата  и  казва  кой 

това  за  хижаба   ,,,,

ами  от  сунна  и  по  Корана   е  да  се  вижда  лицето  и  ръцете    и  облечени  до  кокалчета  на  краката Има  разни   хадиси  за  това  дали  да се  покриват  стъпалата


вариантите  като  металически  носове  и  усти   ха  ха  са  характерни  за  КАТАР    И някои    страни  от  залива  ,традиция  която  се  среща  само  от  по  възрастни

за  покриването  на лицето    и  носовете   както  и  Катето  е  казала   въпрос  на  разни  течения  в  Ислям 

също  мин  сунна   дрехите  не  трябва  да  са  като  тези  на  мъжете  и  да  не са  прилепнали  по  тялото   

макар че  в  страните  на  Залива   вече  е  обратно   често  срещаш  мъже  с  традиционните  бели   рокли  а  жените  с  дънки   


ами  това  да  шаловете   Кате  май  е  от  традициите  на  Андалоса  нали 

а  това  че  при  едни  се  вижда   шията  а  е  покрита  косата   го  има  много  при  мароканците във   Франция   
Аз  лично  му  казвам  еврейски  хижаб   

между  другото  това са  изискванията  за  хижаб  и  за  паспорт  или   шапка  или  кърпа  с  оголена  шия

да  се  види  дали  имаш  двойна   брадичка   



а  при  вас  какви  са  нормите  с  хижаба  в  Израил    за  религиозните


З  а  скорпитата    друг  път   има  ги  и  ги  няма  в  Казабланка  и  Рабат   и  градовете  около  морето 

До  скоро   

много ми харесаха тези 12 причини защо Мароко е различна страна  който ги е писал наистина е усетил хубавината на тези хора и мястото, на което живеят
Четох някъде за този площад Жемаа-ел Фна в Маракеш, че е много известен с гледачките си и хора от цялата страна ходят там, за да им предсказват бъдещето  Дали е така?

Не съм спец по мюсулманите в Израел,но като правило си покриват косата и шията под брадата , децата - повечето не.Други мюсулманки си покриват само косата ,а врата -не.Има много модерни , светски мюсулманки .Това е за арабките по Израелските земи.

Религиозните еврейки също покриват косите си ,но никога шията под брадата .Косите си покриват с шалове (като Катя, която може да мине за  религиозна еврейка  100%    ) , а   европейските еврейки общо казано - шапки , мрежи за коса и т.н.  Израел като цяло има светски облик обаче  и малък е процента на религиозните  евреи. Мюсулманките са повечето покрити.

Религиозните еврейки и религиозните мюсулманки се различават в Израел по облеклото , но който не рзабира може и да се  заблуди първоначално.

А това за Катар ме изненадва .Знам , че само мъжете , които са си Катарци се носят в белите одежди като рокли.Другите нямат право.Гледах  го по едно предаване за Катар.Между другото в Катар има и Израелско посолство и връзки.

Я да видим за гледачите  ... и за този площад ... 

Петя   за Катар  имах  предвид   това което е  видяла   пепеляшка   металическите  прикрития     у  по  възрастни  жени 


за  гледачките   аз  не  вярвям   в  тях  защото се  подчиняват   на  сатаната  и  питат  разни  мити  джинове  за  бъдещето  Ако  се  спра  и ги  питам или слушам  това  означава че  ги  признавам    а  те  действително    джиновете   имат  способноста  да  се   изкачват  на   едни  от  небесата   ,които  ние  казваме че са 7   и  да  подслушват    някои  от  заповедите   на  ангелите  и  да  узнават   бъдещето  на хората     и  когато  се  услушват   ангелите  ги  замерват с  небесни  камъни   и  на  нас ни се виждат  като  падащи  звезди

та  това  е  обяснение  според  Исляма   и  аз  лично  не  вярвам и не се спирам


но  ги  има   

Има  по  площада  и  укротители на змии   и  като  нашите   цигани навремето  да  дрисират  маймунки  и  мечета 

облечени в разни  цветни    накипрени   дрехи   и  продавачите  на  вода  и   манджи  след   свечеряване  дето се  казва   и  пилешко  мляко  има 


 и  продавачи на  охлюви    ,ядят се  с  топлийки  като  внимателно се  изваждат   и   глави  на  агънца   и    от  гърдите  на  кравите  казват се  ханан   и  т н   и  т  н  наред  с  всичко  традиционно

Добър ден на всички!

Светле, благодаря за интересните разкази. Посмях се на твоето синче - виж как научил да отива до вратата с кърпа в ръка и да пита "кой е? . Между другото, и в Мароко моята свекърва така ходеше след мене, с по една кърпа, ако случайно забравя и се запътя на двора с открита глава. Ама няколко пъти се отзовавах в къси ръкави пред разни продавачи и те хората гледат в земята, ама после - хвърлят по едно око. Братовчеди и други роднини от мъжки пол бяха инструктирани като чукнат на врата, да се обръщат с гръб към вратата и с лице към улицата, ако случайно аз се отзова с гола глава....       

Ама много скорпита при вас, цели 3!! Как е бебето в корема? Расте ли, душичката? Алхамдулилла, да е живо и здраво. Ти на това лятното и топло време - с бременност и други дечица, машалла.

