Хиперактивност с дефицит на концентрация

искрено се надявам и ние  да  не стигаме  до риталин 

tigonew,
Да, за разговори сте малки, но първата част още от ранна възраст може да се прилага. 

По повод на стреса,дъщеря ми я лекувахме 3-месеца с инжекции от стафилококова инфекция с която се установи,че е била заразена в родилно отделение в кувьоза-ама това е диагноза след две годишно ходене по мъките,а след това се наложи седмица след инжекциите да направим и операцията.Дъщеря ми не говореше в изречения,но казваше много думи,след операцията повече от половин година казваше само "помощ" при всякакви обстоятелства,да не говориме,че бягаше като зверче и въобще не се гушкаше.Страшна работа.При всички положения има доза стрес,хиперактивните деца просто са по-чувствителни.Детето ми беше много,тя и сега си е много активна,като пружинка,само тича насам натам.Как се справяте с агресията,моята дъщеря не се бие,добричка е,обаче много лесно се обижда,ако някое дете я удари,тя или идва при мен и ме шамаросва,или гледа да ме оскубе,ако аз и се скарам тича при друго,по-малко дете и го удря него.Не знам как да я насоча да удари този,който и е посегнал,а не някой друг Миналото лято я водихме на езда и искам да Ви кажа,че и въздейства много добре,живот и здраве се надявам скоро да подновим това начинание.

Оди, като спомена езда, няма да ти разказвам каква еуфория я беше обзела моята девойка миналата година като я водихме на езда. Но имаше страх от височината. Имаше само едно пони и то бе яздено от сина ми.
В момента водим война какво домашно добиче да вземем. Много се захласва по аквариуми, действат и невероятно успокояващо, но не може да ги пипа и гушка, а тя много обича живия контакт.
Последната и идея е да вземем зайче. Влюби се в зайчето на учителката ми по пеене и сега настоява. А съм и обещала за рожденния ден. Има няма 2 седмици за размисъл.
Едно животинче може да промени много посоката на вътрешната им енергия.

Здравейте,
Изчетох внимателно всичко по темата. Не попаднах тук случайно, търсих умишлено нещо по въпроса.
Останах доста шокирана от откритието, че изключително много симптоми, цитирани от вас съвпадат с поведения при дъщеря ми.
Разбира се, избягвам да прибързвам в заключенията, още повече, че при нас има един допълнителен факт - детето ми е осиновено, едва преди 7 месеца.

Тук идва конфликта и въпреки, че явно скоро ще посетим специалисти, реших да задам "гласно" въпросите си.
Известно е, че децата прекарали повече време в Институции за деца лишени от родителски грижи, имат известно "забавяне", както интелектуално, така и в моториката. Всички тези детайли са обясними, накратко - с липсата на индивидуална грижа и внимание.

Чуденето ми започва с това: дали ще успеем да открием специалист, който да има нужната подготовка, за да различи поведенията като следствие на живота прекарам в Институция и евентуалните предпоставки за диагноза 'хиперактивност', ' дефицит на концентрация'?

Оказва се, че без да искам съм напипала някои реакции и отношение в подобни случаи, но напипването не винаги е най-удачния вариант.
Не искам и да се хвърлям във водовъртежа на масовите и безразборни прегледи и консултации.

Знам, че въпроса ми е като бутилка хвърлена в океана, но с надеждата, че може да има някой с подобен опит, който да ни насочи към правилния специалист, ви благодаря и желая много радост и усмивки на дечицата ви!

И аз така знам за осиновените дечица.Имах приятелка,която роди малка и остави детето си в дом и като завърши училище  си го взе.То не можеше да говори .Имаше известно забавяне,но тя се разведе и не я виждам вече.Върна се при родителите си.Обаче като  видях детето  последният път ,вече доста говореше и ми се стори доста наваксало.

DarZaMen, терапиите, работата със специалистите, модификацията на твоето поведение, диетата и т.н. може да бъде от полза дори и на дете без хиперактивност или някакъв друг проблем. С или Без диагноза с тези деца трябва да се работи. Не е толкова важно дали детето има предпоставка за диагноза, или това му поведение е следствие от грижите в дома - тоя отговор едва ли и специалист ще може да ти даде сто процентово, без да е работил  с детето за да направи преценка .... затова просто не се чуди , приеми го за даденост и мисли как може да се разреши проблема ви.

ПП. Много ти е сладичко детенцето - желая ви много прекрасни мигове заедно 

Благодаря за отговорите.

Чуденето ми не е толкова свързано с това, дали трябва да се работи с тези деца. То с всички деца малко или много се "работи", ако под работа имаме предвид отдаването на по-задълбочени и специални грижи. Чудя се дали бих могла да намеря специалист, комбиниращ тези две доста специфични материи.

Разликата между (няма как да употребя друга дума, нищо, че всички ние се стараем децата ни да не живеят с усещането за различност) биологично дете, осиновено бебе, осиновено дете на 1 годинка, на 2, на 5 и т.н. са значителни.
За хора, които не са се интересували задълбочено, обикновено такива разлики няма, даже го чувстват въпрос на преувеличаване от наша страна, докато...не се сблъскат с някои ситуации наяве. Това е друга тема.

Може би, искам прекалено много. Обаче с по-малко за детето си, няма да се задоволя.

Не искам да повтарям, изредени вече от вас симптоми или просто реакции, поведения при децата.
При малката са налични 99% от посочените.
Бих добавила и нещо, което аз в началото на съвместния ни живот нарекох "щуране". Хаотични, бързи движения насам-натам, без конкретна цел, рязка промяна на посоката. Скоро тя ще стане на 5 и може да се каже, че отбелязахме определен напредък, но излизането навън, продължава да е нещо доста притеснително. Държането за ръка е ясно, освен когато не започне да се нервира и да иска да я пусна, след което за части от секундата се мята в непредполагана за мен посока.
Проблемите с комуникацията и игрите, ми се ще да си ги изясним, преди да тръгне на училище.

