Лятна - магрибско - образователна - 1

         
Мароканското изкуство и култура
Няма да сгреша, ако обобщя, че преобладаващото мнение за Мароко е, че туристите се връщат назад в историята. Наред с безбройните снимки на камили, деца, пясъчни улици,пъстри пазари, Мароко има и съвременно лице. Факт е обаче, че страната предлага изживявания, които са много различни от това, на което сме свиквали в собствените си страни.... освен ако не живеем в България: толкова е общо, че чак на моменти се чувствам у дома – в някои отношения. Много зависи с какво око поглеждаш страната, на какво обръщаш внимание и какво ти се случва там и какво отнасяш в сърцето си, след като си отидеш от тази страна, което важи за всяка страна.
Изкуство
Изкуството на тази страна е изумително. Почитателите на историята и етнографията могат да посетят прекрасно уредените музеи, а привържениците на масовото изкуство – да се разходят по пазарите.
Полата се изразяват по различен начин – чрез килимите, дрехите, бижутерията, керамиката, скулптурата, дърворезбата и калиграфията. Когато сте в Мароко, е обичайно да се пазарите, но не прекалено, защото по този начин можете да ощетите някой местен занаятчия, който изхранва семейството си като продава приезведения.
Култура
Пазарите са сърцето на мароканските градове и села и можете сравнително лесно да се ориентирате къде се намират. Можете да се пазарите – даже е задължително, но помнете, че повечето мароканци са особено умели в договарянето на цената и често няма да постигнете вашето, освен ако пазарлъка не ви е в кръвта.
Може да ви направи впечатление, че ако сте достатъчно любезен и открит, скоро ще започнете да се сприятелявате с местните хора – това естествено се отнася за хора, които планират да живеят в страната по-продължително време. Обикновено ще ви поканят на гости у дома, а не на ресторант. Когато сте в мароканско семейство, спазвайте техните порядки. Сега се сещам, че преди да ме видят, родните на съпруга ми мислеха, че пия чаша вино на вечеря – европейка, идва от Белгия... така мислеха просто, не знам защо. Бяха готови дори да приемат и този мой навик. Много се зарадваха, когато разбраха, че изобщо не пия. Та когато отивате на гости, носете за подарък сладки, аз лично съм виждала как носят за подарък и захар – е това между близки хора. Когато има деца в семейството – купете нещо за тях. Децата са голяма радост – както вече много пъти казваме, и подаръците за тях радват цялото семейство. По принцип мароканците няма да разгледат подареното пред вас – за да не покажат случайно разочарование или да не си помислите, че отношението към вас ще зависи от подаръка.Така или иначе, ако се познавате добре, идвате от друга страна, подаръците се разглеждат веднага и настава ахкане и веселие.
Ако познавате домакините си добре, можете да занесете дори месо – пилешко е най-добре, тъй като дори и да не разполага с много средства, семейството ще сервира на гостите месни ястия. Повечето прани се ядат с ръце – и с хляб. Когато се праните с мароканци, използвайте дясната ръка, понеже лявата се използва в тоалетната.
Ако имате намерение да посетите джамия – не говоря за туристическите центрове в големите градове, можете и да не успеете, защото това е място, в което влизат само мюсюлмани. Все пак, можете да попаднете на толерантни хора, които за ви позволят да надникнете – при това бъдете прилично облечени. Спорно е доколко традиционните амазигски фестивали са отворени за туристи. Можете да платите малка такса и да наблюдавате фестивала на булките Имичил например или панаир на занаятите, но в повечето случаи участниците не са особено щастливи от този масов интерес.
Ако правите снимки, особено на местните хора, попитайте ги дали са съгласни. Особено в селските райони, снимането без разрешение може да породи и агресия у тези мили хора. Сега се сещам, че в Мароко има телефони с камери, особено младите ги ползват активно, но пък самите те не правят снимки на хората, неподходящо е да снимате жени. Ако обаче сте сред познати, то тогава не можете да се отървете от снимки, а ако има деца- всеки възможен миг се запечатва.

