Болница ТОКУДА-2

Здарвейте, мами! Включвам се и аз с едно въпросче. То е до мамите, раждали секцио по желание в Токуда. Колко ви струваше всичко? До колкото разбрах ЗК не поема секцио по желание. Аз не съм решила на 100%, че искам секцио, но ако реша и е по мое желание ме интересува дали ще ми струва тези 1500 лв. за избор на екип или ще бъде още по-скъпо. Иначе съм здравно осигурена...
Много ви благодаря предварително 

Nenna аз родих нормално, но 2 от момичетата в стаята бяха секцио. Цената е 1500лв, не се притеснявай, а пакета за бебето е 600лв.
NBM   

Да се запиша да следя темата,че етървата смята да ражда в Токуда и има час за предварителен преглед септември месец...Какво включва той?

Little_sweet_didka, много ти благодаря за отговора, успокои ме 
 
П.С. Да ти е живо и здраво бебчето и много да те радва 

Ако говориш за предродилна консултация- ще си поговори с лекаря, ще чуят тоновете на бебето и ще я видят на ехограф.

galisis  много се радвам, че не е нещо сериозно

Имам питанка:

Водя си ЖК при д-р Евтимова, но до колкото знам тя не се занимава с ражданията? Какво се прави в такъв случай? Сега се обадих да си запазя час за следваща консултация и ми казаха, че вече се водя "напреднала бременност" и трябва да ме запишат за 'предродилна консултация'. Та казах да пишат както си му е реда, но после се замислих - не трябва ли тези предродилни консултации вече да са при този, при когото ще раждам?   
Някой с опит да сподели моля? 

Аз не съм с много опит, но мога да ти отговоря горе-долу: Предродилна консултация си записваш при лекаря, при който си избрала да раждаш. Да се запознаете, да видиш дали ти допада, да поеме ангажимент за раждането. Струва 40 лв. Ако ще имате още срещи преди раждането (което най-вероятно ще се наложи), всяка следваща консултация е по 15 лв. Отиди по-навреме - хем ако не ти допадне лекаря да можеш да си избереш друг, хем да поеме ангажимент за раждането ти - повечето са претоварени и графикът им е доста запълнен.

И аз бях при Евтимова и тя ми направи уговорка с лекар, при който да раждам. Говори с Евтимова като се видите и ако имаш някакви предпочитания към някой лекар и кажи.

А трябва ли да имам някакви по-специални предпочитания към лекар? Да ми препоръчате някой? 

За присъствие на бащата по време на раждане заплаща ли се допълнително или влиза в цената на избор на екип?!

Има ли възможност бебето да не се взима за през нощта, а да стои в стаята заедно с майката? Говоря за нормално раждане!

Да, плаща се. Последно знам че беше 200лв (не знам дали има увеличение).
По принцип може да ти оставят бебето, но в стаята има още 3 легла и другите майки може да имат нужда да поспят. Ако си във ВИП (т.е самостоятелна) може.

ilka D,аз лично ти препоръчвам д-р Димитров.Аз ходех при Евтимова на консултации и тя ми го препоръча,останах много доволна от него.Много е внимателен и добър професионалист.
Относно престоя на бебето в стаята,моето бебе си беше само през деня при мен,както и на останалите момичета в стаята.През нощта ги оставяхме при другите бебета,за да можем да поспим,иначе всяка вечер ни питаха дали искаме да ни ги оставят.Ако бяхме поискали щяха да ги оставят при нас.Така,че това според мен е въпрос на избор на майката и доколко ще се разберете с останалите момичета в стаята.

Днес в "Капитал" има статия за проблеми между болницата и НЗОК (от Токуда си чакат пари, които така и не идват). Дано това да не промени цената на раждането, а и на всички други манипулации и прегледи.
 Аз още като раждах Диков ми беше казал, че това което получавали от НЗОК (някъде около 200 лева по памет) за едно раждане било нищожно спрямо реалните им разходи (едва покривало престоят само...)

