Отчет на набор 2003 - 29

Наистин, аман от болести. И аз прочетох бележката. 

Върнахме се от почивката в Априлци. Изкарахме си чудничко. Ходихме на разходки, за риба, в Троян за развлечения и в природонаучния музей в Черни Осъм. С баща му си починахме много добре, но в интерес на истината на Крис му беше малко скучничко, защото нямаше деца. Струва ми се, че си го прибрахме пораснал и понапълнял. На връщане се отбихме на село при нашите и го оставихме там (да си доотпочине)  . В началото мрънкаше, че не му се седяло там без нас, но като наближи селото и му грейна физиономията. Много обича да ходи там, защото има много деца и пада голяма игра.

И сега по-отчетно да си призная, че все още си имаме разправии за яденето. Със срам ще си призная, че си позволявам да го храня в устата. С баща му си имаме големи спорове по въпроса. Обещах вече да не правя така, но ми е много свито и притеснено, че той не се храни достатъчно. Яде бавно и губи търпение, особено ако го чака игра. Ако имаме гости или сме на гости, въобще не пожелава да седне на масата, за да не изтърве играта. С Крис се шегуваме, че все блее баирите, докато се храни. За мое оправдание, само ще кажа, че всичките му учителки от детските споделят, че се храни трудно и трябва непрекъснато да бъде подканян. И те казват, че е склонен да зареже яденето, ако види, че детето с което играе, е вече готово От друга страна, наистина си давам сметка, че детето ми е крайно несамостоятелно. Все чака някой да го облече, да му намери играчката, да му слага в устата, да му закопчее колана в колата, да му закопчее якето, да му обуе маратонките... Едва от скоро започна сутрин да се облича сам без пазарлъци, след като аз му нареждам дрехите на леглото. Чорапите доста често не успява да си ги обуе (чиста проба мързел и глезотия). Аз му мия зъбите, а той в повечето пъти отказва да ги търка сам. Слава Богу поне пишата сам си мие, докато го къпя    Признах си, но не ми олекна. Притеснено ми е.

От друга страна си спомням прекрасно, как майка ми ме обличаше в леглото в полусъбудено състояние и ме приготвяше за училище (първи клас). Това не ми попречи да стана достатъчно самостоятелен възрастен и спокойно да се отделя от родителите си и да стана студентка в друг град. И все пак опасенията ми, че отглеждам мамино синче се усилват. 

Лого5ка, добре завърнали се от почивката.   
Не са тревожи толкова много. Сигурно Крис ще надрасне този проблем и в бъдеще ще стане по-самостоятелен. 

Лого5ка , при нас положението е абсолютно същото. Все едно си писала за мен и Иво. С единствената разлика, че аз даже и пишето на Иво мия. 

Васи е самостоятелна. Къпят се двете с кака и - помагат си за косите. Яденето и обличането са дейности, за които ми е нужно цялото търпение на света. Справя се чудесно без помощ, но много бавно /според мен, не и според нея/. Редовно подвиквам Хайде, Васи. На което ми се отговаря Бързам, де... Критериите ни за бързина, обаче, са твъъъърде различни

И Иво е голяма шматка. Мноооооого бавно прави всичко, което "трябва" да се прави.
Сега, по някаква неясна за мен причина, е решил, че като порсте иска да става войник.
И баща му злоупотреби с тези му копнежи. Въведе нов стимул. Сега като искаме да направи нещо му казваме да го направи бързо, като войник. И Иво бърза. Направо си се готви за армията. 

Виви, тъй като отдавна съм забелязала сходствата между синчетата ни, ще те успокоя, че преди 3-4 месеца и ние минахме през тази фаза, докато един ден баба му, просто не му разказа, че войната е нещо лошо, че умират деца, татковци и майки. Че бомбите и ракетите разрушават къщите и ей такива ми ти реализми. Той се натъжи много и вече не иска да става войник. Все пак от време на време си играем на войници и правим военни постановки, но той уточнява, че това е на ужким и това са просто играчки (имаме военен комплект с войници и бойни машини), а ранените ги лекуваме.

Моят може всичко сам, но не иска и това си е.
Хапва по няколко хапки  и му омръзва(знам ли, мързи го да дъвче ли, да движи лъжицата ли...), ако искаме да си изяде яденето някой трябва да го храни. Ако има кой да се занимава си изяжда всичкото ядене(в случая баба му).