Кате, и мен са ми казвали, че ако искам да пия вино или бира няма никакъв проблем, въпреки че аз алкохол не близвам. Хората са толерантни. 
Тъй като аз вече стягам куфара, друго исках да питам има ли нещо, което е желателно изобщо да не се прави, когато си на гости  Така да се каже да не изложа   

Ех, мила йелоу, страхотни дни ти предстоят! Браво!     Дойде време значи.
Ами какво да ти кажа - мисля, че няма такова нещо, което да те накара да се изложиш - доста сме близки във взаимоотношенията си и порядките. А и просто ги попитай имат ли в семейството неща, с които да се съобразиш - като са добронамерени към теб - ще ти кажат. Ти там ще си прецениш според ситуацията  - казвала съм неколкократно, моето мило мароканско семейство е по-традиционно. Имаче примерно аз избягвах да казвам, че обичам нещо - храна или занимание, понеже се втурваха да ми го предоставят, дори и да им струва повече. Освен това, ти си чужденка - даже повече ще ти обръщат внимание и ще те поглезват! Лек път и питай!    Взе ли червени покривчици? Много се харесват, а и лекички. Идеален подарък за някои, ако си забравила или се появи, а и хубав подарък за семейство.        

Мерси Кате   
в понеделник момъкът заминава и аз подир него след някой друг ден  покривчици, миризми, въпреки че те никак не са ми от любимите, ама нали все с това се хвалим таз` българска роза... голяма чуденка падна    Стискайте палци всичко да е наред.

Ехее, Уелоу, българска роза ли каза?  Ето достоен марокански отговор и на ТОЗИ символ на България. Стискам палци аз така да ти хареса, че да не ти се връща и скоро да ти нарисуват ръчичките и крачетата с къна... Така украсяват булките!!

 

Фестивалът на розите в Мароко
В много топла страна като Мароко, всяко раднетие е свещено и се приема като жизненоважно за местното население. В мароканския общностен календар има празници на почти всички растения, но е трудно да се определи точна дата на празненството, тъй като е свързано с реколтата, климатичните условия, някои специфики на общността. Фестивалът на розата е ежегоден и се провежда в началото на месец май.
Долината Даде /или Дадес/ е известна като „долината на розите в Мароко. Пейзажът те кара да затаиш дъх – море от розови персийски рози. Ароматът е силен и опияняващ и събирането на цветовете се счита за ритуал, а не за тежка работа.
Ел Келаа М Гуна е най-известният масив в този регион. Тук се намират не само 2 от големите розови масиви, тук се намират и две от най-големите преработващи фабрики за розова вода и масло. Розовата вода е доста скъп лукс в Мароко. Използва се не само в парфюмерийната индустрия, но и в кулинарията. Причината за тази висока цена се крие в това, че за получаването на 1400 литра розово масло е нужна суровина от 4200 км от розови насаждения. Иначе казано, за извличането на 1 литър розово масло се използват3 тона розови листенца. По време на фестивала посетителите виждат тонове розови листа, които се пренасят до фабриките за извличане на ценното масло. Като елемент от празничните дейности е и избирането на принцеса/кралица на фестивала – като символ на плодородието. Освен големият пазар със най-различни стоки, посетителите могат да се насладят на майсторството на музиканти и танцьори.

А, не не ...без  снимки не е жива картината .Искаме снимки! 

Нещо за четене:  http://hiddentrails.com/africa/morocco/roses.htm

Снимки:

   

http://cache.virtualtourist.com/3382207-Tiled_plaqueKelaat_Mgoun … aa_des_Mgouna.jpg

Dobro utro само и аз да кажа,че по една от немските телевизии наскоро даваха филм за розовата индустрия на Мароко.С мъжо останахме изненадани,че има такава там.Аз обикновено свързвам някоя арабска страна с пустиня или излаз на море,ама не и с рози в такъв мащаб.Толкова разновидности (цветови) на рози не бях виждала,определено Холандия има за какво да ви завиди.Може да се направи изложба на холандски лалета и марокански рози.

момичета, искате да кажете, че "подкупването" на любимата "мама" с български рози не е супер идея  тогава ще се доверявам само на собствения си чар и  усмивки това трябва повече да помогне 
Катенце, мерси за пожеланието, нали знаеш какво казват старите хора - от твоята уста в Божийте уши 
не знам кой повече се е шашнал от срещата с родата - аз или момчето.
интересна работа това с розите, аз не харесвам как мирише българската роза с извинение към родното  но знам, че те са дошли някъде от персия... интересно е да се видят тези марокански рози... в Гърция розите са огромни, не могат да се поберат в шепите на двете ти ръце, истинска красота   

криси,     ами да, и аз бях много изненадана от това разнообразие. А знаеш ли, че на някои върхове на Атласите -планините, през зимата си  има сняг.В Ифран май беше ехееее, и на ски може да се иде. Ще напишем и за това. А за изложбата - много хубава идея. Сега се опетвам за "спечеля" кмета на Казанлък и да побратимим 2-та града.   

