Случи ми се нещо странно.. II част

Може би в предишния си живот синът ти е бил жена и се е казвал Вилия... Интересно и красиво име. И аз не съм чувала подобно.
Ставаше дума по-напред не за сън как раждаш и наричаш еди-как си, а за сън, в който ти казват как да си назовеш детето. Има разлика.

Сега го видях. Определено това са силуети на хора и най-вероятно е точно това, което си мислиш.
Реално има ли човек зад теб на моста? Това е мост, нали? А отзад е гора?
Какво ви накара да се снимате точно в полунощ? Другите нощни снимки нормални ли са?
Мда...уникално. Ще ни я покажеш ли тази църква, около която витаят толкова духове?

Толкова години си подочувала и подозирала за магия и нищо не си направила? Върви да търсиш човек, който да ти помогне да я развалиш и не се отнасяй лекомислено към подобни неща. Това е ТВОЯТ откраднат живот.

И аз мислех да кръстя малката дъщеря Вихра, но като си помислих,че може да се окаже някое дебело, трътлесто и тромаво дете и ще му се подиграват за името, я кръстих с друго име.Като забременя ходихме при една гледачка да видим дали бащата ще се промени и ще си приеме детето.Гледачката през цялото време я наричаше Вихра, без да сме и казвали имената си.Също каза,че бащата няма да се оправи и ще са на събирания и раздели и то си беше и продължава да е така.Че много ще се обичат, но просто няма да могат да живеят заедно, защото са коренно различни.Каза и също,че ще роди момченце, а тя беше едва  2-ри месец бременна.

Същата тази дъщеря преди време всяка нощ сънуваше дядо ми,който почина, докато тя беше там при него.Но майка ми не и позволила да влезе в стаята да се сбогува с него, а я накарала да си тръгне към нас без да и каже,че е починал през ноща. И все я викаше да ходи с него.Тогава ходихме в черквата да му четат заупокойна молитва, занесохме вино, жито, погача и един куп други неща за ядене и после ги раздадохме в черквата за Бог да прости. След това спря да го сънува.

Беше сънувала и свекър ми, който почина точно когато тя разбра,че е бременна.Той беше в кома и не разбра приживе. Сънувала го на улицата пред блока, където той живееше. Казал и :Дойдох да си видя правнука. Ох, тя по принцип много сънува такива неща и  като каже за нещо,че ще стане или няма да стане и то наистина после така се оказва.

Толкова години си подочувала и подозирала за магия и нищо не си направила? Върви да търсиш човек, който да ти помогне да я развалиш и не се отнасяй лекомислено към подобни неща. Това е ТВОЯТ откраднат живот.
[/quote]

Всъщност аз не съм предчувствала нищо. Отдавах го на хорските клюки /дори сега незнам дали е вярно/. Хората много говореха, неща, които не са верни /проверявала съм/. Казват, че той е бил еди къде си по време, когато сме били заедно с него. И други неща. Истината е, че въпреки всички проблеми се обичаме и държим един на друг все още. Нищо, че сме разделени. Знаех, че така ще стане.
Странно е, че имам много силни усещания за някои неща, винаги излизам права. Може би силно шесто чувство, което не ме е лъгало. Сега знам какви уроци трябва да науча и как да помогна духовно на някои хора. Но оттук нататък темата преминава в друго измерение, за духовното и водачите.
Стана лична драма, не искам да разводнявам повече.

Името Вилия е литовско. Наистина много красиво женско име!

  . И аз това си помислих.



Не се притеснявай, при врачките до някаква степен е и манипулиране на подсъзнанието, т. е. казват ти, че еди какво ще се случи и ти започваш да вярваш в това и го предизвикваш наистина да се случва. Може би виждат, че си от хората, които не вярват на такива работи и за това те избягват.

