Юлски бебета 82

Еха, вярно мацки само днес.Честито и на Милена, Бухтичка и Пумичка и щастливите татковци!Да сте живи и здрави и вие!
         

ЧЕСТИТИ БЕБЧЕТА НА МАРИЯ, РИТА - ЗИТА, ПУМИЧКА И БУХТИЧКА! ДА СА ЖИВИ И ЗДРАВИ И ДА НОСЯТ МНОГО ЩАСТИЕ НА МАМА И  ТАТЕ!

Здравейте, момичета!

Сега ще ви разкажа за моето раждане:

На сутринта към 10.30 часа на 08.07.2008 г. се разбрахме с моята гинеколожка да се видим в нейния кабинет и да решим какво да правим. Видях, че тапата ми е паднала. Споменах това на доки и в крайна сметка след прегледа тя ми каза, че повече няма да ме чака и ще ми сложи някакво хапче за предизвикване на контракции /защото аз нямах или поне не съм разбрала/. Сложи ми го към 11.30 часа и ми каза да се прибирам направо в къщи, да хапна нещо, защото сега бил момента, да легна да си почивам и да й се обадя към 14.00 часа да й кажа резултата. Извиках сестра ми да седи до мен и загледахме един филм. Сестра ми се унесе и заспа, а аз си чаках контракциите. Обаче те не идват и не идват. Вече беше 13.55 часа и реших да стана от леглото и да се обадя на доки, че няма никакъв резултат. При ставането обаче ми изтече нещо. Казах на сестра ми и тя като се стресна и се паникьоса, а пък аз пре спокойно се обадих на доки и й обясних ситуацията. Тя каза да дойда при нея в 15.00 часа да ме погледне, защото се съмнявала, че са водите. Чаках да стане уреченото време, но към 14.10 часа започнах да усещам някакви присвивания на 3 минути и вече бях сигурна, че се започва, защото и водите ми изтекоха. Спокойно се изкъпах, направих си тоалет доколкото можах и излезнах от банята.  Сестра ми /Даниела/ се суетеше около мен и само ме питаше как се чувствам. Даваше ми зор да тръгваме, защото продължаваше да тече от мен, а пък аз не бързах за никъде и влезнах да се къпя пак. След поредното къпане реших, че е време и се обадих на доки, че няма да я дочакам и тръгвам към Майчин дом. Извикахме приятеля на Дани, защото тя не беше в състояние да кара от паника и тръгнахме на аварийни към болницата. По пътя почти всяка неравност усещах, но не беше болка за умиране. Засичахме контракциите и се оказаха на 2 минути. Един шофьор ни предупреди, ча са включени аварийните и сестра ми започна да му обяснява, че карат родилка /смехория/. Най-накрая реших да съобщя и на бъдещия татко, че съм тръгнала да раждам. Дани му се обади, защото аз не бях в състояние, тъй като от контракциите се набирах на седалката и двете ми ръце бяха заети. Когато му съобщи той не можа да повярва, тъй като не съм го извикала. Сестра ми каза, че няма за какво да го лъже, но той се убеди чак, когато чу и моето потвърждение. Каза, че тръгва към болницата. А аз самото спокойствие. Пристигнахме благополучно и зачах подпряна на една колона да дойде някой и да ми обърне внимание. “Портиерът” /не знам как да го нарека/ през това време ме попита как се казвам и преди да му отговоря сестра ми си издекламира нейните три имена като редник /паника жестока/. Започнах да обяснявам на портиера, че се казвам по друг начин и при това с друга вече фамилия и докато се разберем се видях в чудо. А сестра ми милата се омота още повече /обяснявам си го с факта, че сме близначки/. Казах й да не се паникьосва и да се вземе в ръце, защото ако аз съм в паника до никъде няма да я докарам. Представяте ли си аз с вече жестоки контракции,  едва държаща се на крака и подпряна на колоната да успокоявам някого вместо мен да ме успокояват. Но честно казано бях супер спокойна.
Най-накрая ме прие някаква македонка, попита ме за симптомите и обичайните въпроси и ми измери таза. Каза ми да се съблека чисто гола и да си облека нощницата, която си носех /носете нощници/. Каза ми да се кача на магарето и се оказа, че съм била с 3,5 см разкритие и абсолютно изгладена шийка. Обясни ми, че вече раждам и извика “бръснарката”. Попита ме дали съм си направила тоалет, въпреки че трябаше само да ме погледне и щеше да разбере, защото все още бях разкрачена на магарето. Като видях самобръсначката, с която щеше да процедира щях да припадна и се радвах, че успях да се размина с някое и друго нарязване /съветвам ви вие да си направите тоалет, а не да чакате на тях/. Буквално ми набута клизмата в дупката на задника ми и започна да излива някаква тинеста, сапунена вода /отврат/. Свърши си работата и ми каза да отивам в тоалетната и да стискам докато мога. Стисках, стисках и накрая му изпуснах края. Нищо страшно не видях. Излезнах от тоалетната и там ме чакаше някаква сестра и ме изкара в коридора, където ме чакаха сума ти му роднини. Там беше и съпругът ми. Обаче аз вместо да си държа корема, тъй като имах чувството, че ще изпадне, аз трябваше да си кръстосам ръцете на гърдите, за да не ми изкочат и всичките тези роднини да ми видят циците /нощницата ми беше с дупки на тези места, а не с копчета и се откриваха порядъчно/. За какво съм се загрижила моля ти се.
Накараха ме на легло до друга родилка и ми сложиха на корема някакъв колан за измерване тоновете на бебето. Вече беше 3.15 часа. Сама си засичах контракциите по часовника, който беше срещу мен и отново бяха на 2 минути, но с по-голяма продължителност. Като идваха при мен да ме наблюдават и аз им се усмихвах, въпреки болката, която изпитвах и те ми се радваха, че съм позитивно настроена. Докато моята “сестра” по легло изобщо не слушаше инструкциите им, аз чинно ги спазвах /много е важно да слушате какво ви казват/. Чак ме даваха за пример на другата родилка, която раждаше вече няколко часа. Казаха ми категорично, че очавам момче и аз се зарадвах, че ще го кръстим на сестра ми. Само си мислих за реакцията й, когато разбере и ме напушваше смях /абе луда работа/. В 18.00 часа македонката ми съобщи, че трябва да стана  да си измия лицето, защото въпреки болката ми се спеше страшно много. Пошегувах се с нея да не родя заспала и да не разбера и тя се засмя и ми каза, че със сигурност ще разбера /аз раждах без никаква упойка/.
Заведе ме на магарето и ми дадоха инструкции какво да правя. Казаха ми, че бебето е голямо и ще трябва епизотомия. Самото рязане не го усетих, но обезболяващото, което ми биха във вагината... След няколко напъна и натиск на корема ми родих моят прекрасен ДАНИЕЛ в 18.28 часа. Видях го и не знаех как да реагирам, даже не го и докоснах. Измериха го и ми съобщиха, че е тегло 4100 и 53 см. дълъг. Аз не можах да повярвам и благодарих на екипа за добре свършената работа /раждах без никакви уговорки с лекари и акушерки/. Те обаче бързаха да ме успокоят, че предстои най-трудното и найстина така се указа. Започнаха да ме шият и ако ви кажа, че всеки един шев го усещах няма да ми повярвате. Точно като филм на ужасите... Една от акушерките ме хвана за ръката и аз внимавах да не й я счупя. Галеше ме и ме успокояваше. Непекъсаното ме уверяваха, че това е последния шев, но.....
Пошегувах се като им казах да ме шият така че да съм в синхром с мъжа ми, защото му бие малко в дясно и те прихнаха да се смеят. Попитаха ме сега какво? и аз им отвърнах, че отивам да правя второ дете. Пожелаха си само такива положителни и весели пациентки като мен и ме оставиха на мира като ме заведоха в самостоятелна стая докато мине известно време.

