Хиперактивност с дефицит на концентрация

Много се развълнувах.Браво    .Ще чуеш мечтаните думи.Съвсем скоро.И още много други положителни емоции ти пожелавам   

Браво  Марианка много  се радвам  за успеха.

Ве4ерница,виж тази книга:
http://www.amazon.de/kleine-Tyrann-Welchen-brauchen-Kinder/dp/34 … 2-2790083-9236830

Има я  и  на бг("Малкият тиранин") и определено може да се ползва заедно с вси4ко останало.

От книгата "Малкия Тиранин " Симпатични и невинни на вид създания на крехка възраст, а в действителност - безмилостни малки чудовища, които въртят номера на майка си и баща си, изваждат ги от равновесие и денонощно ги държат в напрежение. Принуждавайки измъчените си родители да танцуват като марионетки, тези волеви дечица диктуват домашното ставане.
На пръв поглед малките тирани карат възрастните да страдат. Ако обаче с вгледаме по-внимателно, ще видим, че самите те са кълбо от страдание.
Книгата на Иржина Прекоп ще ни даде разбиране за неща, които примирено сме записали в графата "неразрешими". И със сигурност ще ни направи по-добри хора, а съответно и - по-добри родители. Тя е предназначена не на последно място и за специалисти: педагози, учители, терапевти, психолози, детски психиатри.

Аз    купих  Трудните деца   на двама доктори  е тази книга  мога да постна   страниците за  Хиперактивните деца.
                                   


                              Хиперактивното дете

Как се определя детето дали е апатично  ,тонично или хипертонично.Това е задачата  на вашия  хомеопат.
Тоничното дете е  живо,любопитно и това се вижда  още от люлката.То следи   с интерес всяко  ваше движение или жест.Реагира  на ласките и думите ви   с усмивка и протяга ръчички за  прегръдка.Детето е спокойно ,трудно се рзплаква и лесно  се адаптира  към отношениео на  възрастните .Вниманието  на бебето обикновено лесно   се привлича  с шарени  предмети  и пеещи  играчки.За да го  заинтригувате по  дълго  време сменяйт  забавленията на янколко минути.Започне ли   да се разсейва   и да нервничи  време  е за почивка.

Апатичното дете е по намръщено и  трудно приковава вниманието си  върху  нещо.То не проявява интерес  към случващото  се около него  и не следи с поглед движенията  на възрастните .Всеки   опит  да го   забавлявате е обречен на неуспех.Особено внимателни бъдете  ако детето внезапно стане  апатично.Когато забележите ,че общителното детезагуби интереса
си към околния свят  и  все по- често се самовглъбява ,незабавно се   консултирайте с педиатър или  психолог.В много редки случаи  се касае за заболяването аутизъм ,при което  детето се затваря в  свой   вътрешен свят .Тези деца трудно проговарят ,не може да се провери слухът им ,понякога  отказват да се хранят .В детската възраст това може  би е най  тежкото  психично разстройство .За какво става дума?
Още през първата годинка от развитието на детето се забелязва необичайно поведение .Детот не разбира  речта и не може да се изразява.В някои   случаи   то повтаря "като папагал" казаното от другите или чутото по телевизията.Неспособността да се изразява или да разбира езика  е най-честото оплакване ,с   което   родителите  водят детето  на преглед .Тези деца трудно задържат вниманието си  .Те не поддържат  контакт с очи с човека ,който   им  говори ,и не  се обръщат адекватно   по посока  на гласа.
Още в  първите  месеци ,на майката й прави  в  впечатление ,че детето  не обича да  се гушка .Изпъва  тялото си   като струна  и се изплъзва  от прегръдката .То не играе с играчките като своите връстници .Може да  обърне камиончето   и  върти колелата  му  или  държи  куклата,без да знае  какво да прави с нея .
Играта с другите деца липсва  или е силно ограничена .Аутистичното дете сякаш не забелязва  присъствиео   на другите .То има  и проблеми   в придобиването на чисто  ежедневни   умения -трудно се  научава да  се облича ,да  използва  тоалетната  и  дори да се храни без  чужда  помощ   .Понякога тези деца могат да проявяват гневни изблици и  агресия .Агресията им може да  е   насочена   към тях самите :те се хапят, удрят  си главата  в пода или   в стената .По рядко нападат родителите -хапят дращят или удрят  и са почти неуправляеми.Забелязват се и някои действия ,които детето ритуално повтаря  много  пъти :пляскане на ръце ,въртене на различни предмети ,вторачване в въртящи  се  предмети (например вентилатор или пералня)или съзерцаване на светлини .Някои от тези  деца проявяват множество   страхове .Те изпитват необичаен страх от шума на прахосмукачката или от сирената  на преминаващата линейка .
Въпреки това  обаче те  не рядко  проявяват  голям интерес  към музика и танци  ,а други - към подреждане на мозайки  или конструктори ,и  го правят с часове.