Петя, точно ТАЗИ снимка, която си публикувала, първата търсех... ама мерси! Как си улучила! Мерси!    

Йелоу, амиииии, ще се радва жената. Ох, и аз не обичам розовата миризма, ама има едни сапуни - с розови листенца и мисля на рефан са, има и едни израелски на касиопея е марката. В казабланка има вече магазин на Occitane - не се харчи да носиш оттук. Та от тези сапуни с ароман на рози.... охххх, голям мирис се носеше. Бях накупила. На всичко ще се радват, ной-вече на тебе. Най-вече ти пожелавам мъжът ти да ти подари широка дреха, и да прочетете Ал-фатиха. Това е първата сура от Корана - за годеж и сватби четат. Шоколади с цели бадеми!! Има едни на ION - гръцка фирма. Увий ги във фолио хубаво, ще се заприличат на каша със станиол. Тоблероните доста добре държат на горещина.       

Светът на мароканския фолклор
Мароканският фолклор е много разнообразен и зрелищен. Различават се танците и традициите, характерни за различните региони, племена, дори и го географски области.

Ето и основните за Мароко танци

Ауаштова е танц от високите Атласи и областта Орзазат. Жените са облечени вцветни дрехи и са наредени около група мъже, седнали около огъня. Всеки от участниците – мъже свири на бендир – това е кръгло дърво, по продължението на което е опъната една струна. Някои музиканти свират и на ударни инструменти. Началото на песните и танците се дава от женски глас. Жените са наредени в редица и се поклащат на ляво – на дясно. На клипа вижте ударните инструменти –приличат много на тави и всъщност в началото са били точно това – кухненските принадлежности за използвани са музициране.
http://www.youtube.com/watch?v=CfzJJadT8gw
накрая на този клип – театрална възстановка на един танц, за който говоря – фантазия. 

Уаис
Това е танц, подобен на балет. Танцува се на древна музика от близкия изток и не е особено зрелищен, изпълнява се при поводи. Свири се на инструмент, подобен на рог – само един тон и няколко 3-струнни мандолини, направени от черупки на костенурки. Ритъмът се задава от седящ на земята музикант, който удря /по земята/ с нещо, подобно на желязна палка. Танцьорите носят цветни кафтани, широки колани – трябва да си в много гъвкав кръст, за да правиш стъпките добре и коланът почертава движението. Има само няколко стъпки, но танцьорите – мъже и жени отделно, се сменят – все едно вървят на групи и масовостта създава прекрасно усещане.

Аит атта
Подобен е на Ауаш. Това е танц, с който се отбелязва края на земеделския сезон. След прибирането на реколтата, земеделците могат да се отдадат на заслужена почивка. Ред жени танцуват с лице към ред мъже. Със жестове показват, че земеделският сезон е приключил.
http://www.youtube.com/watch?v=Paa0SgdJvD4&feature=related

Аит Бодар
обичам този танц на старите войни, които празнували победите си. Мъжете и жените са заедно в редица, конниците – обграждат ги и танцьори и музиканти пеят за победата. Ритъмът се задава от солист. В някои части на Атласите мъжете пеят и танцуват сами – без жени и това се води само мъжки танц.   
http://www.youtube.com/watch?v=SWQfEacXH6g&feature=related
Тук на клипа ще видите, че когато жените викат- това е традиционен вик за поздрав – за сватба, раждане, весели моменти, не ги дават. Причината е, че когато викат така, устите им –на жените не трябва да се виждат.   

Ха-ха 
Свири се само на една флейта със 7 отвора. Ритъмът се задава от тропането на краката и пляскането с ръце. Танцуват само мъже и са много вглъбени.