За гадателите - много е грешно това - да се слушат тези хора. Ето и информация за Жемаа ел-Фна - площада - от 2001 -ва е провъзгласен от ЮНЕСКО за част от Световното Културно Наследство, но по отношение на "нематериални културни феномени".

 Площад Жемаа- ел-Фна – е една от основните туристически забележителности и място за срещи и една ли не синоним на Маракеш – още от основаването на града през 11-ти век. Той представя уникални по същността си преливания на мароканските традиции и съвременността и показва силата на човешкото участие. Шумен и завладяващ през деня – зъболекари, укротители на змии, продавачи и готвачи, вечер отстъпват мястото си на разказвачи на истории, пекари, които практикуват традиционна медицина, предсказатели на бъдещето, проповедници, рисувачи на татуировки с хенна. Можете да си купите прясно изцеден сок, традиционна храна – винаги много вкусна. Можете да се насладите на майсторството на разказвачите – вече казахме колко важна е сладкодумността и умелото боравене с думите. Не е шега това – да знаеш какво и кога да кажеш, е белег на пъргав ум и интелект. Нека не се бърка с празнословие. За амазигите, приказливата жена .... не да мърмори и да „нарежда”, е съкровище. Счита се, че тя може да обеме дома, да съхрани уюта и да възпитава децата добре като разказва. Като помни и разказва, тя развива паметта си и тази на децата - също. Но нека се върнем към площада. Там има и амазигски музиканти - mazighen, танцьори на гнауа. Разкщазвачите говорят за пътешествията си по земите на берберите. Те умело съчетават жестове и реч, за да могат да ангажират, учат и запленяват слушателите. Сега разказвачите импровизират повече и историите им никога не са едни и същи.
Площадът е елемент от културното наследство на Мароко от 1922 година. За съжаление, подобряването на инфраструктурата и наплива на туристи бавно отнемат от автентичността на ритуалите.
   

Ето нещо от мен :


http://www.posoka.com/spisanie/razkazikonkurs/e1976.html 



(по-надолу има и за въпросния  площад със снимка)

Ето нещо и за ТУНИС :

http://www.disagi.com/content/view/496/89/

В Мароко има 14 университета- както с техническа, така и с хуманитарна, бизнес и медицинска насоченост. Като цяло, трудно се осъществява връзката между академичния сектор и работодателите. Има студенти, стресирани от това, че висшето образование няма да им гарантира работа, някои напускат университета и се ориентират към професионална квалификация - като нашите колежи, а после доучват. Има и студентки, както сред учещите, така и сред лекторите и администрациите. Редица мароканци ползват стипендии по академичните програми - главно Фулбрайт. Франция признава мароканските дипломи и това дава предимство на хората с амбиции да живеят и поработят в друга страна.   
Много е хубаво да попадне човек сред стажанти, които се стараят ... то навсякъде е хубаво сред старателни стажанти, но в Мароко, съчетано любезност и желание да се обясни добре на чужденците е направо трогателно.           

Пред 2005-та Мосем Тан Тан в югозападните региони на Мароко е събитие, обявено за втория марокански компонент от световното духовното наследство – според ЮНЕСКО. Това е ежегодно събиране на номади от южната част на Мароко и други части от северозападна Африка. В началото това събитие се е провеждало през май. Това част от земеделския календар на номадите. Тези събирания са им давали възможност да се съберат, запознаят, да купуват и разменят храна и други продукти, да организират надбягвания с коне и камили или да определят кой се грижи за животните най-добре, да си намерят мъж/жена. Мисля вече разказвахме в арабската тема, че при някои амазиги, жените избират мъжете, за които ще се омъжат. При тези събирания – нещо като „пазар на булки”, булките са с червено було – има такива и в нашите етнографски музеи. Мъже от родата на булката разказват за нейните добродетели и умения, ръцете са изрисувани с къна и младоженеца вижда само това. Ако хареса някоя от момите, я хваща за ръка, ако тя не го хареса – го пуска и той трябва да си търси друга. Така или иначе, и другите моми – кандидатки гледат кой е „пуснат” и кой – не. Ако момчето е „пуснато” много пъти – значи има нещо... Шега, искам да кажа, че другите моми следят събитието внимателно.... Аз така имах 2-ра амазигска сватба – месеци след гражданския брак в европейска страна. Исках да почета културата. Не бях с червено було – не съм мома. Опитах се дори на шега да пусна ръката на мъжа си – естествено бяхме само 2-мата на церемонията, но той ме стискаше. Поне бяхме предупредили най-близките роднини, да не решат, че е наистина.
Мосем включва и културни представления като музикални концерти, пеене на песни, игри, състезания в поетично майсторство и други разказвачески умения – хассание.
За пръв път събирането става публично – може да се наблюдава от външни за общността хора през 1963 година, когато целта на събирането е била да се промотират местните традиции и занаяти. За откриването на събирането и за други хора активно работи Мохамед Лагдаф – активен участник в събитията за преодоляване на испанско-френската окупация на Мароко. Между 1979 и 2004 г. не се провежда Мосем заради проблеми със сигурността в региона. 
Днес номадите не искат да правят от традицията си представление за външни хора. Икономическото и социално развитие на региона принуждава много номади да живеят по-отседнал начин на живот, а това противоречи на разбиранията им. Урбанизираният начин на живот погубва непосредствеността на поезията и общуването.