Напротив  хипертоничното дете  е свръхчувствително  към всеки  звук ,светлина  или друга  промяна в заобикалящата  го среда .Лесно се разплаква    и трудно се успокоява .Когато  го вземете на ръце  не спира  да капризничи ,нито  вижда какво му показвате  нито  чува  какво му  говорите , да  се справите  с настроението на такова дете често е непосилно   а и има само временен ефект .Хипертоничното бебе лесно се познава .Първите прояви могат да бъдат обилните  повръщания  "на фонтан" след всяко хранене .Това може да започне  още  в четвъртия му  месец .Въвъ възрастта между   4 и   9 месеца  детето започва активни  движения .Вие му  подавате  само пръстите на  ръката   си и очаквате   безобидна игра .Детето  здраво    ги улавя и  ловко се изправя .Расте живо и  жилаво дете  и   бързо прохожда  .Нито за миг не спира да се движи .Реагира на музика изразява шумно радостта  си  и привлича всеобщо внимание  с неизчерпаемата си енергия ."Обратната страна на медала "в тези случаи са проблемите със  съня  .Хиперактивното дете  трудно заспива ,спи неспокойно и се върти непрекъснато в леглото .Безполезно е да се опитвате да го   успокоите ,като    му разказвате приказка  за "лека нощ".Ще бъде крайно изморително за вас да следите всяко негово движение и да изпълнявате  желанията му .При него   физическата активност е водеща.До втората  му  година да  го   задьржите на едно място  ,ще бъде много  трудно .Ще скача в леглото  ,ще отваря и затваря шкафове  и врати    и  ще ви отави без дъх   при ежедневните разходки  на чист  въздух .Обикновено това са  и много  взискателни деца ,чиито капризи трудно се задоволяват .Родителите на такива деца често развиват  реактивна  депресия.
Напоследък  проблемите  с хиперактивните деца се увеличават и за съжаление  броят им расте .Психолозите  смятат  ,че основната  причина за това   е информационната вълна,която  ни залива  непрекъснато .Още  от раждането  си всяко дете е заобиколено с огромно  разнообразие  от картини и звуци ,които  натоварват  крехките   му сетива .Нервната му система       
е   изправена  пред истински  стресово   ежедневие .Задавали ли сте  си  въпроса ,защо според  нашите баби  новороденото  не се изважда  до  40-ят му  ден  ? Дори само от хигиенична  точка  това правило  си струва да се спазва.


Хиперактивността  рядко   е изооиран  проблем в поведението  .Повечето   неспокойни  деца  трудно   се концентрират ,прибързано отговарят  на вьпроси   и действат  твърде импулсивно .Много от тях има проблем със съня  или заекват .За да определите  типа на вашето дете  ,ви предлагам  внимателно  да разгледате изброените твърдения и да отбележите ,тези  които са верни за него.За да отбележите ,че един  отговор  е верен ,той трябва да отразява обичайното му   поведение ,а не да бъде  само единична ,случайна  проява .

Проблем с концентрацията

- не обръща внимание   на детайлите ,често прави  грешки  от разсеяност .
- лесно се разсейва дори и при игри.
- когато му се говориможе да слуша внимателно не повече от  няколко  секунди.
- непокорно и в училище и у дома.
- недовъшва започнатите домашни и  всичко което не му е по вкуса.
- губи ,забравя  и  чупи  по невнимание необходими  за училището  и  други  вещи.
- напикава се нощем .


Симптоми на хиперактивност

- непрекъснато  движи  ръце и крака.
- върти се на стола ,не може да стои дълго време .
- тича и се  катери  навсякъде ,без да се съобразява  с никави ограничения .
- движи   "се сякаш е  на пружинки"
- непрекъснато  бърбори
- ако остане  неподвижно за по-дълго време ,започва дасе оплаква че му е лошо .

Импусливност

- отговаря на въпроси  припряно ,преди  още  да ги е  изслушало докрай.
- прилошава му ,докато чака да му дойде редът(преди изпит,изява пред публика,рецитал и др)
- често  прекъсва  другите ,за да се изкаже то .
-  от бързане произнася някои думи неправелно  и "изяжда някои срички "

Ако отговорите на  6 и   повече   твърдения ,вероятно детето ви е  хиперактивно .Ако ви се струва че не сте обективни  попълнете този тест  след  един месец и  сравнете отговорите .Така сами ще уловите промените с детето  ,които  са настъпили  през    този период.


Понякога зад  хиперактивността  на едно палаво дете  се крие  зов за  внимание  и топлина .Някои деца се държат лошо  само   за да привлекат вниманието на възрастните  към себе си .Тогава   родителите трябва   да преосмислят  отношението    си към  детето   и да му отделят   време   и ласки  толкова ,колкото   са му  нужни .     
 

И все пак  всяко дете   е неспокойно  и палаво   по свой си начин.Някои деца са плави  ,но никога  не биха тръгнали да пресичат улицата  сами. Други  , обратно ,имитират  някакво   занимание  и когато родителят се разсее  само за   секунди  могат да се озоват  на средата  на пътното платно
и там да се разплачат  от страх .
На  тази  детска индивидуалност   съответстват  много   хомеопатични медикаменти .Ще   ги разгледаме   по азбучен ред .