Здравейте! Отдавна искам да пиша тук, но досега не намирах време. Някои от случките ви ме потресоха.
Ето 2 мои, ще са дълги, надявам се да не ви отегча.
1. Мама беше болна и лежеше в болница. Имаше силна анемия, кръвта и беше "слаба" и я хранеха със системи. Отивам и аз на свиждане за първи път, заедно с леля ми и както си говорим някакви непринудени неща( уж така се разтоварват болните), мама ме вика и ми казва на ухо-Линче, аз ще умра, но не казвай на леля ти! Направо ми стана лошо(това беше преди 15 години), но бързо се съвзех, защото реших, че говори така от страх. След няколко дни, пак отидохме с леля на свиждане, а мама беше доста мълчалива и неконтактна. Знаехме ,че резултатите и` вече са много добри и до дни трябва да я изпишат. Тя мълча доста, после ни погледна изведнъж и каза:Линче, защо са дошли толкова много хора? Аз и отговарям-Какви хора? Само с леля сме. Тя-Е как? Нали виждам дядо, баба, вуйчо Сергей....Така изреди поне 10 имена САМО на починали хора. Гледаше в ъгъла на стаята и при всяко име сочеше с пръст във въздуха. Леля пребледня, почна да и казва-Мери, няма никой бе, нещо ти се привижда! А мама-Какво ме правите на луда, нали ги виждам наредени, как ме гледат и се усмихват. Аз ужасно се разстроих и си тръгнах почти веднага. Мама почина след 2 дни в деня, в който трябваше да я изпишат, от емболия на белия дроб. Бях ученичка и не ми казаха 24 часа. Но от сутринта на този ден-22.12 ,ревях безпричинно, а в главата ми се въртеше мисълта-Хората посрещат Коледа, ние погребение правим. Така и стана.
2 Баща ми беше доста възрастен и имаше редовно проблеми със здравето. 10 години периодично ходеше в болница за по седмица-две, да го закрепят и си беше доста добре до следващата криза. Вече бях женена и бременна, когато кризите му зачестиха и не успяваше да се съвземе напълно след лечението(говоря за физическо състояние, акъла му беше ок). Аз си седях вкъщи и станах свидетел на няколко случки, които ще помня цял живот. Когато ставаше зле, татко протягаше едната си ръка към въздуха и викаше-Вземи ме, вземи ме, не мога повече! Или- Махай се, не искам с тебе! Помощ, Линче, помощ! . Като съм го питала какво вижда, той ми отговаряше-Една много красива жена с дълга черна коса, която протяга ръка към мен. Искам да отида при нея, защото ми се усмихва, но ме е страх, защото знам, че тя е Смъртта. Това се повтаряше доста често, после нещата се "развиха". С мъжа ми се будехме през нощта от смеха на баща ми, или от караниците му с някого. Отивах да видя какво става и да му кажа да млъкне, защото ми се спи, но първо поглеждах през прозореца на стаята и го виждах как си седи, гледа в празното пространство до себе си и провежда диалог с някой(с  паузите , все едно чува как му се отговаря), смее се ,или казва -Дразниш ме тръгвай си вече. Като влизах и го питах-С кого говориш? Тате казваше- С ....той ми е на гости, ти не го познаваш, защото умря отдавна. Последния път 2 дни преди да влезе в болница и никога да не излезе оттам жив, се събудих около 2 часа през нощта от силен смях и веселие. Влязох в стаята, татко се сепна погледна ме и каза-О, неее, пак ли съм тук! Не искам вече да се връщам вкъщи! Толкова ми е  добре при реката, зелено е и спокойно. Всеки път се връщам заради теб, но вече не ти трябвам. Аз, леко ужасена, му казвам- Тате, имам нужда от теб, ти къде мислиш, че ходиш? Той-При реката, аз там съм погребан. Ти обадили се на сестрите ми? Аз -Защо да им звъня? Той-Да им кажеш за смъртта ми. Няма да описвам състоянието на безвремие, което ме обзе, усещането ,че по някакъв начин наблюдавам как една душа си тръгва от земния си път.Мъжа ми беше в коридора, беше чул всичко и когато после говорихме за това той каза- Това не беше глас на луд човек, това беше гласа на уморен и молещ човек.
За протокола- баща ми беше пълен атеист- не вярваше в Бог, също в духове, привидения, таласъми, магии. Извинете ме за дългия пост.

Ангелина, разказът ти потвърждава теорията, че около нас е пълно с духове на наши близки, дори в момента са само на няколко сантиметра от нас, но не можем да ги видим. Надявам се да са добронамерени. Много пъти ми се е случвало да изсипя чаша с течност, без да искам, а сякаш го правя нарочно (казват, че някой умрял бил жаден). Веднъж в рамките на 5 мин изсипах 2 чаши айран на заведение 
Явно само, когато смъртта наближи се виждат духовете, а инъче около нас е пълно с такива

Хайде моля без преувеличения и измишльотини! Починалите си имат място на ония свят и само душите на неприкаяни грешници, заблудени души, могат да витаят още на земята. Никой мъртвец не ти стои у дома зад гърба и не те наблюдава. Отдъхни спокойно!
Душите на тези, които умират се посрещат от техните починали роднини, които му помагат да се адаптира към новия му начин на съществуване и смегчават шока. Ако няма починали роднини, той е съпровождан от ангела. Тези неща подробно са описани в "Пътя на душите"- четете и не си въобразявайте какво ли не.

xenia, не бъди толкова категорична и позволи на хората да имат свои виждания, мнение, разбирания. Нещата не са черни и бели, а никой не се е "върнал" до толкова от оня свят за да разкаже точно какво е.   

Сори за оффа.

Категоричен е човек, който знае какво говори. Който не, единственото което може да каже по въроса е "не бъди толкова категорична".  Кое не било черно и бяло? И кое всъщност било черно и бяло?
Хайде ако няма какво да напишете за включване към темата, поне не пишете глупости и не се заяждайте с народа! Моля!

в морската градина има един татко ,който е някъв фанатик на тема религия,айде моля ви се като го видя и ве4е бягам на далеко,писна ми да ми обеснява колко грешно било за дето съм си кръстила детето сега.Господ бил кръстен на 30г дрън,дрън,дрън..........
сори за оффа

С голям интерес следя темата и мога да кажа, че от някои истории наистина ме побиха тръпки. И аз искам да разкажа един мой сън:

Сънувам, че с баба ми,която почина, седим на терасата. И гледаме надолу към едно такси, от което една жена сваля някакви куфари. Аз питам баба ми : " Защо тази жена ще се нанася да живее при теб, аз мога да дойда при тебе", а тя ми отговаря :" Не може бе бабче, то е само за стари хора." След това се оказах пред една врата на един гараж, а на него закачен един плакат, който приличаше на некролог, на който с големи букви беше написано Гергана и година на раждане, но за съжаление не я помня. В следващия момент до мен се появява бащата на най-добрата ми приятелка,който също почина и ми вика :" Ей тия хора няма да спрат да си пишат некролозите". С много странно чувство се събудих и цял ден ми беше едно такова криво.Не съм го разказала още на никой.

Другото странно нещо е,че доста често сънувам починалия баща на най-добрата ми приятелка. Не съм и казвала,за да не я разстройвам.

  Направо яд ме хваща като чета подобни неща.
Как може да не казваш за такива неща бе жена?
Може тя да иска да влезне в контакт и да не може...Човека не случайно идва в твоя сън. Значи по някакви причини не може да дойде в нейния.
Такива неща не се премълчават. Сънища с починали близки са реален контакт с тях и баща и може би разчита на това че ще и предадеш.