Мари_Анка ,не се плаши!Ходила ли си скоро на гроба на баба ти?Може би трябва да го посещаваш по-често.Запали свещичка за душата й.Тя е казала,че и е мъчно за теб.Липсваш й!Не мисли за други неща!
Не съм ходила на гроба и сигурно от 10 години. 
А ми минават такива мисли, защото напоследък имам доста лични проблеми у дома и някак ми липсва жизнен тонус. Чувствам се хронично изморена, та какво ли не ми минава през ума...Няколко месеца преди да почине татко, майка сънува него и починалият му отдавна баща, как стоят под една череша. А тя цялата отрупана с плод. Междувременно аз и сестра ми бяхме бременни. Дядо ми казвал на баща ми: "Хайде, време е да я берем!". А татко му отоговорил: "Нека изчакаме още малко."
Татко имаше усещане, че е неизличимо болен, но категорично отказваше да иде на лекар, докато ние със сестра ми не родим. И се държа до последно, макар вече почти да не се хранеше и да нямаше сили. Родих аз, после сестра ми, която кръсти детето си на него (понеже беше сънувала как дядо и поръчва това
) и месец по-късно татко си отиде... 
нищо не виждам аз 
При мен си подминавах етажа(и аз 8-ми),дали има някакво значение 
,и вървеше с бясна скорост нагоре.Винаги се събуждах вцепенена.
Отражението на мъжа пък е наопаки на това на жената, което също е станно. Не може и двамата да са там. Трудно ми е някак си да повярвам, че се касае за нещо свръхестествено. В такива снимки, правени с малко светлина, с отражения, всякакви форми могат да се видят. И не само в снимки. Някой по-назад беше споменал за облаците например. Ами аз като малка в шарките на тапетите откривах лица. За мен това е игра на въображението и нищо повече.