Това е общо взето. Дълго стана, но трябваше да го напиша. Само ще кажа на тези, които все още са 2 в 1 да не се притесняват, паникьосват и да запазат самообладание. Искам да им вдъхна кураж с този разказ, че няма нищо страшно в това да раждаш. Бъдете позитивно настроени и най-вече слушайте акушерките какво ви казват, защото на вас самите ще ви бъде много по-лесно и по-скоро ще си видите бебоците.
УСПЕХ!!!

И днес имаме много бебчета! Честито на всички нови мами и на татковците също! Много радост им желая и послушни бебчета!
Аз да ви се оплача, до вчера почти не ми стигаше кърмата за 2-те ламички (особено към вечерта) и на последното хранене дохранвах с АМ, по 20-30 мл изяждаха. Обаче от 2 дни насам, явно ми се регулира кърмата (мн. се радвам!) и малките гадинки започнаха май да преяждат.  Много странно се получава, Янчето явно знае кога да спре, но ламята Монка се тъпче до гърлото и докато не почне да излиза от устата и не спира и се сърди ако я махна! След това се започва лудо разнасяне , защото гледа нещастно, плаче и повръща и така около час, после поспива 1 час и пак реве от глад!  Според вас това на преяждане ли се дължи наистина или аз греша нещо? 