Някой беше споменал за песнички.
При нас също, най-дълго съумява да се концентрира с музика и пеене. Въпреки, че дори и тогава иска да сменям бързо песните, дори недоизслушала ги докрай. Така се изхитрих и започнах да й давам разни задачки, пеейки.
Обикновено, когато виждам, че не само не възприема, а и изобщо не ме слуша, клякам, хващам й ръчичките, търся погледа й, и ако го избягва - хващам й главичката и я насочвам, после започвам да й говоря. Старая се, независимо от ситуацията, тона ми да е спокоен, ясен, донякъде успокояващ, но категоричен. Дали така ще е, обаче и в детската градина? Съмнявам се. Нужно е нещо друго.

Е, ако не друго, поне споделих. Ще ви държа в течение какво се случва.
Пак благодаря за вниманието и хубав ден!

 Здравей, Дарзамен! труден път си поела, но ти пожелавам много сили и любов, за да го вървите безпроблемно!
 Нашата диагноза хиперактивност ни я постави психоложката в Свети наум. Там бяхме, заради епилепсия, но решиха да направят всички изследвания. Психоложката е много симпатична и разбрана жена. Ако имаш възможност се консултирай там!
 Наистина е много сладка малката! Успех!

Аз имах предвид, че с децата с хиперактивно поведение/но нямащи хиперактивност/, и с децата, които наистина са хиперактивни трябва да се работи . Работа със специалисти имам предвид.Не съм се изразила правилно


не е много  Ние всички искаме това 

желая ви да намерите специалисти, които да ви помогнат и детенцето наистина да не е хиперактивно 

 DarZaMen не ви ли консултират с психолог преди, по време и след осиновяването??? А това поведение имало ли го е и  в дома ? При вас нещата са комбинирани и ако в дома всичко е било наред- детето се е водило с другите със стабилен днаван режим и е спазвало колкото и другите деца дисциплина най вероято има нещо в промяната на средата! Задължително ви трябва психолог!

Здравейте, мами 

Днес открих темата и не съм изчела всичко по нея.

Второто ми детенце е хиперактивно. Според невроложката, при която ходим, е резултат от стрес.

Първо в най-ранна възраст - от 1 месец до 3.5 месеца ревеше невероятно, все едно го дерат живо. Докато разберем какво му е... Оказа се алергия към белтъка на млякото, към соята и към глутена, едновременно. От 9 месечна възраст започна да се "занимава" с пишлето си (маструбация) - несъзнателно в ранните години, и вече напълно съзнателно днес (вече на 5.5г.)

След това започнаха ежемесечни урологични инфекции и стоене по болниците на венозни антибиотици (сещате се как му дупчеха ръчичките и крачетата за слагане на абокати по сто пъти...) Установи се че има вроден везикоуретарен рефлукс и на 1,3г. го оперираха, стояхме 25 дни в болница, 5 от които вързани разпънати за леглото, а останалите - движехме се с три висящи маркуча от корема и пишката... Хирургът там си свърши добре работата, но за мастурбирането само се хилеше  - "то пишката на момчетата за какво била?!". Ако още тогава ни беше насочил към невролог (защото невроложката каза, че детето така е "изпускало парата" още от малко), та ако ни бяха насочили към невролог, вероятно щеше нещата да са по друг начин.

На 2.5 г. един ужасен лекар в ИСУЛ му проби ушната мембрана заради инфекция и наличие на гной зад нея без упойка  - пресна нещо вътре и натисна с един шиш от 30 см.... При последваща консултация с друг лекар разбрах, че такива манипулации на толкова малки деца се правят с пълна упойка... Резултатът от всички тези гадни неща, е че детето ми е хиперактивно, проявява голяма част от симптомите, за които се споменава в темата, вкл. стягане и треперене с ръцете, когато е много впечатлено от нещо, ядене на ръкавите на дрехите.

След консултацията с невролог през януари т.г, който му направи енцефелограма и установи отклонение в някакви си вълни, ни насочиха към психолог и ни предписаха само витамин "В" два пъти дневно. Все още, обаче, не виждам ефект от лечението.

Как мислите, какви са наблюденията ви върху периода на преодоляване на подобни симптоми? Има ли майки с по-големи деца с тази диагноза? (психоложката ми спомена, че нелекувани тези неща водят до тежки отклонения в пубертета - депресия, мании, лесно посягане и пристрастяване към опиати и т.н.)

Благодаря предварително за споделените мнения 

КаНиМа, за алергия или непоносимост става дума? Спазвате ли някаква диета? Според мен стреса само е усложнил нещата, които така или иначе си ги е имало. Онанизма наистина "изпуска парата", предполагам, че замества други стериотипи, които при някои деца са клатене, въртене и т.н. От Витамин В не очаквай кой знае какъв ефект, он продължавай да го даваш, ако не го възбужда допълнително. Погледнала ли си темата за Диета без глутен и казеин? Отнася се и за хиперактивни деца. Още повече, че при вас алергията е доказана.

Здравейте мами !

 Синът ми също е с хиперактивно поведение - на 7 год. е  . на есен ще е първолак .

Кажете ми моля - вие сте по - осведомени -  кага се кротват  тези  сладури . 

Не кротват. Хиперактивните деца стават хиперактивни възрастни.  Но могат като по-пораснат да се научат да се контролират.