Arsenicum Album
Baryta Carbonica
Calcarea  phosphorica
Cina
Coffea cruda
Chamomila
Hyoscyamus niger
Ignatia
Iodum
Kalium  Bromatum
Lycopodium
Medorrhinum
Tarentula Hispania


За всички   хом. лекарства е обяснено    подробно   ако ви интересува нещо   за някое  ще го напиша. 

 Bluevelvet, ще съм ти много задулжена! Много ме заинтригувахте с тази книга.
 П.С. Вчера пак ни изгониха от една занималня.

      Аз също се заинтересувах от тези книги "Малкият тиранин" и "Трудните деца".
     Ако някой знае линк, от който може да си ги поръчаме от интернет моля да го пусне.

Ще   я напиша  цялата глава но на части   просто детето  не ме оставя за секунда  ....предполагам ще   ви  е интересна.

.

“Извикаха най-прочутите лекари. Най-напред дойде д-р Мухомор и предписа отвара от сухи гъби. Но отварата не даде очакваното въздействие. Напротив д-р Мушмула забелязя, че гъбите са много опасни за този вид болест и на болният трябва бъдее направен компрес от японски мушмули. Чаршафите се изпоцапаха от сока на мушмулите, но Черешко не показа признаци на подобрение.
-   Според мен-каза д-р Коприва трябва да го разтрием с млади копривени листа.
-   - Но те ще го опарят! – възкликна уплашена Ягодка.
-   - Да. Затуй именно ще го разтрием с тях.
Започнаха да разтриват Черешко с копривени листа. Бедното момче се мяташе от болки и сърбеж.
- Виждате ли ? – каза доволен д-р Коприва младият господин показва по-голяма живост. Продължавайте лечението.”/ Лукчо Дж. Родари/

След като разиграхме подобен сценарий по припознаване на аутизъм във всяко по-различно поведение семейството ми не получи съвети и епикриза /след многократни запитвания, въпреки че съм колега/. Сега всъщност съм им много благодарна, че ме накараха да търся информация и да разбера състоянието и какво предизвиква трудностите и объркването на моето дете и при други.

Оля благодаря   за отговора 
Иначе и ние минахме  прегледите  приех нещата такива каквито са   полагам много   много усилия   подаръка за мен   беше   преди няколко дена  седя на  компютъра   и   чета     форм бг мама   дойде клекна  гушна ме и каза- Мамо    много те обичам .Това е   подаръка за    3 години     работа с него до сега  кой знае   най малко   още  толкова  ше  ние  нужна   
Гледам оптимистично на нещата...

А вярно подсетихте ме, дълго време не получихме епикриза.

Аз пък веднага си я получих диагнозата - още от пръв поглед.Носех си един лист на когото беше написала бившата шефка на клиниката "съмнение за аутизъм".Тя /бившата им шефка/ ми обясни, че състоянието му я озадачава, защото само прилича.Е ние отидохме направо с диагнозата.От тях се очакваше само да я напишат в епикриза..........3 месеца след това, и само с две 15 мин. наблюдения на детето.Професионалисти просто  .

И до ден днешен се чудя каква му е точната диагноза.Три пъти го обследват и въпреки намаляващите му симптоми тя си остава.

Оля, много подходящ цитат.А всъщност Лукчо просто беше самотен.Искаше да има приятели.

Моя позната каза, че и тя е отишла със диагноза съмнение за хиперактивност - за детето и разбира се -. И те веднага и я просто написали.

Както обикновенно постъпваме майките и аз имам моите страхове. И съмнения. Ама не ми се иска да ми потвърдят чисто документално страховете. Мъж ми, който е лекар си има приказка за случая: Като си търсиш диагноза, ще ти а намерят......Тъжно, но факт. Затова работя с Ванко упорито, дечко се чувства добре, когато не яде оцветени и рафинирани храни, не могада кажа, че съм спряла млякото и глутена, но поне се стремя да го храня здравословно. И има добри дни, когато думичките "валят4, когато е весел и щастлив.

Водих го на всякакъв вид лекари.Всеки си поставяше диагноза според специалността си.Спестих му гинекологичен преглед само  .Диагностицирането му ми помогна с контактите, които направих покрай диагнозата.Помогна ми за детската градина, погали лекичко семейния бюджет.Сигурно и без диагноза щяхме да се оправим, но щях да съм по неуверена и по лутаща се в търсенето.Сега някак си свикнах и даже се привързах към диагнозата  .И колкото повече ни намаляват и дори изчезват признаците - толкова по добре ми става.Мечтая си за деня, когато Мишо ще покаже на ............че са сгрешили.

Ще ви разкажа нещичко за "специалистите" - да се посмеете.При разговора ни с една мома от клиниката, аз и разказвам как Мишо започва да осъзнава някои емоции и чувства.Давам пример как една конска муха му мина покрай перчема - Мишо се стресна и каза "мамо страх муха.......няма страшно".А момето ни е написало в епикризата , че имаме страхове от насекоми  .