Здравейте и от мен!

Честито на всички нови мами   да са ви живи и здрави бебоците и много да ви слушат

Сори ама мен ме викат   по-късно ще се включа...

Набързо да се включа и аз с щъркелова новина!
  Тази нощ в 4 .00 часа се е родил Владимир на мама  Пролет 42 със перфектните размери 3750гр и 53 см!Да й е жив и здрав и много да радва мама,тате, батко и кака! А мама бързо да се възстановява!
Каза че раждането е минало добре,без проблеми и е доволна!Поздравява всички!

Аз с това кърмене на поискване направо не мога да се включа в темите!Сега усвоявам писането с една ръка и бебе на цица! Моя лакомник си иска манджа доста често
Поздравявам всички мами с бебета! Да са им живи и здрави и много послушни!

ДЕСИТКА,МНОГО ТИ БЛАГОДАРЯ!!!!
Въпреки моята изцяло положителна нагласа, твоя разказ ми подейства ......нямам думи как...супер добре...Знаеш , че и аз съм като теб-без уговорки и познати, така че , дано всичко е наред
Опа, още едно бебче
ЧЕСТИТО НА ПРОЛЕТ 42!МНОГО РАДОСТ ДА И НОСИ МАЛКИЯ-ГОЛЯМ ВЛАДИМИР
Деситка, какво си носи за Майчин Дом! Аз съм си оправила багажа , ама все пак да ми кашеж ако можеш!Помпа носи ли?

охааа
пролет42 вчера беше тръгнала да плете пеленка, да си уплътнява времето  

Деси, страхотно разказваш, полезно и вдъхновяващо   в Майките има тема "Смешно ли  ераждането", та спокойно можеш да се разпишеш там  

Малеее ! И днес дъжд от бебета вали  Да са живи и здрави госпожиците и не много малкия господин 

Много да радват мама и тати 

Десита , много ти благодаря за подробния разказ и за куража

Аз също смятам да раждам без уговорки  убедих се, че те нищо не гарантират  (разбира се има и изключения )

Честито на Пумичка, Бухтичка и Пролет, както и на гордите татковци  ! Да са ви живи и здрави бебчетата и много да ви радват!

Деситка, страхотен разказ . Въпреки че вече родих и съм далеч от трепета и вълнението от очакването, прочетеното ми подейства много положително. Сигурна съм, че ще помогне на останалите момичета, които чакат Големия ден .

ЧЕСТИТИ БЕБЧЕТА НА РИТА-ЗИТА, ПУМИЧКА, БУХТИЧКА И ПРОЛЕТ42!!! ДА СА ЖИВИ И ЗДРАВИ МАЛКИТЕ БЕБОЦИ, А НА МАМЧЕТАТА БЪРЗО ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ!   
Деси, браво на теб  , много си смела и позитивно настроена. Ще помогнеш на всички , които са още 2 в 1 да бъдат по-спокойни, за това което ги очаква 

Еха, колко много нови бебчета днес! Да са живи и здрави, а мамите бързо да се възстановяват!

Тити, наистина трудно се смогва с актуализирането на списъка. В последната тема, която пусках точно преди да родя едва успях да запиша всички нови бебоци, толкова много бяха

Душичката, аз също овладявам писането с една ръка тези дни;) Малката тъкмо започна да си прави някакъв по-нормален режим за хранене и започнаха коликите:( Спокойна е само като се гушкаме и спи върху мен!

NBM, радвам се че нещата потръгват при теб! Сигурна съм, че с бебчо ще се справите и ще го кърмиш успешно въпреки проблемите

На мен пък ми стана малко кофти за Десита Шевове без упойка Не знам защо в България се смята, че е някакво геройство да раждаме с колкото може повече болка, може би така ще си обичаме децата повече ли, какво ли Като бяхме на отворените врати в Тина Киркова главната акушерка едва ли не с гордост ни обясняваше тя едно време как била раждала без никакво обезболяване, как в банята имало само един маркуч със студена вода, та си измила краката...Малко като циганките сме и ние май - ония крещят все едно ги колят, защото се счита, че колкото повече я е боляло, толкова по-майка е Та май и някои българки така ги виждат нещата

Честито на новите мами

Белинда, отново няма как да не се съглася с написаното от теб .
Много ме ядоса една акушерка, когато аз раждах с коментара: "Баба ти все с упойка ги е раждала!". Това беше в отговор на поредното ми питане: "Къде по-дяволите се губи анестезиолога?". Е, да, баба ми не е раждала с упойка, но също така не е раждала и с индукция . Пък от друга страна, ако е имало упойки тогава кой знае дали би избрала да се мъчи .