Имаме един успешен опит сам да си измие  косата-страхотен успех, защото доскоро пищеше, та ни разбираше целия блок.
Виж пишлето е друга работа, там не дава да го докосне никой и той не си го пипа и така...въобще не знам какво е положението. Много се наплаши от един лекар и помни вече повече от 4 години.
Преди го проверявах за тестисите, но вече не дава - Тати ми е казал, че са две, не ме пипай!

Честно да Ви кажа най-голям проблем ми е обличането - ние за да излезем ни трябва час. Това да се оправим за няколко минути е абсурд. Моите се събличат сума ти време, като позаспиват на полудвижение от време на време, гледайки телевизора. След периодично подвикване от моя страна, стигаме до обличането - гоним се, тичат голи(това най-любимо), щипят се, сещат се, че им се ходи до тоалетна, претенции за дрехи и т.н. , и т.н. Направо полудявам, има чувството, че само у  нас е така.
 

и аз го къпя, храня и преобличам моя...
Няма драма, а само голям кеф и за двама ни. 
Когато бързам и искам да е моята, си имам начин да го манипулирам 

Значи аз мога чистосърдечно да се похваля,че Дани е напълно самостоятелен. И се преоблича,и се храни,и си мие пишето и зъбите сам...само дето го къпя все още.

Здравейте. Вики когато беше по- малка и беше интересно как се мият зъби и ми казваше- Мамо искам да си чеша гъбите (зъбите) Казваше че е голяма и искаше да се облича и храни сама. Сега понякога я мързи да се облича и се мота, но се справя. Понякога чорапите са обути с петичката нагоре но си е успех. Не е хранена незнам от кога от мен. Още от съвсем малка беше с лъжицата и се цапаше Имаме познато детенце което е с точно 2 месеца по- голямо и го храни майка му. Смятам че е време да се учат на самостоятелност. Преди си прибираше дрехите и беше много горада а сега все разхвърляни по леглото. С пистолети макар че е момиче обича да играе с батко си (племенника ми ).  За къпането още си я къпя а и е с по дълга коса и мисля че ще и е трудно.

И моя е съвсем самостоятелен, даже много ми помага като чистя, влачи прахосмукачката и е много доволен че ми е помогнал.За яденето ако е нещо лубимо (яйца) за секунди е ометано, но ако е някоя манджа или супа се почва едно дъвчене едни пазарлъци, но аз гледам да не отстъпвам.
Една вечер ме пита какво има за ядене и аз му отговарям супа, и той се мръщи, казах му че няма да му дам нищо друго ако иска гладен да си ляга, сложих супата на масата.Горкия въртя се въртя се и накрая седна и изяде супата, ама след 10мин. ми се моли за филийка с луканка.

Лого5ка, Иво изобщо не знае какво е да си войник, всъщност. Нито пък какво е това война. Наскоро по телевизията гледа военен парад-войници маршируваха, самолети хвърчаха из небесата, военни машини дефилираха.... такива неща. Гледахме го заедно и му обяснявах това-онова. И той се впечатли. Но това са му представите за войниците. На война изобщо не играем.
В "Играта на играчките"-ако сте го гледали-момченцето Анди има едни зелени малки пластмасови войничета, които отиват на разузнаване-когато идват приятелчетата на Анди за рождения му ден и отварят подаръците. Купихме му такива войничета (но бежовички някакви)-той изобщо не си играе с тях, защото не знае за какво служат. 

И Иво обича да чисти с прахосмукачка. После минавам след него, за всеки случай. 
И откакто на нашата улица има контейнери за разделно събиране на отпадъците-много обича да изхвърля "чистите" боклуци.
Помага ми и в събирането на прането-давам му сухите дрехи, а той ги носи в стаята. В простирането участието му се свежда до това да ми прави компания на терасата.
Баба му като прави сладкиши много й помага-пресява брашното със ситото, чупи яйцата и бърка сместа. Абе-всичко де що е свързано с омазване, го прави с удоволствие. Така казва баба му. 

Храня Алекс, обличам го и го къпя. Иначе ще трябва да го чакам часове. Сам се оправя с тоалетната и пишката сам си я мие. И в домакинството помага много. Аз и баба му не отказваме помощ 

Сашо се храни, облича, мие зъби сам. 
Суртин мъничко ми изнервя, защото  той е спокойна натура, а аз все бързам за работа.
Засега в  опитите за къпане е стигнал до изплакване на тялото от сапуна.