Здравейте мили момичета
До сега единствено съм била активна читателка във форума, но реших, че ще е полезно да споделя и моя опит в болница Токуда.
Матео се роди на 15 Август с планирано секцио, поради маргинална инсерция на пъпната връв. Оператор беше д-р Бойко Димитров-страхотен сладур и изключително внимателен и любезен мъж.
Ще разкажа накратко за моя опит в болницата. Преди деня на секциото бъдещите мами се привикват в болницата за да се настанят в предродилното и да им се направят някои изследвания. Аз лично отидох към 11 часа, оформихме документите-доста дълга процедура (мен ме накараха да платя за раждането-1500 лева, както и за избора си на анастезеолог (моя избор беше др. Илиев, който обаче така или иначе си работи с д-р Димитров, та не е нужно да давате тези 150 лева:)
След което направиха запис на тоновете на бебса и ме изпратиха на четвъртия етаж, където е предродилното. Там в стаята вече имаше две бъдещи (и настоящи всъщност мами), които бяха дошли доста по-рано. И така седяхме си в стаята и от време на време една сестра идваше да ни погледа, да донесе храна, после намина и един доктор - Илиев (ама хубавеееец е този Илиев )
Пратиха ни на първия етаж за разговор с анастезеолог, който ни обясни, че няма от какво да се притесняваме за упойката и ни разясни кога трябва да спрем да ядем и да пием, за да е всичко под контрол при операцията.
И си ни прати пак обратно в стаите. Двете мацки си тръгнаха, тъй като имаха уговорка с докторите си да не остават. Аз се повъртях сама и привиках мама, с която ходихме в кафето, разхождахме се и към 8 и нещо си се качих в стаята.

Към 10 и нещо рездават хапченца за успокоени-аз лично си взех, но нямаше ефект...
Междуврменно другата мама се беше завърнала, тъй като и паднала тапата и има контракции, та към 1 посред нощите се събудих от нейното стенене...надойдоха лекари и акушерки и след щателна проверка  я закараха на долния етаж за раждане. Мацката роди естествено, като беше планирала да ражда секцио, но то бебето само така си избра да излезе. Да й е жива и здрава малката сладурка:)
А междувременно в цялата суматоха на мен ми изтекоха водите:) и мойто лъвче реши да си излиза само, ама не бива, защото има опасност от кръвоизлив при естественото раждане. Дойде д-р Диков, който започна с репликата "Ако някой ти каже, че тази процдура е приятна-лъже:)"- страхотен пич е той и с невероятно чувство за хумор. След което ме провери за разкритие и нареди да ми сложат Магнезиев сулфат, защото разкритието ми е голямо, а трябва да се задържи положението до сутринта за операцията.
И така цяла нощ си седях с контракции, в очакване на светлото утро
Всички са изключително мили, но тъй като не носят тагове с имената и длуъжностите си, не знам кой кой е:) но в никакъв случай няма да те оставят ако имаш нужда.
Около 6 започна подготовката, която беше клизма, тъй като на мен абукат вече ми бяха сложили (е те това ми е ужасно неприятното нещо-някаква дълга пластмасова тръбичка във вената-уфффф, тръпки ме побиват. Но имаше мами, които не страдаха толкова-така че явно е до усещане)
В 7 и нещо се яви доктора-лелелеле, изглеждаше ми като ангел. След цяла нощ в контракции- той беше моето спасение...Огледа ми и към 8 ме смъкнаха с една количка, в операционната.

Забравих да споделя, че имах и екип за стволови клетки, които подлудих нощта преди операцията, защото се опасявах да не родя, а тях да ги няма-луда работа съм аз 

Екипа беше навреме. Избрах клиника Малинов за тази манипулация, но още нямам резултати. Дано всичко е ок.

И така-самата операция е доста бързичка-аз ли бях омаяна от болката или д-р Илиев (анастезеолога) така ме омая с приказки, че не усетих кога  е минало времето. Д-ра е супер пич-говори с мен през цялото време, а когато извадиха Лъвчо-каза-"Глави налявоооо" и аз го видях да проплаче за пръв път, тогава пуснаха и "Хепи Бърдей"-много мило усещане и ми го дадоха да го цункам и го занесоха някъде.