Фантазия
Изпълнява се само на коне – от ездачи. Този танц е висше майсторство. Спомнете си за традициите на добрите ездачи – грузинците, арабите, келтите. Процесията се води от жена. Зад нея яздят мъже – всеки ездач носи отличителните белези на своето племе. И язди на място, според мястото си в племето. Така излизат всички ездачи, подреждат се, всеки язди и показва майсторство, жената ездач води винаги церемонията. С падането на мрака, започва Аид Ел Броуд – Фесивалът на фойерверките. Почти по цяла нощ има илюминации и през това време ездачите продължават да са на конете. Всеки направлява коня си с управление на юздите и викове.Гледала съм това в Агадир, Бяха наети 12 коня от кралската конюшня. Трябва да кажа, че това е мечтата ми – да участвам във Фантазия, но естествено няма да ми дадат да я предвождам. Самата аз се имам за добър ездач – заради заниманията ми с терапевтична езда. Не съм така умела, както децата с онези семейства, което се грижат за коне и така децата са на кон още преди да проходят. Моята сватба беше на коне. Викахме и яздихме – без да стреляме и без фойерверки, до 2 сутринта. Имах пясък и между зъбите така да се каже. Освен това и фамилията ми значи „конник”. Отсрамих се! Оказа се, че ТОВА е най-голямото ми достойнство на млада булка май.... да язди и да се надпреварва с мъжете!  Освен това, за мен е нормално като яздя да направлявам коня и с викове, а и като се качи адреналина на ездача, животното усеща и започва да пръхти.... Поезия е това! Как не ме върна свекърва ми – не бях самата кротост.     Само по едно време викаше "Само се моля някой да не падне!" , а съпругът ми беше във възторг, а аз - на седмото небе от възхита.
     
Има и много интересен танц с ками. Изпълняват го само мъже....така както и в Кавказ и Грузия например. И в Сирия има танц с ножове – изпълнява се преди разрязването на сватбената торта.

Ще разкажа и за този танц с камите– май за втори път споменавам днес Мароко и Грузия.
По-късно днес ще прочетете за 2 други танца – гуедра и шикха.

Мароканските ритми

Мароканската музика е особено богата и разнообразна – мелодична или бавна и протяжна, докарваща те до транс. Казват, че има над 25 вида мароканска музика и тя отразява развитието на страната, носи в себе си различни влияния. В зависимост от това в кой край на страната се намирате, ще доловите андалуската, берберската, рай, шааби, гнауа. Музиката може да звучи винаги: това е Мароко.

Андалуската музика носи началото си от Ал-андалус или Андалусия. Представлява съвкупност от арабска и испанска музика. Мароканците я наричат Ел-Ала и е типичната класическа мароканска музика, пята на литературен арабски – на езика, на който е писан Корана. Възниква през 9-ти век и е популяризирана от сирийския певец и музикант Зириаб.за музицирането се използват много инструменти, основно: цигулка, лютня. В Мароко Ел-Ала се изпълнява само от мъже, облечени в традиционни облекла. Мароканците я слушат главно в религиозни церемонии.

http://www.youtube.com/watch?v=5jpp-hwHe9Q

Особено разпространена е амазигската музика. В страната има 3 различни амазигски региони и всеки един от тях има свое наречие и ритми. Този вид музика оцелява и се развива благодарение на усърдието на няколко поета и музиканта. Много мароканци не я слушат, понеже не разбират езика. Основните инструменти за музициране са бендир и кръгъл барабан. Вече има много жени – певици и танцьорки и това се счита за особена промяна в традициите на амазигите.

http://www.youtube.com/watch?v=fej42eJBGCs

В този клип има две пищни дами, които танцуват прекрасно. Аз харесвам много тази група. В мъжките танци има нещо, подобно на стъпките на фламенко – танцува се на обърната с дъното нагоре медна тава и практически, ако ухото не е свикнало, поне на мен ми дойде много да го видя това. Шумно ми беше. Иначе, естествено аз не мога да танцувам така и никога няма да мога да изпълнявам и 1/10 от тези движения. Дамите танцуват шикха или шикхат – типичен марокански танц. Използвал се е като обучение на младите момичета как трябва да се държат в брачното ложе. Затова и движенията с кръстта, бедрата и корема са така отчетливи. Все пак това е адаптиран за клипа шикхат. Истинският е много по-различен, но няма клипове. Танцува се сега само от жени на женски гостита.   

Друг вид обичана музика – Рай. Произхожда от Алжир и бива добре приета в Мароко. Свързва се с източната част на страната и най-вече с град Ужда. През 90-те печели особено голяма популярност в Мароко – след смъртта на популярният алжирски изпълнител Шеб Хасни. Североизточно Мароко – това е центърът на музиката рай.

http://www.youtube.com/watch?v=l62RgPI7RHE

Шааби е мароканската популярна музика. Пее се само на дариджа – марокански арабски. През 70-те този тип музика се използва за израз на политическите виждания на хората. Популярни са групите Жил Жилала и Нас Ел Гиване. Сега шааби се слуша по сватби, събирания и други празненства.

http://www.youtube.com/watch?v=r9DaBhxFSP8
 
Дори и да говорите марокански арабски, не могете да разберете значението на текстовe на гнауа, тъй като е съвкупност от арабски, амазгски и африкански ритми. Тази транс-музика датира от 16-ти век и добира международна популярност през последните няколко години. През месец юни се провежда традиционен 3-дневен фестивал в град Есауира. Основните инструменти са двустранен барабан – тбал и метални кастанети – керкбат.

http://www.youtube.com/watch?v=j5fzTzi0kf8


В страната непрекъснато има музикални фестивали: този в Рабат се нарича Мауазин,  във Фес се провежда фестивал на свещената музика, а в Шефчауен – музикалните дни носят името алегрия.         

Преди да продължим с темата за танците в Мароко, ето една рецепта за морковена  салата – залук- , за да се подкрепите и заредите с витамини, защото пак ще е време за танцииии!!

Залук /в някои части на Мароко казват залзук/

•   Половин кило моркови /може и повече – до 700 гр. – мароканки много готвят „на око”/ , белени, нарязани на кубчета
•   1 чаена чаша вода
•   1 - 2 скилидки чесън – ситно нарязани или настъргани
•   1/4 к.л джинджифил – може да е пресен – настърган на ситно или на прах – на вкус 
•   1/4 к. л. пипер
•   1/4 к.л. кимион
•   1/4 к.л. кориандър
•   2 с.л. прясно изцеден лимонов сок
•   1 с.л. зехтин
•   Може да се използва и ситно нарязан магданоз да украса
Ако пожелаете, можете да не слагате чесън
Сложете морковите и водата в малък съд. Когато водата заври, намалете котлона до 1,за да се изпари всичката вода и морковите да се сготвят на пара.
С миксер, пасатор, обикновено ренде или с вилица направете морковите на пюре. Прибавете чесъна, подправките, лимоновия сок, зехтина. Бъркайте отново до получаването на хомогенна смес. 
Съхранете в хладилник в добре затворена кутия.

Тази се яде със сухарчета, пита, можете да си я мажете на сандвичи вместо масло или маргарин или пастет и отгоре - плочка сирене. Добър апетит!

По-късно ще пуснем още една вкусничка рецепта -друг вид морковена салата.

Кате, аз се извинявам, че те връщам към по-старите ти постинги, но от дълго време се чудя - друговерките, например, еврейките - как се обличат в Мароко? И например тези в твоето семейство спазват ли кашрут?

Бадемче, липсваше много! Благодаря, че се появи.
Твоите впечатления от страната са много важни, а и мароканските снахи трябва да се веселим и подкрепяме. Аз днес се стремяда свърша малко писмена работа, свързана с моите социални проекти, но да ти кажа, бадемче, съм една телефонистка съща, понеже от 11 часа досега все си говоря с приятели и колеги мароканци - кой се прибира за България, кой пътува по "Младеж" за стаж в Шотладния и се чуди какво да вземе. Кой пита какаво да носи, а нали знаем, че кракът марокански разговор се простира в рамките на 20 минути! 
      
За гнауа/гнауи- много мъничко има в последната статийка, но си заслужава да напишем още, да. За някои специфиси на Мароко имам така много информация, че направо трабва да напусна работа и да се посветя на блог-а.

У нас пък само най-малката сестра не е забрадена, но тя е още "тийн" и знае добре, че след някоя-друга година ще ходи и по-прилично облечена, и ще се съобразява в мнението и на семейството на съпруга си. Може и да си покрива косата.

Мен не са ме задължили да съм с джелаба, но виджам и по погледа и реакциите какво ги радва и успокоява, а и мене не ме загледжат.

Мента, ами как ходят еврейките облечени? Моите снахи - с кърпи и с длъжки поли и блузи по-свободни - да не очертават тялото.

Има и облечени ето така:

   

Децата имат библейски имена/ и такива съответно има в Корана.

Снахите спазват кашрут, да а и с тях солидарно и всички близки. Ходят снахите на беит кнессет - синагога или каниса на арабски се казва.
Иначе храната е много подобна, става проблем само когато е малко!