Много важен съвет-помолете да ви сложат катетъра след упойката!
И след приключване на оперцията ме изтъркулиха в леглото и си ме заведоха в стаята, където вече имаше една мама със секцио и мойта съквартирантка от предната нощ
Започнах да треперя от студ, те ме покриха с нещо. Постоянно около мен имаше някой - я сестра , я акушерка, я доктор и всичките едни красивиииии. Шегувахме се със съкварирантките, че по хубост са ги избирали:)

Пуснаха мама да види внука си и при мен, пуснаха и таткото да си види сина. Аз болка не усещах, започна да ме пуска упойката, като първо размърдваш глезени, после и нагоре, има леко придърпване, но не и непоносима болка. Общо взето първия ден си лежиш-омотан в системи, неподвижен и закрепен за един монитор с данните за кръвно и т.н.
Около теб се въртят хора от персонала, сменят превръзки, гледат системите. На мен леееко ми се поду ръката от този абукат, но се траеше. Предпочетох да си мълча, щото ако трябва на ново да ми търсят вена, ще е гадно...

И така на вечерта дойде една бойна акушерка и ни каза, че е време за ставане, като първо ни направи малко гимнастика в легнало положение-краката нагоре-надолу и дупето също. Нямаше силна болка, но когато тръгнах да се изправям-лелелелеле, все едно ме разрязаха на две, малко ми прочерня, та се върнах шак в седнало положение, ама тя настоя да отида до мивката и да се освежа. Имаше готино чувство за хумор и се шегуваше с нас.
И така-първите стъпки бяха до мивката и обратно. Имах чувството, че никога повече няма да си ходя нормално. но...знаете всичко минава-аз си го повтярах и си мислех за хубави неща от моя живот.

Бебчетата не седят през целиа ден при нас, защото не сме им много полезни в това състояния:)
Водят ни ги да ги видим за малко.
На следвашия ден ни събудиха в 6 за раздвижване и пак - до мивката и обратно. На мен ми се схвана гърба, защото за целия престой там няма нощ, в която да не съм спала по гръб.

Следва ходене до тоалетна-добре че тоалетните са специални-много удобно и помага в трудните дни. Все още си бях с катетъра, но скоро го свалиха-не е болезнено-като леко пощипване е.

И така всеки ден лека-полека се раздвижваш, е не можеш да поставяш олимпиййски рекорди, но все пак си в движение-носят ни бебетата всеки ден, през деня са с нас, вечер ни оставят сами-да си починем. Четири момичета сме в стая, като в стаята има мивка, а тоалетната е до стаята , но с вход откъм коридора.

На етажа са както неонатологичното отделени, така и акушерството, като спред мен, а и според момичетата има леко напрежение между двете отделения, но не разбрахме каква е причината.

Всеки ден сутрин ни показват как да се грижим за бебетата и ни дават разяснения, на които аз лично гледах като гръмната, защото бях доста ошашкана от това беззащитно и зависещо изцяло от мен същество (не че сега много съм се осъферила, но нейсе-всичко с времето си:)

Относно кърменето-НЕ ОЧАКВАЙТЕ ГОЛЯМА ПОМОЩ! Аз лично благодаря на една сестра от неонатологичното отделение, която отвори каналите ми и ми даде една помпа за първоначално изцеждане. След това в мойта драма се включиха и акушерки, защото аз виех от болка и ходих със сълзи на очи по коридорите .

Моя съвет е: НОСЕТЕ СИ ПОМПАТА-може да не се наложи, но ако ви потрябва, от болницата казват, че нямат. Също така - снабдете се с компреси на НУК - помагат за отваряна на каналчетата. Те трябва да седят под гореща вода-дано има. Всъщност, когато завих от болка извадиха една електрическа помпа. Отказват да стерилизират обаче. Не знам защо-толкова се молех, защото държах в ръцете си мойта помпа, която трябваше да бъде стерилизарана, и те отказаха.

Ами мисля това е по-важното като цяло.
Ако някоя бъдеща мама се притеснява за нещо конкретно-нека се чувства добре дошла с въпрос към мен.